Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-ВАЖНАТА ПАРТИЯ НА БОБИ ФИШЕР

Трийсет години след края на професионалната си кариера в шахмата Боби Фишер направи може би най-блестящия си ход. Заточен в японски затвор, в очакване да го депортират в САЩ по обвинения в укриване на данъци и нарушаване на югоембаргото (дори не броим горещите му радиопоздрави към Ал-Кайда заради атентатите от 11 септември), някогашният световен шампион намери неочакван изход, като поиска - и получи - исландско гражданство. От седмица вече той е в новия си дом, най-сетне в безопасност. Казано на шахматен език, Боби, който бе на ръба на мата, успя в края на краищата да спечели тази най-важна партия. Тези дни мнозина си зададоха въпроса защо изобщо този човек продължава да попада в новинарските емисии. Що се отнася до шаха, неговата кариера приключи още през 1972-ра, когато Фишер победи съветския шампион Борис Спаски (в Рейкявик, Исландия) и му отне титлата. Американският гросмайстор така и не се споразумя с ФИДЕ, Международната федерация по шах, за мача, в който трябваше да защити званието през 1975-а. На 29 години Боби изигра последната си партия в официално състезание. Чак през 1992-ра той склони да срещне отново Спаски - в Югославия, откъдето и обвиненията за нарушаване на ембаргото - но това не бе мач между шампиони, а просто опит на две поостарели звезди да припечелят нещичко. Защо тогава всички продължават да са обсебени от този саможив, скандален, избухлив американски пенсионер? Самите прилагателни отговарят донякъде на въпроса - в страната на възпитаните безлични мъже, каквито са днешните шахматисти, този откровен маниак е истински цар. Фишер е по-голям от живота; тъкмо такъв, какъвто си представяме шахматния гений - леко откачен, обсебен от играта, способен да изразява себе си само чрез шахматните комбинации. Повечето от наследниците му изобщо не приличат на този образ - те са сякаш с души на счетоводители. Сегашният световен шампион Владимир Крамник е една учтива, почти анонимна фигура в скъп костюм. Докато за Фишер може да се каже всичко друго, освен че е незабележим. Твърдят, че докато бил в токийския затвор, ударил пазача, защото вареното му яйце не било достатъчно рохкоЗа което излежал пет дни в карцера. Не е ясно дали тази история е вярна; но би трябвало да бъде. Както казваше бившият британски шампион Бил Хартстън, шахът не побърква хората, той помага на побърканите да се държат като нормални. Прекрасно мото за целия живот на Робърт Джеймс Фишер. Боби е роден през 1943 г. в Чикаго, но е отраснал в Бруклин, където майка му се преместила след развода с баща му. Този развод, както и тесногръдието на майката, старомодна еврейка, вероятно са в основата на бъдещата затвореност и саможивост на Фишер. Още като ученик избягвал всякакви контакти, интересувал се само от шахматната си дъска. И как само се интересувал - станал шампион на САЩ на абсурдната възраст 14 години, а на 15 вече бил гросмайстор - най-младият дотогава, а и за доста години напред. В основата на легендарния му статут в шахмата са онези мачове, благодарение на които Фишер стигна до двубоя с шампиона Спаски. В тях Боби удържа 20 поредни победи срещу най-големите имена. По принцип голяма част от партиите на най-високо ниво завършват с ремита; онзи, който играе с белите, има сериозно предимство, затова повечето гросмайстори са доволни и на реми с черните. Но не и Фишер. В периода 1970-72 той буквално размазваше авторитетитеАко вземете за пример сегашната хегемония на Роже Федерер в тениса, съберете я с тази на Боуд Милър в ските и умножите по 10, ще придобиете известна представа какво явление беше Робърт Фишер. Прочутата му книга Моите 60 паметни партии е пълна както с брилянтни идеи, така и със скалпове на съперници. Неговото владичество в шаха е без аналог - дори великият Гари Каспаров на върха на славата си допускаше от време на време по някое реми. Колкото до онзи знаменит мач в Рейкявик, в него Фишер победи не само Борис Спаски, но и могъщата съветска