Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ СРЕД МИЛИОНЕРИТЕ

ПРЕДИ 50 ГОДИНИ ПЪРВИЯТ ДИСНИЛЕНД ПРЕОБЪРНА ПРЕДСТАВИТЕ ЗА СЕМЕЕН ОТДИХКогато през 1932 г. американският аниматор Уолт Дисни получил първата си награда Оскар, той не бил толкова щастлив, колкото си мислели милионите обожатели на неговия Мики Маус. Тогава Дисни бил на 31-а и вече от седем години бил женен за любимата си Лилиан Баундс. И двата опита на съпругата му да роди дете завършили неуспешно. Дисни вече започнал да се съмнява, че някога ще стане баща. През 1933 г. обаче Лилиан родила дъщеря - Даян, а през 1937 г. съпрузите Дисни осиновили малкото момиченце Шарън Мей. Двамата често се разхождали с децата, а Уолт все повече се убеждавал, че в Америка няма места за отдих на цялото семейство. Там, където било весело за родителите, децата умирали от скука, и обратното. В началото на 40-те години на ХХ в. Дисни вече със сигурност знаел как цялото семейство може да се забавлява на едно място - той решил да построи парк, в който посетителите ще се чувстват като в приказка.25 цента за конУолтър Елиас Дисни се появил на бял свят на 5 декември 1901 г. в Чикаго. Баща му - Елиас Дисни, бил дърводелец, а майка му Флора Кол работела като учителка, когато успявала да се откъсне от възпитанието на собствените си деца. В семейство Дисни те били пет - четирима синове (от които Уолтър бил най-малкият) и една дъщеря. По онова време Чикаго тъкмо се утвърждавал като най-големия промишлен център на САЩ, а заедно с това растяла и славата му на и бандитски град. Когато близо до района, където живеело семейство Дисни, бил убит полицай, било взето решение всички да се преместят при брата на Елиас, който живеел в малкото градче Марселин в щата Мисури. През април 1906 г. семейството купило там ферма и 18 хектара земя. Докато бащата и по-големите братя се занимавали със земеделие, Уолт играел наоколо. Като всички деца той рисувал за удоволствие. При това доста добре. Съседът на семейството доктор Шерууд толкова харесал една негова рисунка на кон, че платил на момчето 25 цента за нея. Въпреки всичките старания на бащата фермерският труд не направил семейството по-богато. През 1910 г. Елиас се разболял от тиф и макар че оцелял, вече не можел да работи във фермата. През лятото на следващата година стопанството било продадено за 5175 долара и семейството се върнало към градския живот, премествайки се в Канзас сити. Дисни-старши вложил парите от продажбата на фермата в покупката на фирма за доставяне на вестници. Служителите в нея били Уолт и брат му Рон, който бил осем години по-голям. За да се различава от останалите служби за доставка на пощата, Елиас изисквал вестниците да се доставят зад първата врата на дома на клиентите, която обикновено не се заключвала. Всички останали разносвачи на вестници по традиция хвърляли пощата направо върху тревата пред къщите. А за да могат клиентите да прочетат вестниците си още по време на закуската, Уолт става всяка сутрин в 4.30 часа. През лятото на 1914 г., когато в Европа започнала Първата световна война, Уолт още нямал 13 години. Америка била далеч от окопите, бомбардировките и глада и младият Дисни си представял сраженията в най-романтични краски. През 1918 г. Дисни завършил училище и решил да участва във войната в Европа като сътрудник на корпуса на Червения кръст. Там взимали навършилите 17 години и Уолт лесно заобиколил ограничението, отбелязвайки в анкетата, че е по-голям с няколко месеца. През ноември 1918 г. войната приключила и Уолт с много труд успял да попадне в последния набор и се озовал в разрушената Франция. Там в продължение на една цяла година карал санитарен автомобил, играел на карти и започнал да пуши. През свободното си време той и колегите му деформирали съвсем нови каски и ги продавали за истински военни сувенири.