Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-ЕВТИНАТА СТОКА В БЪЛГАРИЯ Е ЧОВЕШКИЯТ ТРУД

Д-р Димитър Тасков, собственик на частен медицински център за очни, пластични и ортопедични медицински услуги в град Търговище, пред в.БАНКЕРЪ


За обратната пропорционална зависимост между вложените финансови средства и тяхната възвръщаемост, за дългогодишната илюзия безплатно здравеопазване и за мотивацията да свържеш медицината и бизнеса

Д-р Тасков, не е ли твърде рисково начинание откриването на такава специализирана клиника в провинциален и не особено посещаван напоследък град като Търговище?
- Може би, за да разберете защо не можех да не направя тази клиника, трябва да ви разкажа малко за себе си и за наследствената предопределеност да стана очен лекар.
Имаше през 70-те години един министър на... народното здраве, останал в историята не като лекар и не като министър, а като послушен чиновник, гилотинирал частната лекарска практика в България. Не знам дали днешните читатели на в.БАНКЕРЪ ще си спомнят името му, но аз нарочно няма да го спомена, защото това означава да го съизмеря неволно с моя баща, станал една от жертвите на онази хуманна и равноправна здравна реформа.
Д-р Георги Тасков беше един от създателите на специализираното очно отделение на Окръжната болница в Търговище, лекар с най-много пациенти в частния си кабинет и с труднодостижим професионален авторитет. Тогава бях още много малък, за да знам каква професия ще избера, къде ще живея и въобще каква ще бъде съдбата ми. Би било смешно да твърдя, че точно тогава съм решил да стана лекар, но това, което със сигурност мога да кажа, е, че от този момент нататък аз започнах да разбирам най-важната морална страна на лекарската професия.

И коя е тя?
- Баща ми с нищо не промени отношението си към пациентите, които продължаваха да идват в държавния му кабинет, не промени темпото си на работа и не престана да се развива професионално. Той винаги е знаел, че този тъй критичен за кариерата му период е само изпитание, което истинският лекар трябва да издържи. Никога не се уплаши и никога не престана да вярва, че никой и никога не може да отнеме свободата на човешката личност. Той беше сигурен, че пак ще настъпи логично време, когато лекарят ще може свободно да предлага труда си, а пациентът свободно да избира кога, как и от кого да бъде лекуван.
И аз съм щастлив, че той успя да доживее това време. Доживя да види и двамата си сина завършили медицина, доживя аз да стана завеждащ на създаденото от него отделение в Окръжна болница, доживя и да сложи началото на общия ни частен кабинет.
Всичко, което ви разказах дотук, са емоционалните лостове, които са ме движели през последните няколко години. Но зад идеята ми за създаване на нещо много по-голямо и значимо от един частен лекарски кабинет стоят професионални аргументи, трупани с години.

За да бъде конкуретоспособен един частен медицински център, трябва да предлага нещо, което държавната болница или поликлиника не може да си позволи. Това освен висококвалифицирани лекарски услуги включва и актуално медицинско оборудване и апаратура. Как се справихте с финансовите бариери?
- Навярно ще разочаровам практиците, но не мога да дам еднозначен отговор и на този въпрос. Сигурно, ако седна да смятам, ще мога да изчисля вложените средства. Но голяма част от тях не са пари кеш. Те са материализиран израз на моите дългогодишни контакти с колеги от бранша, на присъствието ми на почти всички европейски и световни офталмологични конгреси и симпозиуми. Медицината на окото е област, която се развива много динамично и аз си давах ясна сметка колко е важно да съм в час с всички актуални медицински открития и техники. Друг е въпросът, какво ми е коствало през годините да осигуря средства, за да мога да си позволя лукса да взема участие в тези форуми. Много колеги ми казваха, че съм луд да хвърлям пари за такова нещо, но аз знаех, че съм на прав път. Защото едно дърво преди да почне да дава плодове, трябва първо да бъде посадено. Е, аз засявах през тези години и бях сигурен, че от това семе ще се роди голямата ми професионална мечта - да направя частна клиника, където на достъпни цени да мога да оперирам така, както биха го направили в парижка частна клиника например.

