Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-СКЪПОТО ПРИРОДНО БЕДСТВИЕ В ИСТОРИЯТА НА САЩ

Затворени рафинерии, пометени казина, замрели пристанища, съсипан бизнес... Колкото и болезнени да са имуществените щети за хората, които живеят в районите, пометени от урагана Катрина, те представляват само част от нанесената вреда. За разлика от предишни бедствия Катрина не е строго локален проблем. Стихията удари енергийната инфраструктура на югоизточните щати, от която зависят всички сектори на икономиката, както и основния маршрут на корабната търговия към сърцето на Америка. В Мексиканския залив са съсредоточени 17% от рафинериите на страната и тук се добива една четвърт от дневното количество на суров петрол. През Луизиана минава и голяма част от американския внос на петрол от Саудитска Арабия. След урагана приблизително 95% от производството на нефт и 88% от това на природен газ в залива е спряно, а оценката за точния обем на загубите може да отнеме седмици. Дори да не се сбъднат най-песимистичните прогнози, че ще трябват месеци, докато индустрията и рафинериите се върнат към нормалния си работен ритъм, много сектори на икономиката тепърва ще имат проблеми. Особено силно ще пострадат авиопревозвачите. Разрушителният ураган е поредното изпитание, което се стоварва върху и без това притиснатата авиоиндустрияна Щатите. Основният проблем за тях са по-високите цени на горивата и макар и в по-малка степен - отменянето на десетки полети на ден, които иначе се извършваха в региона. Бъдещите цени на горивата ще зависят от степента на повреди в рафинериите, които произвеждат самолетното гориво (повечето такива рафинерии в залива за щастие се намират западно от Ню Орлиънс), от прекъсването на петролопроводите и от бързината, с която ще бъдат поправени съоръженията. В по-дългосрочен план, ако бурята и последвалите по-високи цени на енергията забавят икономическия ръст и попречат да се възстановяват потребителските разходи, това косвено ще утежни положението на въздушния транспорт. От февруари 2005-а насам американските авиокомпании няколко пъти повишиха цените на билетите за вътрешните си полети. Подобни действия занапред обаче може да се окажат по-трудни, тъй като септември е традиционно слаб период, а заради бедствието търсенето на техните услуги може да намалее още повече.Последствията от урагана ще са най-тежки за Делта еърлайнз (Delta Air Lines). Компанията има значително присъствие в югоизточните щати, но и без бурята бе на червено, а след този финансов удар процедурата по обявяване на фалита й изглежда въпрос на седмици, смятат анализатори. Сегашните цени на горивото са смазващи и могат да се окажат фатални за някои компании от бранша, потвърждава Джон Хаймлих, вицепрезидент и главен икономист на Асоциацията по въздушен транспорт, в която членуват големите авиокомпании. Съдбата на Делта вероятно ще бъде споделена и от нискобюджетния превозвач Индипендънс еър (Indipendence Air), докато Нортуест еърлайнз (Northwest Airline) остава по-спокойна за бъдещето си, въпреки стачката на механиците и загубите заради растящите цени на горивата. Фирмите, които превозват стока през пристанището в Ню Орлиънс и близките градове, също се готвят за трудности, в случай че електричеството и комуникациите в района не бъдат възстановени скоро. В друг момент производителите биха могли просто да пренасочат трафика през Хюстън или през някое друго пристанище, но тъй като всички американски пристанища сега работят с почти пълен капацитет, алтернативите са твърде малко. Затварянето на пристанището в Ню Орлиънс има най-сериозни последствия за фермерите и потребителите на кафе. Кафето е една от стоките, чиито цени със сигурност ще се повишат. В Ню Орлиънс е второто по големина пристанище след Ню Йорк, през което то се внася в САЩ, а в складовете в града се съхранява една четвърт от суровото кафе в страната. Сега вносът се пренасочва към Хюстън, Маями и Джаксънвил, но никой не знае дали стоките и оборудването, останали на пристанището в Ню Орлиънс и вероятно потънали в заразена вода, ще могат да бъдат спасени. Бананите, предназначени за Гълфпорт, Мисисипи, се отклоняват към други пристанища. Но ако има поражения върху обема, клиентите ни ще трябва да вдигнат цените, обяснява говорителят на Чикита (Chiquita) Майкъл Мичъл. През пристанището на Ню Орлиънс минава и най-големият внос на гума за производството на автомобилни гуми. Две седмици преди да започне прибирането на реколтата нарастват и притесненията от финансовите загуби, които вероятно ще понесат селскостопанските производители. В някои части на Мисисипи и Алабама ураганът повреди плантациите от памук, а в Луизиана - насажденията от захарна тръстика. Това ще намали количеството на добива, ще се отрази и на качеството й. Катрина може да навреди и на т. нар. регион Корн белт (Corn Belt), простиращ се от Охайо до Небраска, където се произвежда близо 50% от царевицата в Щатите. А почти цялото количество царевица и соя и по-голямата част от пшеницата, предназначени за износ, се превозват с шлепове по течението на Мисисипи до терминалите в Луизиана. Всяко препятствие по този маршрут заплашва работата както на фермерите, така и на зърнопреработвателите. В щатите разположени до залива фермерите се борят с други проблеми - липсата на електричество и невъзможността да се възстанови работата на птицекомбинатите и млекопреработвателните заводи, както и недостига на дизелово гориво, с което да се превозят умиращите животни.