Банкеръ Weekly

Съдби

НАРКОКАРТЕЛ СБЛЪСКА МЕКСИКАНСКАТА ЦЪРКВА И ДЪРЖАВАТА

През лятото на 1993 г., наскоро след убийството на видния мексикански кардинал Хуан Посадас Окампо на летището в Гуадалахара, католическият свещеник Герардо Монтаньо е посетен от стари познати. Това са страшните братя Рамон и Бенджамин Арелано Феликс - ръководители на най-мощния наркокартел в Мексико. Те познавали отец Монтаньо още от края на 70-те години на ХХ век, когато той бил техен енорийски свещеник в Тихуана. През 1993 г. мафиотите искат от свещеника необичайна услуга - да изпрати писмо до главата на римокатолическата църква, в което категорично се отрича тяхното участие в убийството на кардинал Посадас. Убийството на кардинал Посадас е едно от най-сензационните престъпления в най-новата история на Мексико. Заключението на официалното разследване по случая е, че висшестоящият църковен служител се оказва случайна жертва на войната между местните наркокартели. Според версията на полицията наемни убийци на братята Феликс объркват свещеника с наркобарон от вражеска групировка, който бил набелязан за цел на покушението. Публикуваните сега изявления на Хорхе Карпизо - главен прокурор на Мексико по време на убийството, хвърлят нова светлина върху скандалния случай. В центъра на вниманието се оказват не само прословутите мексикански наркотрафиканти, но и сложните отношения между местната църква и държавата. Карпизо разкрива, че Монтаньо е уредил две среши между братята Феликс и папския нунций в град Мексико Джироламо Приджионе. Прокурорът обвинява Монтаньо в съучастничество с мафиотското семейство Феликс, тъй като не е предал братята на полицията, когато те се свързали с него за помощ. Така започва поредната битка от войната между мексиканската църква и държаватаНапрегнатите отношения между римокатолическата църква и местния държавен апарат имат твърде стара история. Още през далечната 1860 г. в Мексико са приети едни от най-строгите закони в света, разделящи църковната от държавната власт. Местната католическа църква получава голяма независимост и вече се подчинява само на собствените си закони. Тя развива почти съвършено самоуправление и рядко има отношения с държавната съдебна система. Това вековно статукво обаче е поставено на изпитание през пролетта на 2002 г., когато щатските сексскандалиизбухнали около разкритите престъпления на католически свещеници педофили, засягат и мексиканската църква (в. БАНКЕРЪ проследи щатската афера в бр. 22 от 2002 година). През април 2002 г. мексиканският Конгрес на епископите подкрепя дългогодишната практика за прикриване на престъпленията на свещениците с цел да се запази репутацията на църквата и самоличността на жертвите. Някои църковни служители дори признават, че на жертвите са изплащани значителни суми, за да се осигури тяхното мълчание (такава е и американската практика). Мръсното бельо се пере най-добре вкъщи, заявява Серджо Обеспо, един от най-влиятелните местни епископи, пред журналисти. Но всъщност именноубийството на кардиналасе оказва най-сериозният тест на модерните отношения между църква и държава. Девет години след случая и правителството, и свещениците нямат ни най-малка представа какво в действителност е станало на 24 май 1993 година. Единственият ясен факт е, че автомобилът на кардинал Постадас пристига на летището в Гуадалахара, за да посрещне папския нунций. Според официалната версия в момента, в който прелатът се подава от колата, наемните убийци го припознават с Хоакин Гузман, виден наркобарон, или с някой от неговите бодигардове. Започва яростна стрелба, в резултат на която умират седем невинни и нито един мафиот. Но висшестоящи църковни служители, сред които и наследникът на Постадас кардинал Хуан Сандовал Инигуез, признават, че никога не са вярвали на официалната теория за сбърканата идентичност. Те настояват, че кардиналът е бил истинската, предварително набелязана жертва, тъй като се е натъкнал на шокиращи разкрития за връзки между мексиканското правителство и наркотрафикантите. Сандовал не само отхвърля обвиненията на бившия главен прокурор Карпизо срещу отец Монтаньо, но и на свой ред го обвинява в измама. Вбесен, Карпизо предизвиква кардинала на успореден тест пред детектора на лъжата.