Аниматор, а не артистСлед като през есента на 1919 г. Уолт се върнал вкъщи, той започнал да рисува срещу 50 долара на месец коне, крави и снопове със сено за един каталог за селскостопанско оборудване. По-късно постъпил на работа в Канзас Сити Слайд Къмпани (Kansas City Slide Company) и се захванал да рисува анимационни филми. Там Дисни вече получавал по 40 долара седмично и бил пленен от възможностите, които давала анимацията. В свободното си време четял всичко, което се отнасяло до методите за създаване на рисувани филми, и решил да прави собствени анимации. За студио използвал бащиния си гараж, който получил на разположение срещу 5 долара на месец. Някои от смешните му рисунки дори били показвани в местните кинотеатри под названието Смехограми (Laugh-O-grams). Но това занятие практически не му носело пари. Въпреки това, вдъхновен от първите си успехи, Дисни намерил инвеститори, готови да вложат 15 хиляди в компания, която той нарекъл Laugh-O-gram Films. Скоро сключил договор за 11 хил. долара. Трябвало да направи серия от анимационни филми и получил за целта аванс от само 100 долара. Когато година по-късно материалът бил готов, поръчителят неочаквано банкрутирал. Компанията на Дисни не могла да преживее този удар. Служителите й се разбягали, а парите едва стигали на Уолт за храна. Междувременно Дисни участвал в снимките на новия анимационен филм Алиса в страната на чудесата, в който реално момиче е заобиколено с рисувани герои. Но парите свършили, преди филмът да е готов. Тогава Дисни обявил банкрута на своята компания и с последните си пари купил билет за Калифорния, където живеел чичо му Робърт. През август 1923 г. той се озовал в Лос Анджелис с недовършения анимационен филм и 40 долара в джоба. Очарованието на Холивуд нямало как да подмине Дисни и той решил да стане киноактьор. Обикалях от едно студио в друго - пише по- късно Дисни. - Единствената работа, която ми предложиха, беше статист. В група с други статисти трябваше да премина няколко метра на кон. За беда заваля силен дъжд и снимките бяха отложени за другия ден. Накрая сцената беше изрязано от филма. Това беше краят на актьорската ми кариера.Единственото, което останало на Дисни, била анимацията. Той отново се нанесъл в гараж, който този път наел от чичо си. След това написал писмо на дистрибутора на филми госпожа Уинклър, в което съобщавал, че в Лос Анджелис се е появила нова студия за създаването на нова серия анимационни филми . Новата серия била недозаснетата в Канзас Сити Алиса в страната на чудесата. Уинклър се заинтересувала от предложението и купила шест готови серии за 1500 долара едната. Уолт бил на седмото небе. Въодушевен, той убедил брат си Рон да пристигне в Лос Анджелис. Впоследствие брат му работил във фирмата на Дисни цял живот, но в началото функциите му се свеждали до това, увлеченият от създаването на поредния рисуван филм Уолт да има с какво да си купи храна. След няколко месеца Уолт и Рон регистрирали фирмата Дисни Брадърс Студио (Disney Brothers Studio) с капитал от 3200 долара, от които 200 дал Рой, 500 заел чичо Робърт, а 2500 получил от родителите си, за което се наложило те да заложат къщата си. Капиталът стигнал за купуването на кинокамера втора ръка, за наемането на стая за студио и за едностайна квартира, в която Уолт и Рон живеели заедно. Наели и двама служители.Уинклър редовно купувала новите филми за Алиса, работата в студиото кипяла, а Уолт се влюбил до уши в една от своите сътруднички - художничката Лилиан Баундс. Лили получавала по 15 долара седмично, но винаги била готова да отложи получаването им, когато студиото имало срочни нужди. През юни 1925 г. Уолт и Лили сключили брак и Дисни се шегувал, че се оженил, защото твърде много е задлъжнял.Мортимър (Мики) МаусПрез 1927 г. Алиса започнала да омръзва на зрителите и Уолт измисли нов персонаж - зайчето Осуалд. Година по-късно зайчето вече било известен анимационен герой и Уолт решила да настоява за договор с по-добри условия. По онова време дилърският договор с Уинклър бил преоформен на името на съпруга й Чарлз Минц. В отговор на исканията на Дисни той му разкрил истинското положение на делата в студията. Оказало се, че правата върху зайчето Осуалд от самото начало са прехвърлени на Минц и студията Юнивърсъл Пикчърс (Universal Pictures). Нещо повече - служителите на студията на Дисни получили предложение за по-висока заплата, ако работят пряко за Минц, и мнозина се възползвали от него. Уолт бил притиснат до стената - Минц му предложил или да стане наемен мениджър на собствената си студия, или да върви по дяволите.