Като цяло щетите от урагана ще струват на селскостопанските производители в цяла Америка около 2 млрд. долара, сочат първоначалните сметки на Американската федерация на фермерите. Сумата включва преки загуби в размер на един 1.5 млрд. долара, дължащи се на по-високите цени на енергията и горивата. Въпреки че пълният размер на загубите, причинени от Катрина, все още не е известен, застрахователите вече поведоха битка по един основен въпрос - каква част от щетите се дължат на силните ветрове и каква - на наводненията. За тях отговорът на този въпрос може да означава разлика от милиарди долари. Според калифорнийската компания Риск мениджмънт сълушънс (Risk Management Solutions), която изготвя компютърни модели на щетите от подобни катастрофи, икономическите загуби от урагана ще възлязат най-малко на 100 млрд. долара. Очертава се застрахователите да платят между 20 и 35 милиарда от тях - повече, отколкото за което и да е друго природно бедствие в историята на Съединените щати. Досегашният рекорд държеше ураганът Андрю през 1992 г., заради който секторът изплати щети за около 22 млрд. долара. Четирите урагана, които връхлетяха Флорида и Източното крайбрежие през 2004 г., струваха на застрахователите общо 23 милиарда. Но мнозинството от фирмите и семействата в засегнатите райони разполагат със застраховки, които покриват щети, причинени от ветрове. Много компании от района са платили допълнително, за да се застраховат и срещу наводнения, но броят на гражданите, които са направили това, е относително малък. В много от районите застраховката срещу наводнения не е задължителна заради защитата, която осигуряват дигите. В резултат на това само две от пет домакинства са платили за сравнително скъпото покритие.Независимо че Катрина се очертава като най-скъпоструващото природно бедствие в американската история, ако щетите не надминат твърде много прогнозираните 35 млрд. долара, застрахователната индустрия вероятно ще успее да изплати исковете, без да пострада собствената й платежоспособност. След затварянето на няколко фабрики за дървесина в засегнатите щати и в очакване на възстановителните работи цената на дървения материал достигна максималните нива, разрешени от Чикагската търговска борса. В действителност строителните материали бяха скъпи още преди появата на урагана и поскъпването на петрола. Заради силния икономически ръст в Щатите, Канада и Китай потреблението им расте и те се намират все по-трудно. Логично е цените им да вървят нагоре. През юли например недостиг на бетон е бил отчетен в 32 американски щата. Други индустрии със значимо присъствие в трите най-пострадали щата - Мисисипи, Алабама и Луизиана - казината и туризмасъщо прекъснаха работа и губят приходи. Всички казина в района са затворени, а повече от половината и напълно разрушени. В резултат щатът Мисисипи губи по 500 000 долара от неполучените хазартни налози всеки ден. Годишно хазартът налива около 3 млрд. долара в хазната му, което го превръща в третия най-значим център на казино индустрията в страната. През 2004 г. гостите на Ню Орлиънс са похарчили 4.9 млрд. щ. долара, които съставляват 44% от приходите от туризъм на щата. Сега, когато 80% от града е под вода, тези пари са на път да изчезнат, както и 158-те милиона приходи от данъци. Търговията, в която са заети 95 000 жители на града, може да замре за месеци. А връщането на туристите, както и на самите жители обратно в Ню Орлиънс може да се окаже непосилна задача. Щетите от урагана няма да подминат и търговията на дребно заради скока в цените на бензина. Още преди минаването на урагана вериги от мащаба на Уол-март и Гап отчетоха, че продажбите им намаляват. Сега специалисти прогнозират, че потребителските разходи ще се свият допълнително. Когато започне процесът на възстановяване, някои сектори ще извлекат полза от катастрофатаКолкото и парадоксално да звучи, от гледна точка на банките ситуацията е изгодна - обяснява банков анализатор от Шарлътсвил, Вирджиния. - Историята показва, че природните бедствия вършат услуга на тези институции, защото след тях те отпускат повече заеми и го правят по-бързо отпреди. Други късметлии със сигурност ще бъдат строителните компании и производителите на строителни материали. Цените на техните акции вече хвърчат нагоре в очакване на поръчките за възстановяване на разрушените зони. Строителите са нетърпеливи да започнат работа - само в Ню Орлиънс има около 200 000 къщи, които трябва да се построят наново. Една от пречките за бързото поправяне на вредите обаче, освен затрудненията в доставката на материали, може да се окаже липсата на налични строителни работници. Същото се случи и след четирите урагана, помели Флорида миналата година. Намирането на квалифицирани строители ще бъде особено трудно, тъй като работата в трите най-пострадали щата е доста по-ниско заплатена, отколкото в другите части на Америка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във