Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-УСПЕШНИЯТ ИЗНОС НА ЯПОНИЯ

САМО ЗА ОСЕМ ГОДИНИ К-1 СЕ ПРЕВЪРНА ОТ ЩУРА ИДЕЯ В ГЛОБАЛНА ИНДУСТРИЯ. И ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РАЗРАСТВАРазбира се, и изгряващото слънце не е за пренебрегване, но напоследък Япония има и друг продукт за износ, с който да се гордее. Не става дума за автомобили, видеокамери или роботи, а за К-1 - най-атрактивното състезание в света на бойните изкуства. Като говорим за шоубизнеса досега, Далечният изток бе просто един добър пазар за Америка и Западна Европа. Но това вече се промени. К-1 е формат, който по замисъл би трябвало да комбинира най-ефектните елементи от трите бойни изкуства с К - карате, кикбокс и кун-фу. На практика обаче той комбинира най-доброто от всички бойни изкуства на планетата. А цифрата 1 потвърждава, че в тези състезания ще видим само най-най-най-добрите. Това шоу, измислено от учителя Казуоши Ишии, който организира първото Гран при в Токио преди едва осем години, за нула време се превърна в най-голямото телевизионно събитие в Япония. Обяснението за този феномен е просто - К-1 е замислено така, че да е изключително трудно за практикуване, но много леко за гледане. Реферите на ринга безмилостно осуетяват всеки опит за бавене и печелене на време; арбитрите край него присъждат точки не само за точни удари, но и за агресивно поведение. По този начин боевете в К-1 просто няма как да се превърнат в досадни игри на дебнене и изчакване, каквито все по-често ни предлага професионалният бокс. Нещо повече - тъй като мачовете се състоят само от пет триминутни рунда, няма опасност да видите и другите неприятни сценарии от бокса - как фаворитът старателно си пести силите в първите части или напротив, как след интензивна размяна на удари в началото двамата противници са толкова грохнали, че остатъкът от мача се превръща в мъчение. В К-1 нищо такова не може да се случи. Вместо това получавате пет рунда на активен, майсторски бой с ръце, ходила и колене (ударите с глава и лакът са забранени). Естествено, резултатът е брутална битка, която не е подходяща гледка за възрастни дами. Но пък и няма нищо общо с кървавите нелегални срещи по уличен бой, с които бе толкова прочута Югоизточна Азия. Все пак става дума за спорт със строги правила. Или по-точно - за няколко спорта. Асовете може и да носят прякори като Звяра и Червения скорпион, но те стоят несравнимо по-високо от циркаджийските номера на Ледения Стив Остин или Гробаря и са далеч от американския кеч. В К-1 всичко е много истинско. А състезателите далеч не са тъпооумни дебелаци, чиято мечта е да си измислят достатъчно зловещ прякор за сцената. Не, те са бойци, следващи будо, етичния кодекс на бойните изкуства. Повечето от тях са доста интелигентни хора. Например шампионът на Великобритания по К-1 (и десетократен първенец на планетата по жиу-жицу) Гари Търнър управлява една доста успешна компания за икономически проучвания, а сегашният световен шампион в К-1 - холандецът Реми Боянски, преди увлечението си по източните бойни изкуства бе обещаващ млад банкер. Впрочем в едно отношение К-1 наистина копира американския кеч, и това е в развличането на публиката преди мачовете. Фойерверките и присъствието на прочути ди-джеи вече е задължително за големите състезания, които в Япония привличат приблизително по равно мъже и жени. Учителят Ишии, както се оказа, има добър усет и към рекламните трикове. Той не само ангажира за участие в своята лига самия Железен Майк Тайсън, но и изнамери Близнака на Тайсънедно доста убедително копие на бившия световен шампион, което поне на сцената се представя за негов незаконороден брат. Интересно е как ли би се справил в К-1 Тайсън по времето, когато наистина бе на върха на силите си? Ако се съди по изявите на неговия брат - едва ли особено блестящо. Тайсън номер 2 показва отлично движение с горната половина на тялото и мощни удари, но фактът, че не умее да върши нищо с краката, го обрича да прекарва повечето мачове проснат по гръб върху ринга. От друга страна, близо една трета от състезателите в К-1 са започнали кариерите си като боксьори и след известни допълнителни тренировки се справят съвсем прилично. Тъкмо това е идеята на тази лига: разнообразието от стилове, като се започне от свирепите серии с ръце и крака на френския състезател по кун-фу Жером ЛьоБане и се стигне до желязната хватка на традиционния монголски борец Джадамба Нарантунгалаг. И естествено неповторимият чар на Звяра. Звярът, или Боб Сап, както се нарича по кръщелно свидетелство, е най-голямото нещо, удряло Япония от Годзила насам. Поне така повтарят рекламните му агенти. Той е и лошият кошмар на почитателите на традиционните бойни изкуства. С ръст 2.05 метра и тегло 170 кг Боб е един от най-силните хора в К-1. Само че по отношение на техниката е последен на опашката - неуспял защитник в американския футбол, на ринга той повече прилича на тромав санбернар, отколкото на смъртно опасен боец. Ритниците му са, меко казано, непохватни. Крошетата му са толкова предсказуеми, сякаш още Нострадамус ги е вписал в някое пророчество преди пет века. И въпреки всичко Боб Сап на два пъти победи четирикратния шампион и абсолютен повелител на К-1 Ернесто Перфектния Хууст. Традиционалистите презират Боб - отбелязва Уил Вандърс, който коментира мачовете от К-1 по Юроспорт. - Но това изобщо не му пречи да е най-прочутият спортист в Япония, по-голям дори от Дейвид БекъмИмето му продава буквално всичко - от паста за зъби, през бельо, детски играчки, та чак до автомобили. Това не е толкова необяснимо. Японците са хора, които най-много ценят издръжливостта. А Сап, при целия недостиг на умения, притежава достатъчно кураж и упорство, за да ги спечели. Трябва да си дяволски смел, за да понасяш толкова удари и да се изправяш след всеки от тях, докато накрая не спечелиш. И хората го оценяват.Хората наистина го оценяват - всяка година телевизионната аудитория на състезанията се удвоява. Самата лига отдавна надхвърли пределите на Япония. Вече в цели десет държави на пет различни континента се провеждат предварителни квалификации за големия финал в Токио. И, както казва учителят Ишии, е само началото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във