Банкеръ Weekly

Съдби

НАРКОТИК ЗА ТРЕНЬОРИ

ТРАНСФЕРНИТЕ ГАФОВЕ НЕ ПОДМИНАВАТ И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СВЕТИЛАТрансферният пазар явно съществува, за да учи треньорите на скромност. Дори и самовлюбеният Жозе Моуриньо би трябвало да изпитва неудобство от време на време. Вероятно насаме той понякога се пита дали наистина е било толкова жизненоважно да плати 11.5 млн. евро за полузащитника Тиаго, който в първите мачове на Челси през новия сезон не намери място дори на дългата резервна скамейка. Друг от недотам внушителните удари на португалеца бе привличането на Иржи Ярошик от ЦСКА (Москва) за 4.4 млн. евро през януари, само за да бъде препратен в Бирмингам шест месеца по-късно. Сега мнозина се питат дали най-прясната покупка на треньора - тази на ганаеца Есиен от Лион за 35 млн. евро- няма да се окаже от същия тип. Разбира се, богатството на Роман Абрамович не може да бъде стопено лесно и дори някой и друг трансфер да се окаже провал, собственикът няма да търси сметка на Моуриньо, стига трофеите да продължат да пристигат редовно в музея на Стамфорд Бридж. Но за другите, простосмъртните треньори, нещата стоят иначе. Дори и най-големите познавачи на играта са преживявали немалко унижения покрай неуспешни трансфери. Джанлука Виали например цял живот ще запомни онзи черен миг, в който реши да привлече Уинстън Богард от Барселона. Дори и видимото облекчение на каталунците при раздялата със защитника не разколеба тогавашния мениджър на Челси. Богард прекара четири години на Стамфорд Бридж срещу заплата от 58 000 евро седмичноза което време изигра общо 12 мача във Висшата лига. Или средно за всяка негова поява на терена клубът е плащал около 940 000 евро. Виали вероятно е смятал, че като холандец Богард лесно ще се адаптира към английския футбол. На същото заложиха и във Фулъм, когато решиха да платят 16 млн. евро трансфер и 8.5 млн. заплати на французина Стив Марле. Всъщност привличането на нападателя се оказа не само поредното разочарование, но и повратната точка за клуба на Ал-Файед, който бързо премина от бляскавото прахосничество към режим на най-строги икономии. Още по-очевидни са рисковете при покупката на футболисти от съвсем различни култури. Точно както множество талантливи английски играчи са се проваляли в Южна Европа, така и южноевропейците рядко имат успех на Острова. Още е пресен примерът със Сергей Ребров, който като играч на Динамо съперничеше по слава на самия Шевченко. За броени месеци след трансфера си в Тотнъм (15.9 млн. евро) той се превърна в най-скъпия отшелник в северен ЛондонАнглийският футбол се оказа непреодолимо препятствие и за Хуан Себастиян Верон, който записа добри мачове за Юнайтед в евротурнирите, но бе под всякаква критика във Висшата лига. Алекс Фъргюсън успя да си върне част от платените за него 40 млн. евро само защото тогавашният треньор на Челси Клаудио Раниери реши да провери дали аржентинецът не може да бъде реанимиран. Оказа се, че не може. Изобщо талантът е нещо като наркотик за треньорите. Няколко ефектни финта в мачове за младежкия национален отбор на Италия накараха Мидълзбро да брои близо 12 млн. евро за Масимо Макароне, който днес рядко успява да се пребори дори за място в разширения състав. В Италия не го искат дори под наем. Още по-впечатляващ е случаят с Уго Виана, най-добрия млад футболист на Европа за 2002 г., който срещу 12.3 млн. се озова в Нюкасъл, за да се превърне в най-добрата млада резерва. Изобщо затъващият Нюкасъл е убедителен лидер в класацията за абсурдни трансфери. Като например този на халфа Марселиньо Елена, купен от Рууд Гулит за 8 млн., само за да се окаже, че страда от хронична контузия на... пръста. Накрая привържениците на клуба бяха готови да му дадат не един, а цели три пръста, и Марселиньо тихомълком си замина. С парите на Нюкасъл в джоба си, разбира се. ГОЛЕМИТЕ УДАРИМАРСЕЛИНО Елена (Нюкасъл). Купен от Майорка за 8 млн. евро през 1999 г., за четири години изигра едва 17 мача заради контузия на пръста. Запалянковците накрая ми викаха крадливия испанец, призна той след завръщането си на Иберийския полуостров. Уинстън БОГАРД (Челси). Привлечен от Барселона като свободен агент през 2000 година. За четири години е бил титуляр само в два мача. Аз съм най-пренебрегваният човек в Европа, оплакваше се Богард, без да трогне нито един от треньорите си на Стамфорд Бридж. Стив МАРЛЕ (Фулъм). Купен за 16 млн. евро от Лион през 2001-ва. Играта му се оказа такова разочарование, че собственикът Мохамед Ал-Файед заведе дело срещу тогавашния мениджър Жан Тигана по обвинение, че си присвоявал процент от трансферите. Бошко БАЛАБАН (Астън Вила). Купен за 8.2 млн. евро от Динамо (Загреб) през 2001-ва. Нито един мач като титуляр във Висшата лига, нито един отбелязан гол. Беше истински кошмар, прекарах две години на трибуните като някакъв запалянко, спомня си хърватинът, сега в Брюж.Франсис ДЖЕФЪРС (Арсенал). Купен за 11 млн. евро от Евертън през 2001-ва. За два сезона Лисицата изиграва едва четири мача в лигата, преди мениджърът Арсен Венгер да го отпише окончателно от плановете си. Хуан ВЕРОН (Манчестър Юн). Купен от Лацио за 40 млн. евро през 2001 г. Две години по-късно е продаден на Челси за 21 млн. Смятам, че се представях добре, когато ми даваха шанс да играя, твърди аржентинецът, който върна добрата си форма в Интер. Уго ВИАНА (Нюкасъл). Купен за 12.3 млн. евро от лисабонския Спортинг през 2002-ра. Получи множество шансове, но така и не се наложи в основния състав на Боби Робсън. Вече всички ще се съгласят, че играта ми не е особено подходяща за Висшата лига, твърди португалецът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във