Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ ГУРУ НА БИЗНЕСМЕНИДЖМЪНТА

Мъдростите на Джеймс Колинс за принципите на корпоративното управление му носят слава и пари. Най-популярният консултант по мениджмънт в САЩ е 45-годишен професор, напуснал колежа по бизнесадминистрация в Станфордския университет, автор на два бестселъра за бизнеса, който сега получава по 1000 щ. долара на минута за една своя несложна 45-минутна лекция.Сред най-харесваните неща от директорите в САЩ, изглежда, са съветите на някой умен, духовит и сладкодумен гуру в мениджмънта, който им обяснява как да станат отличници в бизнеса, даже и ако самият той никога не е управлявал фирма. Първият бестселър на Джеймс Колинс, написан в съавторство с Джери Порас - Създадени, за да пребъдат, с подзаглавие Успешните практики на вечните компании, е публикуван през 1994 г. и от него са продадени повече от 1 милиона екземпляра. Втората му книга - От добро към съвършенство или Защо някои компании правят скок към успеха, а други не, също е продадена в повече от 1 милиона екземпляра по цял свят и сега - 18 месеца след дебюта си - отново се изкачва нагоре в класациите на бестселърите за бизнеса.Колинс е един ексцентричен вълк-единак, който се усамотява в университетския град Боулдър, Колорадо, за да изгражда имиджа си на рокзвезда сред консултантите. В момента той е толкова популярен, че приема само едно от 25 предложения. Сред боготворящите го клиенти са МакДоналдс (McDonald's), Корс Брюинг (Coors Brewing), Amazon.com и Кливландският филхармоничен оркестър (колкото и странно да звучи това). Колинс печели 3 млн. щ. долара на година от своите полудневни бизнес- лаборатории и 45-минутни лекции по бизнесуправление.На пръв поглед мъдрите съвети на Колинс като че ли предлагат не толкова проницателност, колкото поглед към очевидното. Във време, когато мениджърите изпитват неблагоприятното въздействие на финансовите скандали, поевтиняването на акциите на борсите, войната и страха от тероризма, неговите проповеди са нещо като успокоително средство.Той разтяга окуражителни всеизвестни истини: компаниите трябва да си поставят особено амбициозни цели; не е задължително главните им изпълнителни директори да са харизматични, за да преуспеят; фирмите, за които максимализирането на печалбите е приоритет, не функционират толкова добре, колкото тези, които се придържат към базисните ценности на своите основатели... Джеймс Колинс проповядва търпение - обрат може да настъпи примерно след седем години и невъзможността да се приеме този факт е една от основните причини за хроничната посредственост. За директорите, които се боят от новите технологии, действат като мехлем думите му, че е по-добре да се навлезе в един нов технологичен пазар по-късно, отколкото да си там пръв, и че технологията не осигурява растежа, а просто го ускорява. Независимо от всичко, клиентите на Колинс се кълнат, че той предлага нещо повече от една колекция от афоризми.У. Лио Кийли трети, президент на Корс Брюинг, е възприел от Колинс правилото на поведение на таралежа - концентрирайте цялата си енергия и страст върху една голяма цел. (Алюзията е с баснята за лисицата и таралежа, в която лисицата знае много хитрини, а таралежът - само една, но важна и тя винаги помага.) Поставила си за цел да стане една от петте най-големи бирени компании в света, Корс Брюинг се опитва да увеличи своя дял на определени пазари, вместо да атакува навсякъде. Сега тя е на второ място в САЩ с 19% пазарен дял.Самият Колинс понякога се пита защо главните изпълнителни директори искат да чуят от някой друг неща, които са съвсем близки до здравия разум? Защо те сами не намерят решенията?, чуди се той. Най-доброто му предположение за това е: В продължение на десет години всички се наслаждаваха на лукса да си мислят, че са велики. Но изведнъж се събудиха и откриха, че не са - пазарите са велики. Ето я причината, поради която мениджърите се нуждаят от неговата помощ. Управляващите имат нужда от някой, който да ги предизвиква и тласка напред. Аз съм просто щастливият бенефициент на бурни времена.