Банкеръ Weekly

Съдби

Най-старата банка се бори за оцеляване

S 250 a3ae7611 e3f0 40a2 8fb4 30904cf73343

Банката Monte dei Paschi Siena (MPS) е преживяла многовековните кръвопролитни междуособици от епохата на Възраждането, френска и австрийска окупация и две световни войни. И се е развивала успешно в продължение на 500 години. Сега най-старата кредитна институция в света може да бъде погребана под развалините на италианската финансова криза, чийто край не се вижда.

В Сиена сякаш всичко се върти около банката. Казват, че местните жители се делят на три категории: такива, които са работили в Monte dei Paschi; такива, които работят в Monte dei Paschi, и такива, които искат да работят в Monte dei Paschi. Градът няколко пъти е реконструиран и престрояван с нейните пари, на практика тя спонсорира и цялата културна и социална активност на Сиена.

В продължение на много години кредитната институция следва крайно консервативна финансова стратегия, придържайки се към правилото "стъпвай тихо и ще стигнеш далеч". Всичко се променя след влизането на Италия в Евросъюза, а след това и в еврозоната. Масовото дерегулиране на финансовия сектор от 90-те години на ХХ в. и бързото развитие на сложните инструменти на фондовия пазар доведоха до експлозивното разрастване на банките. А финансистите, усетили миризмата на бързите пари, загубиха всякаква предпазливост. Monte dei Paschi също започва агресивна кампания на сливания и поглъщания. Закритата кредитна организация, управлявана от консорциум на влиятелни семейства, решава в крайна сметка да стъпи на борсата, за да получи средства за разширяване.

В края на 2007-а, няколко седмици преди началото на кризата, която завари всички неподготвени, MPS извършва рекордна сделка в историята си, придобивайки Banco Antonveneta от испанската Santander за 9 млрд. долара. Така банката се оказва с огромни дългове заради агресивните заеми в периода на експанзията си, а активите й поевтиняват в пъти. Но най-важното е, че престават да носят пари. Няколко нейни поделения едновременно отчитат многомилионни загуби. С надеждата, че нещата бързо ще се подредят, Monte dei Paschi решава да скрие щетите в рамките на сделка с дериватни инструменти с Deutsche Bank. Но тези сметки излизат криви.

Точно когато изглежда, че икономиката ще се възстанови и бизнесът ще потръгне постарому, започва гръцката дългова криза. Под заплаха се оказват задълженията и на други държави от Южна Европа - разликата в лихвите на италианските и немските облигации достига исторически максимуми. Ситуацията е толкова отчайваща, че банкерите се обръщат за помощ към Централната банка и правителството. И въпреки че Италия успя да спаси най-старата си банка от колапс през 2012-а, нещата продължиха да се влошават. Няколко поредни години MPS отчита загуби от няколко милиарда долара, а в края на 2014-а показва отчайващи резултати при стрес-тестовете на европейската банкова система.

Рим обаче няма желание да приложи правилата, приети в европейската общност след финансовата криза. Дори с поевтинелите си десетки пъти акции MPS си остава голяма банка от национално и европейско значение. Осем процента от акумулираните в нея средства са депозити на частни лица. Което означава, че ще бъдат засегнати хиляди, дори милиони собственици на малък бизнес, които са главната опора на италианската икономика. Последиците трудно могат да се предвидят, но и спасението с държавни средства също е рисковано, при все че планът вече е получил формалното одобрение на Еврокомисията. Първо, изкупуването на акциите изисква минимум 8 млрд. евро от бюджета (и това е само началото), което ще увеличи и без това колосалния държавен дълг на Италия. Второ, проблемът на Monte dei Paschi е само част от кризата на финансовата система в страната. Общият обем на лошите дългове на местните банки надхвърля 260 млрд. евро.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във