Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-НЕСПОКОЙНИЯТ ПЕНСИОНЕР В АНГЛИЯ

ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ 60 ГОДИНИ СЪР БОБИ РОБСЪН Е БЕЗ РАБОТАВероятно сър Боби Робсън е изживял най-странния месец август в съзнателния си живот - първия от над половин век насам, в който най-уважаваният английски футболен треньор е в редиците на безработните. Още от далечната 1950-а, когато 17-годишният тогава Робсън бе буквално отмъкнат от игрището в Дъръм от съгледвачи на Фулъм, този човек не бе прекарвал и една минута извън любимия си спорт. До това лято. Всъщност това не е съвсем вярно - през 1999-а той дори бе обявил официално пенсионирането си, след като напусна ПСВ Айндховен. Още преди обаче сър Боби да е усетил какво е да си стоиш у дома в събота и неделя, Рууд Гулит бе уволнен от Нюкасъл. Не си мислете, че съм изтичал при жена си да й кажа: Елзи, ето го моя шанс - смее се Робсън, като си припомня случая. - Седях си на задника и си повтарях: ако ме искат, нека сами да ме потърсят. И внезапно телефонът звънна. Финансово офертата бе приемлива, макар и не блестяща. Но и без това парите не бяха от основно значение за мен. Сега обаче никой не звъни на Робсън и за пръв път от 60 години той не е активен участник в голямата индустрия, наречена футбол. Не съм загубил апетита си - уверява той. - Чувствам се готов да работя, но само правилната работа. Дали ще се намери такава, не знам, но не съм склонен да приема какво да е. Ако бях млад и с три ипотеки на главатасигурно щях да запретна ръкави, да си плюя на ръцете и да хукна да обикалям клубовете. Сега вече не е нужно да го правя. Но все пак... Общоизвестно е, че той е отхвърли поне четири оферти от Първа дивизия за месеците, откакто бе освободен от Нюкасъл. Робсън обаче уверява, че правилната работа за него не е непременно във Висшата лига. Само с поста той не е склонен да прави компромиси. Мисля, че от мен би излязло много добър скаут, имам отлична преценка за играчите. Опитът ми може да е много полезен на някой млад треньор, ако му стана съветник. Но това не е за мен. Все още единствената работа, която ме интересува, е тази на номер 1. Ако не се намери подобна, имам с какво да се занимавам. Ще напиша втора книга, смее се Робсън. Неговата първа автобиографична Сбогом, но не и довиждане вече бе отпечатана от Ходър и Стаутън и отсега се очертава като един от бестселърите на годината. Тъкмо по настояване на издателството той е пристигнал в Лондон, за да раздава автографи, и преди това скланя да се срещне с журналисти. Пресаташето на Ходър и Стаутън ни предупреждава, че имаме на разположение само час. Но ние отдавна познаваме Боби Робсън и добре знаем, че нищо не може да го накара да млъкне само след някакъв си час. Нито пък имаме някакъв контрол върху темата на разговора: Робсън говори за всичко, което го интересува, и на 72 години продължава да създава впечатлението за дете, попаднало в магазин за играчки. Любопитно е, че книгата му не съдържа дори намек за неприязън към президента на Нюкасъл Фреди Шефърд, който по всички стандарти се отнесе непочтено с възрастния треньор. Всъщност големият ми проблем бе не какво да вмъкна в книгата, а от какво да се откажа, защото иначе щеше да излезе три хиляди страници - обяснява Робсън. - Освен това не бих си позволил да напиша нещо блудкаво, с което отговарям на всички въпроси за Шефърд. Все пак сър Боби не е преставал да следи какво става в последния му клуб. Това вече не ме засяга, но въпреки това хвърлям по едно око. Скот Паркър ми изглежда добро попадение - енергичен, играе от едното до другото наказателно поле, постоянно тормози хората. Само не схващам защо Челси се съгласи да го пусне. Играчите, които тормозят хората, винаги са били слабост на Робсън. Наскоро той обяви в едно интервю, че най-добрият играч от всички, с които е работил (списъкът включва Боби Чарлтън, Дънкън Едуардс, Ромарио, Луиш Фиго, Красимир Балъков и Пол Гаскойн), е... опорният халф от престоя му в Ипсуич Кевин Бийти. Кевин беше великан, беше като боен крайцер. Проклетите му бедра, прасци и сухожилия можеха да го извисят на три метра над земята. Това бе тайната и на Роналдо - той по начало не бе толкова здрав, но ние успяхме да изградим тази физическа мощ, тези бедра, от които идваше цялата му сила, бързина, всичките му финтове. Докато играчи като Крейг Белами и Киърън Дайър никога няма да станат херкулесовци. Според преобладаващото мнение тъкмо заради разюзданото поведение на Белами и Дайър управата на Нюкасъл уволни Боби Робсън. С мотива, че не можел да наложи дисциплина в отбора. Началниците ми обясниха, че вземат Греъм Сунес, за да стегне дисциплината. Накъде повече да я стяга? - възмущава се Робсън. - При мен никога не е имало проблеми на тренировки и в мачове. Тренирал съм някои от най-големите футболисти в света и никога не съм имал лоша дисциплина в отбора. Порицаха ме, сякаш ръководя детска градина, а не мъжки футболен отбор. Вярно, в Нюкасъл играчите имаха 72-часово ембарго за излизане преди мач и понякога го нарушаваха. Но как да е иначе, щом наказанието бе обикновена глоба. Трудно е да глобяваш тези момчета. Колко, шефе?, питат те. Заплатата за две седмици, отговарям аз. Окей, ето ви чека, благодаря много. Загубата на няколко хиляди лири не е никакъв проблем за тях. Затова номерът е да купуваш не само добри футболисти, но и добри хораЕстествено няма