Банкеръ Weekly

Съдби

НАРОДНИТЕ ЗАНАЯТИ МЕЖДУ ПАЗАРА И АВТЕНТИЧНОСТТА

Седмият панаир на занаятите във Варна се проточи цели три седмици. Чудесно решение, което напълно се осмисля от провеждания по същото време Международен фолклорен фестивал и позволява народното творчество да намери естествената си среда за показ. Същевременно строителите на културния живот в морската ни столица, които все повече еманципират Варна от София, са си затворили очите пред куп слабости, та панаирът като циганче всяка година се мести от ъгъл на ъгъл. (Този път той бе разположен в печалноизвестната на местните жители Дупката (нарочена някога за Търговски дом), насред центъра на града.) Поддали са се и на чисто търговската мотивация, която пропуска през едро сито и онази сергийна пъстрота, така добре позната ни от всички големи и малки български градове - ризи, гащи, тениски, чорапи... Поради което и отношението е по-скоро снизходително, отколкото насочващо и изискващо. Казано директно, панаирът е солидно отдалечен от автентичността на народните занаяти като цяло, за да се подчини на ширналия се днес съмнителен потребителски вкус и някои от моделите, предлагани от телевизионните елити. Един пример - специалната перлена колекция от бижута на фирмата Велмар - новият собственик и на футболния клуб Черно море, трудно може да се съвмести с представите за някогашните български ювелири и златари, които при това са на изчезване. На изложението преобладава кичът, а аргументът за свободния пазар, който се саморегулира, е неприложим към понятието панаир, притежаващо поне още няколко функции - естетическа, възпитателна, познавателна...Като далеч по-интересен и добре мотивиран се очертава международният панаир на занаятите Етъра'2003, който се открива на 5 септември край Габрово. Още от предварителната информация личат деловият подход (тридневна продължителност) и акцентът върху автентичността, така логичен за резервата Етъра. За голямата награда Сребърната хлопка, проектирана (както и останалите визуални знаци) от арх. Йордан Иванов, ще се състезават българи, унгарци, руснаци и украинци. Заявки за участие са направили над 50 майстори кожухари, грънчари, тъкачи, ножари, сарачи, ювелири...Деловият подход при организирането на Етъра'2003 проличава и от стремежа да се свърже народното занаятчийство с музейното дело, етнографската наука и актуалната в момента тема за културния туризъм. На тези теми ще бъде посветена кръгла маса, а десет от етнографските музеи в България ще получат възможност да покажат най-доброто и интересно от своите колекции на носии. Националната българска кухня, недостатъчно позната и все по-изтиквана от всекидневието на големите градове, ще бъде представена чрез някои типични за различните региони специалитети и гозби. И още една прибавка, която е неотменна част от стария български бит - песенно-танцовия фолклор с автентични образци от с. Леденик, Великотърновско, с. Горублене, Софийско, и др.Пазарното начало в Етъра не е пренебрегнато, но не е изведено на преден план, какъвто е случаят във Варна. На посетителя деликатно е предоставен богат избор. Очевидно и в Министерството на културата са оценили намеренията и детайлите за Първия международен панаир на народните занаяти Етъра'2003, та са подпомогнали организацията, загърбвайки споровете за собствеността върху резервата Етъра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във