шахматна машина, която владееше играта още от 40-те години. По онова време Боби бе истинският любимец на Америка - идеалният боец в Студената война, яростен антикомунист, отявлен индивидуалист, който сам нокаутира цялата съветска шахматна династия. Успехът му предизвика истински бум на шаха в западния свят; благодарение главно на него играта се превърна в глобален феномен. И тогава, скоро след големия си триумф, Фишер се оттегли. Напусна на самия връх. Затова често го наричат шахматния Джеймс Дийн. Никой никога не го видя да изпитва затруднения на дъската, да се колебае, да губи. Боби обяви, че е отегчен от традиционния шах, и предложи алтернативна система, наречена случайният шах на Фишер (при нея фигурите се подреждат по случаен признак по дъската в началото на всяка игра). Това само добави блясък към легендата. През следващите 30 години Боби се скиташе по планетата като модерен Летящ холандец - без ясна цел и посока. Той има приятели из най-различни краища на света - Унгария, Филипините, Япония, Исландия. Как ли обаче се чувстват тези приятели, когато той превърти? И дали знаят как точно предпочита варените си яйца?В шахматните среди от десетилетия се спори по въпроса Луд ли е Фишер?Поведението му ставаше все по-необичайно от 1975-а, когато спря с шаха. Пред 1981-ва в САЩ го арестуваха по подозрение в банков обир. Фишер, който категорично отказа да съобщи на полицаите името си и затова бе освободен чак след 48 часа, си отмъсти с памфлета Как бях измъчван в пасаденската полиция. Но капката, която преля чашата, бе реакцията му след атентатите от 11 септември. Това са прекрасни новини - заяви той пред изумения водещ на едно филипинско радио. - Аплодирам този акт. Съединените щати и Израел избиват палестинците от години. Ограбват ги и ги избиват. На никого не му пука. Сега всичко се връща обратно към САЩ. Майната им на САЩ. Искам да видя тази страна изтрита от лицето на Земята. Смърт на САЩ! Допреди тези думи американските власти не бяха се сещали за нарушеното преди десет години югоембарго; но след тях Фишер стана обществен враг номер 1 и всяко оръжие срещу него бе добре дошло. Бившият шампион обаче не се тревожи от това. Продължава все така да презира властите и твърди, че обичайните закони не се отнасят до него. Аз съм Боби Фишер и съм генийказа навремето той на една унгарка, опитвайки се да я убеди да зареже обикновения човечец, за който бе сгодена, и да се омъжи за него. Думите не подействаха. Но те добре илюстрират онова, което много от близките познати на Боби отдавна съзнават: той все още живее в 1972 година. Още вярва, че е световен шампион. И че Студената война продължава. Сравнително скоро извадил от устата си всички пломби, защото смятал, че руснаците през тях изпращат вредни радиосигнали към мозъка му. Самият Спаски след онзи злополучен югославски мач през 1992-ра описа Боби като нормален и делово настроен човек. На друго мнение обаче бяха сръбските организатори, към които американецът отправи доста особени изисквания. Например настоя да получи 24-часова охрана от 15 въоръжени мъже; дъската да е от материал, устойчив на радиовълни; тоалетните да са високи точно 47 сантиметра... С адвоката му прекарахме цял ден в спорове как трябва да изглежда топът, спомня си един от тези организатори. А фигурите на конете се преправяли два пъти, защото Фишер намерил муцуните им за прекалено издължени. Мнозина и до днес смятат Боби Фишер за най-великия шахматист на всички времена. Наистина Гари Каспаров постигна значително по-висок коефициент ЕЛО от него, но това е донякъде подвеждащо - и в тази класация се наблюдават инфлационни процеси с течение на времето. Едно е сигурно: двубой между тях двамата би бил невиждана сензация. Дори и днес, когато първият е три, а вторият - едно десетилетие след върховата си форма, подобен мач би струвал десетки милиони долари. В Рейкявик нямат нищо против да го организират. Та ако ще да им се наложи и да си повдигат тоалетните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във