Съвсем неочаквано 50-годишният Монтаньосе оказва пресечна точка на най-различни интереси. Свещеникът израства в град Тихуана и около 1978 г. се сприятелява с Рут Корона, която по-късно става съпруга на Бенджамин Арелано Феликс. Монтаньо става кръстник на три от децата на мафиотското семейство, без дори да подозира (по негови собствени думи), че старият му приятел е всъщност глава на най-мощния наркокартел в Мексико. Аз никога не съм виждал нито Бенджамин, нито братята му въоръжени. Нито пък съм се натъквал на наркотици в къщите им - признава отецът пред пресата.Всъщностбратята Рамон и Беджамин Арелано Феликс оглавяват списъците на ФБР за най-търсените престъпници. Заедно те управляват най-големия канал за трафик на наркотици в Мексико и днес, след изчезването на колумбийските картели в средата на 90-те години на миналия век, се нареждат сред най-изявените наркобарони в света. Братята Феликс осигуряват почти цялата марихуана, по-голяма част от кокаина и значителни количества амфетамини, които ежегодно се внасят в САЩ. Тяхната мрежа се разпростира от кокаиновите полета в Колумбия и Мексико до най-дребните дилъри по улиците на щатските градове. Говори се, че семейство Феликс дава по 1 млн. щ. долара седмично като подкупи на различни представители на местните власти. Жестокостта им е пословична, а мръсните си пари перат чрез внимателно планирани финансови операции и много малко от тях са били разкрити до днес.Отец Монтаньо признава, че през ноември 1993 г. урежда среща между Рамон Феликс и папския нунций в Мексико. По-късно нунцият посещава резиденцията на президента на страната Карлос Салинас в опит да го убеди да се види с наркобоса. По съвет на Карпизо - главния прокурор по това време, президентът отказва срещата. През януари 1994 г. Монтеньо организира среща между папския нунций и другия брат - Бенджамин. И до днес свещеникът отрича обвиненията в съучастничество с престъпниците, тъй като твърди, че е бил убеден в тяхната невинност - поне що се отнася до убийството на кардинала. Монтаньо твърди, че Рамон (на когото щатските специални служби приписват над 100 убийства) е бил случайно на летището по време на покушението. Той представя документи, че Бенджамин и Хавиер, друг член на фамилията Феликс, са били по същото време на църковна служба в Тихуана, ръководена от самия Монтеньо. Прокурор Карпизо обаче обвинява свещеника в умишлена фалшификация и че е приел подкупи, за да поддържа своята версия.Монтаньо твърди, че неговото положение на божи служител го закриля. Според мексиканските закони, прикриването на търсен престъпник в някои случаи се оправдава, ако въвлечените лица попадат в категорията близки приятели. От своя страна папският нунций, който също е въвлечен в скандала, е защитен от статута си на посланик и има дипломатически имунитет. Наскоро мексиканската прокуратура обяви, че делото по убийството на кардинал Посадас е отворено за преразглежданеЗасега към отец Монтаньо не са отправени официални обвинения. Междувременно през февруари 2002 г. единият от братята мафиоти - Рамон Арелано Феликс, бе убит в престрелка с полицаи, за които се говори, че работят за конкурентен наркокартел. Само един месец по-късно неговият брат Бенджамин най-после е арестуван от властите.Избирането на Висенте Фокс за президент на Мексико през 2000 г. поднови надеждите на много свещеници, че старата власт на църквата ще бъде възстановена. Но въпреки че Фокс открито демонстрира набожност, засега действията му не са доказали неговата съпричастност с църковните неволи. Напротив, президентът полага сериозни усилия да увеличи независимостта на съдебната система. В бъдеще може да се окаже, че мексиканската църква ще трябва да води все повече открити съдебни битки, вместо да разчита на наследения вековен имунитет и на опита си в сключването на умели извънсъдебни споразумения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във