откъде да намериш 20 души като Алън Шиърър, но в отбора имаше и други свестни момчета - Гари Спийд, Анди О'Брайън, Шей Гивън. Робсън обаче сам признава, че не е привърженик на казармения ред и винаги е осъзнавал, че работи с младежи, не с монаси. Те изглеждат добре и печелят много пари. Ако на 19 години изкарваш по 65 000 лири седмично, колкото получава Уейн Рууни, трудно ще се намери сила, която да те задържи у дома всяка вечер. Това го разбирам. Но да излезеш и да се позабавляваш е едно, а да се прибираш в пет сутринта - съвсем друго. Това никога не съм го толерирал. Впрочем ще попитам друго: ако наистина в отбора е царял такъв хаос и безвластие, как така в три сезона завършвахме трети, четвърти и пети? Никой не ми отговори на това. А после дойде Сунес, човекът с дисциплината, и Нюкасъл завърши 14-и. Много хора се питат дали тъкмо Сунес трябваше да смени Робсън, дали не бе по-добре клубът да се ориентира отново към някого, който го подкрепя от дете, като мениджъра на Бирмингам Стив Брюс например. Самият Робсън се разсмива, когато го питат за това. Историята е малко идиотска - разказва той. - Когато ме уволниха, отлетях за Португалия, за Алгарве, за да се разтоваря малко от неприятните емоции. Стив бе там, имаше къща край любимото ми голф-игрище. Така че ние седяхме заедно на верандата и четяхме във вестниците как аз съм отишъл в Португалия да увещавам Стив Брюс да поеме Нюкасъл. Смяхме се половин час. Иначе Брюс е чудесен млад треньор, но Бирмингам поиска три милиона лири откуп за него и предполагам, че това е отказало Нюкасъл. Друг чудесен млад треньор, когото Боби Робсън познава много добре, е Жозе Моуриньо - бившият му личен преводачот престоите в Спортинг, Порто и Барселона. Още тогава Жозе не се притесняваше да говори твърдо дори с най-големите звезди. Разбира се, те можеха да му отвърнат: кой си пък ти, че да ми говориш така? Но никой не го каза. Истината е, че Моуриньо винаги разбираше отлично мисълта ми и успяваше да я предаде ясно на играчите. Затова и те го уважаваха. Но по онова време той не вършеше никаква треньорска работа. Просто стоеше зад мен и ми превеждаше. Затова съм много горд с това, което постигна. Макар че му пратих цели пет съобщения миналата седмица, а той още не ми се е обадил. Когато го стори, здравата ще го окастря. Португалецът леко обиди бившия си шеф, като не потърси съвета му, преди да поеме Челси. Понякога ми се иска да му кажа да забави малко, да отпусне газта. Недей воюва с УЕФА, Жозе, защото не можеш да спечелиш. Но като цяло той е в много любопитна ситуация. Сам ми разказа, че Абрамович често идвал при него и казвал: не искаш ли този или онзи играч. Имам си вече 27 футболисти, не ми трябва 28-и, му отговаря Жозе. А Абрамович го увещава да харчи повече пари за трансфери! Впрочем запознах се и със самия Роман, видя ми се много симпатичен човек, много скромен. И наистина обсебен от играта. Наистина има нещо общо между тези двама обсебени от футбола хора - руския милиардер и миньорския син от Ленгли Парк. Единствената разлика е, че Боби Робсън е забравил повече за играта, отколкото Абрамович изобщо е знаел някога. Но има и неща, които не се забравят. Например световните първенства. Робсън, който си остава вторият най-успешен селекционер на Англия след легендарния Алф Рамзи, вижда в розово бъдещето на националния отбор. Гърция стана европейски шампион без нито един играч от световна класа - припомня той. - Те имаха прилични, но съвсем обикновени футболисти. Но освен това имаха дисциплина, организация и отлична физическа кондиция. Ако ние успеем да прибавим тези качества към изключителните играчи, с които разполагаме - Лампард, Рууни, Джерард, Тери - имаме повече от добри шансове. Дали обаче Свен-Горан Ериксон е човекът, който може да възпита подобни качества в отбора? Робсън помълчава малко. Не мога да отговоря. Знам само, че той постига добри резултати. От доста време вече Англия произвежда отлични играчи, но не и отлични треньори. Проблемът е, че някой като Алън Шиърър, който несъмнено има качествата, едва ли би поискал да се занимава. Защо са му всички тези главоболия, след като има 25 милиона лири в банката? Навремето аз се захванах, защото имах три хлапета и висяща ипотека. Надеждата ми е, че не е задължително непременно да си бил голям играч, за да станеш голям треньор. Моуриньо и Венгер го доказаха. Достатъчно е да знаеш, че футболният отбор се състои от 11 индивидуалисти, всеки от които трябва да използва качествата на другия, за да вървят нещата. Виждате колко е просто. Боби РОБСЪН е роден на 18 февруари 1933 година в Сакристън, графство Дъръм. Започва да играе за местния Ленгли Парк, на 17 години е привлечен от Фулъм, после играе за Уест Бромич. Участник на световното първенство през 1958-а, общо 20 мача за националния отбор на Англия. Треньорската му кариера тръгва от канадския Ванкувър, следват Фулъм, Ипсуич, националният отбор на Англия, ПСВ Айндховен, Спортинг (Лисабон), Порто, Барселона, отново ПСВ и Нюкасъл. Печелил е Купата на Англия, Купата на Испания, два пъти шампионската титла на Холандия, два пъти титлата и веднъж Купата на Португалия, Купата на УЕФА и КНК. Извежда Англия до четвъртото място на Мондиал '90. Бил е наставник на Красимир Балъков и Ивайло Йорданов в Спортинг, на Емил Костадинов в Порто и на Христо Стоичков в Барселона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във