Дисни предпочел да измисли нов персонаж. И нарисувал напомнящо човек мишле с големи уши. Отначало го наричали Мортимър Маус, но това име не харесало на Лилиан и тя предложила да го наричат Мики. Така на бял свят се появил Мики Маус, който донесъл на Уолт Дисни световна слава. През 1927 г. били нарисувани първите анимационни филми за приключенията на мишлето. Те много се различавали от филмите на Дисни, с които сме свикнали - били черно-бели и неми, а Мики Маус бил жилав, опашат и зъл. Филмите попаднали на екран едновременно с първия озвучен филм. Възможностите на звука поразили Уолт и третият му филм за Мики Маус вече бил озвучен с гласове, шумове и музика. В него мишлето говорело с гласа на Дисни. Зрителите приели с възторг появата на говорящите рисувани филми. Сега Дисни изобщо не съжалявал за развода си с Минц. Успехът на Мики Маус му дал възможност да въплъти във филмите и други свои идеи. А идеи Уолт имал в изобилие. Например в серията Глупави симфонии във всеки филм се появявали нови персонажи и тъкмо едно от тези филмчета донесло през 1932 г. първата награда Оскар на Дисни за най-добър рисуван филм. През следващите осем години анимациите на Дисни всеки път получавали тази награда, а общо за филмите си компанията му била отличена с 29 Оскар-а. За да провокира творческата инициатива на сътрудниците си, Дисни използвал изключително материални стимули. За измислянето на удачна шега за герой от рисувания филм се изплащала премия от 5 долара, а за радикална идея, обогатила филма - 100 долара. По онова време такава награда била около половината от месечната заплата на аниматора. През 1933 г. Дисни създал първия си цветен рисуван филм Трите прасенца. Преди това в периода 1931-1932 г. се появили творби с участието на Доналд Дък, Плуто и Гуфи. През 1934 г. Дисни започнал работа върху първия в историята пълнометражен анимационен филм Снежанка и седемте джуджета. Преди него и най-любимите рисувани филми били показвани в кината преди основния филм - смятало се, те не могат да задържат вниманието на зрителите за повече от 20 минути. Над творбата работили 300 художници. Бюджетът на филма достигнал нечуваната тогава в киното сума от 1.5 млн. долара. Дисни бил спасен от разорение от Бенк ъф Америка , чийто шеф Амадео Джанини много обичал Мики Маус. Работата над Снежанка завършила през 1937 г., а през февруари 1938 г. филмът бил показан по екраните. Успехът му бил невероятен - единствено Отнесени от вихъра успял да събере по-големи касови сборове. Невероятният успех на Снежанка превърнал студията на Дисни в най-голямата холивудска киностудия. Но дори приходите от нея не стигали за реализирането на измисления от Дисни по време на Втората световна война проект за семеен парк за развлечения. Стойността му била 17 млн. долара. Търсенето на партньори отнело десет години. Едва през 1953 г. Дисни открил подходящ участък в Лос Анджелис с площ шест и половина хектара. В рекламирането на още непостроения парк Уолт надминал себе си. През 1954 г. в САЩ се появила телевизионна програма под името Дисниленд, която разказвала за строителството на Дисниленд. Всяка седмица зрителите наблюдавали как в Калифорния постепенно се появява приказна страна. А на обвиненията в прекален рекламен шум Дисни отговарял: Аз не бих нарекъл това изкуство. Това е шоубизнес. Така че, когато на 17 юли паркът бил открит, на него присъствали 28 хил. човека. Дисни обаче се вълнувал много повече от успеха на последния си филм Мери Попинс. Правенето на пари винаги ме е натъжавало - твърдял той и добавял - Аз не знам какво е това лошо настроение. Аз съм щастлив човек.През последните дни от живота си Дисни боледувал от рак на дробовете и умрял на 15 декември 1966 г., две седмици след 65-я си рожден ден.

Facebook logo
Бъдете с нас и във