Практически с какво ви помогнаха симпозиумите и конгресите, за да реализирате мечтата си?
- Точно на тези професионални форуми аз се запознах с представители на водещи фирми, които произвеждат оборудване в нашата област. Част от апаратурата, която виждате тук, ми е предоставена безвъзмездно от тях срещу договор за ползване на консумативи. Би било твърде наивно от моя страна да си мисля, че са го направили от лична симпатия към мен. Просто светът на големия бизнес се движи от комерсиални интереси, които в този момент са калкулирали България като нова пазарна територия. Важното за мен е, че в този момент нашите интереси се срещнаха - аз получих ценно оборудване, те стъпиха в България.
Знаете ли защо икономическият преход се понася най-тежко от хората на интелектуалния труд - защото никой в годините на социализма не ги е научил да оценяват и продават това, което произвеждат. Независимо дали това е картина, спектакъл, книга или медицинска услуга. Темата пари беше и срамна, и обидна за всички, чието професионално занимание беше свързано с наука и култура. Измамното спокойствие на държавната субсидия се оказа фатален бумеранг за много от тях, защото те продължиха да чакат... Някой да построи, да оборудва, да доведе публика или пациенти, а те просто да се нарекат частници. Без риск, без усилие, без безсънни нощи. Не става. Казвам ви го от опит! Наготово никъде не става. Дори в най-развитите държави стъпалата се качват едно по едно. И се плащат едно по едно.

А вие получихте ли вече възвръщаемост на вложенията си?
- Въпреки че това, което до момента сме вложили с моите колеги в този медицински център - и като лични финансови средства, и като усилия, е многократно повече от това, което сме си върнали обратно, всички сме убедени,че си струва и парите, и безсънните нощи. Защото в крайна сметка ние сме инвестирали в собственото си професионално бъдеще.
В момента в нашата клиника са възможни почти всички видове очни операции - вътрешно перде и имплантация на вътрешноочна леща, външно перде, глаукома, операции на сълзните пътища и сълзната жлеза. Освен това техниката, с която разполагаме, ни дава възможност да предлагаме и нехирургични методи на лечение и диагностика като лазерна терапия на глаукома и перде, ехография, авторефрактометрия и т.н. В екипа ми работят още двама перфектни офталмолози - д-р Росица Стаменова и д-р Златина Овчарова.
Особено съм щастлив, че отскоро успях да привлека като специалист и пластичния хирург д-р Мария Михайлова. Няколко години тя е специализирала в Париж и неин педагог е световноизвестната д-р Дарина Кръстинова - един от асовете в световната пластична хирургия в момента. Д-р Михайлова прави всички видове естетична, козметична и посттравматична пластична хирургия - на клепача, лицето и главата.

Все пак дали средният българин ще може да си позволи този вид медицински услуги? На какво разчитате и как виждате икономическото бъдеще на вашия медицински център, за професионалното - нямам съмнение?
- Въпреки че не очаквате, този път ще ви отговоря с цифри. Знаете ли колко струва във Франция една от най-масовите и сравнително лесни офталмологични операции - така нареченото старческо перде - 10 000 марки. В нашия медицински център в Търговище тя струва между 300 и 500 марки. Ще кажете - да, ама тук не е Франция. Вярно - но консумативите са същите, използваните техники - също. Логично се сещате откъде идва разликата - от цената на лекарския труд! Той е най-евтината стока. И това се отнася не само до лекарите, а до оценката въобще на професионалния труд в България.
Непрекъснато се тюхкаме, че изтичат мозъци от България, а не ни правят впечатление елементарни сравнения като това, че за една операция хирургът взима по-малко от фризьора за обикновено подстригване!
От тези сбъркани съотношения трябва да се тръгне и аз дълбоко вярвам, че здравната реформа ще бъде един непрекъснат процес, който ще открива и поправя грешките си, характерни за всяко начало. Здравеопазването е скъпа услуга, вярно е, но аз мисля, че пустословните политически страсти се изживяха за десет години и българите вече имат нужда от такова законодателство и такова управление, което да поставя над всичко живота и здравето на хората. Защото не е достатъчно това, че аз примерно или други колеги като мен вече могат да предложат медицински услуги и лечение на европейско ниво - по-важното е те да бъдат достъпни за хората, да могат да си ги позволят. А това ще стане, когато здравната каса, респективно - държавата, започне да покрива по-широк спектър от медицински услуги. Знаете какъв е основният принцип, на който е стъпила здравноосигурителната система в развитите страни: Здравите лекуват болните, младите лекуват старите.

Както виждам, вие сте твърде разумен и твърде практичен човек и затова ще ви попитам направо - разчитате ли на някаква подкрепа от страна на държавата?
- Да, разчитам. За едно-единствено нещо - да вдигне жизнения стандарт на хората, да направи живота им по-лесен, човешкия труд - по-справедливо оценен, а здравето и живота на българите - най-голямата национална ценност.
Тогава би означавало, че и усилията на собствения ми живот са имали смисъл - да не напусна България, да остана в Търговище и да печеля от това, което правя най-добре.


Разговора води Живка Гичев

Facebook logo
Бъдете с нас и във