Според Колинс начинът, по който една компания измерва резултатите си, е от особено значение. Чистата печалба не е най-добрият критерий, твърди той. За да бъде преуспяваща, е необходимо всяка фирма да изолира и измерва най-важния икономически знаменател за себе си - този, който най-добре отразява способността й да прави пари. По-малко от 10% от компаниите разбират своя истински икономически знаменател, отбелязва Колинс. Той стига до това заключение, докато изследва веригата от дрогерии Уолгрийн (Walgreen), подготвяйки книгата си От добро към съвършенство. Конкурентите й фиксират вниманието си върху печалбата от един магазин, а Уолгрийн си поставя за цел да увеличи печалбата от едно клиентско посещение. В резултат се възприема стратегията да се избират ъглови магазини с многобройни входове и изходи, улесняващи достъпа, да се увеличава гъстотата на дрогериите в градовете, където веригата вече е стъпила, и да се предлагат множество услуги (включително и проявяването на филми за 1 час). Концепцията е следната: Нека клиентите да ни идентифицират в съзнанието си с удобство. Заимствайки от Уолгрийн, Колинс препоръчва на Амазон (Amazon.com) да фокусира вниманието си върху печалбата от всяко посещение на клиент, а не от продажбата на отделен продукт. Онлайн компанията отчете за 2002 г. оборот от 123 млн. щ. долара. Продажбите на книги, музика и видео сега представляват по-малко от 50% от нейните приходи. Останалите идват от продажбата на стотици други видове стоки.Колинс дава същия урок и на девет от най-големите оркестри в САЩ, подтиквайки ги да разберат, че тяхната бизнесцел не би трябвало да е печалбата от един концерт, а печалбата от един слушател от публиката. Обобщено неговите съвети звучат така: Накарайте големите клиенти да заобичат този оркестър. Накарайте ги да станат дарители. Длъжни сте да превърнете богатите хора в страстни любители на великата музика.По настояване на председателя на Интел (Intel) Андрю Гроув Колинс започва задълбочено да анализира корпорации, опитвайки се да разбере защо едни стават добри, а други западат и се превръщат в посредствени. Гигантът МакДоналдс е сред неговите нови клиенти. Веригата за бързо хранене използва практики, които вече са отживели времето си - казва директно нашумелият консултант. - Основните ценности, системи и продукти на МакДоналдс не са ревизирани и променяни от времето на основателя й Рей Крок. Решението, предлагано от Джеймс Колинс в дългосрочен план, е веригата да отваря ресторанти с нов формат в един район на САЩ и постепенно да се разширява в световен мащаб. Въпреки това МакДоналдс възнамерява да направи точно обратното - да продаде веригите за специалитети като Бостън маркет и пицариите Донатос.По думите на Колинс, баща му - Дар, е бил некомпетентен и безразличен. Майката на Джим го премества, когато той е на 9 години, заедно с брат му Майкъл (сега регионален директор по продажбите на Панасоник) от хипи действителността в Сан Франциско в университетския град Боулдър. В продължение на няколко години тя беше толкова бедна, че крадеше храна от рафтовете на супермаркетите, давайки ни да ядем, докато обикаляме из магазина, спомня си експертът.Джим завършва университета Станфорд през 1980 г. със специалност приложна математика и прекарва 18 месеца в офиса на консултантската фирма по бизнесмениджмънт МакКинси Ко. (McKinsey Co.) в Сан Франциско. Там се препъва в един проект, който двама партньори - Том Питърс и Робърт Уотърман, по-късно реализират и издават книгата В търсене на съвършенство. Колинс се връща в станфордския университет и през 1983 г. се сдобива с магистърска степен по бизнесадминистрация. Следва 18-месечен период, през който е директор по производството в Хюлет-Пакард (Hewlett-Packard). После напуска и се зарича никога вече да не работи за компания. През 1988 г. приема работа срещу годишна заплата от 32 000 щ. долара като преподавател по бизнесадминистрация в Станфорд. До 1994 г. Колинс и колегата му Джери Порас вече са издали книгата Създадени, за да пребъдат, проучвайки множество дългосрочно успели фирми, като ги съпоставят директно с конкурентите им. Авторите обясняват защо Джонсън Джонсън (Johnson Johnson), Мърк Ко. (Merck Co.), Проктър Гембъл (Procter Gamble) и още няколко други са процъфтявали в продължение на десетилетия. Статутът на звезда на Колинс като преподавател и отказът му да защити докторска степен по хуманитарните науки обтягат отношенията му с Университета Станфорд. Не ме интересуваше много какво мислят те за мен. Нямах нужда от тях, за да ме направят могъщ. И така, през 1995 г. той напуска учебното заведение, връщайки се в Боулдър, за да дарява (по собствените му думи) своите професорски познания на главни изпълнителни директори. Джеймс Колинс обобщава, че неговата роля е да променя мисленето на хората. Тогава те променят компаниите. Аз ги предизвиквам интелектуално, а те искат това, тъй като в днешно време интелектуалното предизвикателство е станало дефицитно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във