Банкеръ Weekly

Съдби

НАМНОЖИХА СЕ ФАЛШИФИКАТИ ЗА МИЛИОНИ

Папа Жан, асеновградският авантюрист в софийския културен пейзаж, направи изложба по случай - по неговите думи - 4013-а собствена творба. На откриването бе препълнено с много особи, всяка от които би могла да намери място в романите на Христо Калчев. Сред подобна публика Папа Жан хвърли най-голямата бомба - той обяви, че дарява на Националната галерия за чуждестранно изкуство картина на Реноар, негова собственост. Картината се казвала Танцьорка и е малоформатна - 64/50-ина сантиметра. Последва втората бомба - Папа Жан триумфално заяви, че цената й е 3 млн. щ. долара. Така възелът на интригата се завърза!От галерията, към която се обърнахме за информация, ни отговориха, че най-вероятно става дума за фалшификат. След бърза консултация с най-добрите наши специалисти ръководството й има намерение да поиска от Папа Жан всички документи, които неизменно трябва да съпровождат всяко дарение - паспорт за произход, документ за автентичност, документ за собственост и др. Едва при наличието на цялата тази документация може да се направи и експертна оценка, която да установи доколко платното е оригинално или пък става дума за най-обикновен фалшификат, каквито вече се навъдиха доста. Нека само припомним за онзи Пикасо, появил се в самото начало на преходния период, който така и не остави следи. Вестник БАНКЕРЪ писа и за него, и за митичния Моне, който преди две-три години обходи като слух всички колекционери. Да не говорим за доказаните като ментета рисунки на Салвадор Дали от т.нар. Варшавска серия.Случайно или не, въпросният Реноар се появи съмнително близо до изложбата на италианския копист Даниел Донде във фоайетата на хотел Шератон! Точно този италианец, за когото работят десетки художници от цяла Европа (нищо чудно сред тях да има и българи), зададе нов тон на колекционерската страст. Вече е известно, че един от по-видните наши бизнесмени продава българските си картини, за да ги замени с несръчни копия, изработени от сътрудниците на Донде. В София се промъкна и слухът, че за сумата от 60 хил. лв. е направена поръчка за копия на картини от Ярослав Вешин. Както се вижда - информацията от този тип набъбва и се разполага удобно в практически неохраняваната територия на българското изкуство и музейното дело.Точно тази неохраняемост, вдъхновена от отсъствието на каквато и да е стратегическа визия за бъдещето на културата у нас, изповядвана от всичките досегашни правителства, отваря много свободни полета за разнообразни мошенически маневри. В Националната галерия за чуждестранно изкуство основателно се страхуват, че жестът на Папа Жан ще катализира бавно пълзящото усещане, че във фондовете на галерията няма ценни произведения, че колекцията е с ниска стойност и - следователно - с ниска пазарна цена. Знайно е, че директорът Георги Липовански (който се размина на косъм с поста на заместник-министър на културата), нееднократно е подхвърлял в публичното пространство идеята да се създаде законодателна база за продажба на произведения от фондовете. Но такива образци, разбира се, от които музеите и галериите могат да се освободят, без от това да бъдат ощетени както сбирката им, така и представеното творчество на конкретен автор. А с набраната сума да се закупуват нови произведения и да се гарантира нормалната работа на всяка подобна институция. Известно е, че в момента в Галерията за чуждестранно изкуство постъпват пари само за заплати и дори режийните разноски - около 300 хил. лв. годишно - трябва да се покриват от собствени дейности. Пресен пример - изложбата от килими на Дейвид Бръмфорд, която още е в експозиция, ще позволи да се направи частичен ремонт на покрива на галерията.Като знаем добре, че в групата, избрана да изготви новите закони за културните ценности и музеите, има доста хора, които защитават идеята за по-свободен оборот на музейните експонати, не е трудно да се досетим с колко сме се приближили до подобна практика. Още повече че тя не е чужда и на някои прочути музеи! Очевидно е обаче, че успоредно с работата по законите има хора, които успешно се напъват да омаловажат стойността на музейните ни сбирки или поне на някои от тях. Както и да направят всичко възможно за снижаването на пазарните им (евентуално!) цени. Защото след солидното разграбване на движимото и недвижимото богатство, след серия от приватизационни сделки със съмнителен резултат видимо е дошъл ред на културните ни ценности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във