Банкеръ Weekly

Съдби

НАЙ-ДРЪЗКИТЕ КРАЖБИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Да откраднеш е и лесно, и трудно - зависи от обстоятелствата. Да откраднеш и да се измъкнеш безнаказано е въпрос на подготовка, но и на късмет. Но да отмъкнеш десет тона злато от летище Хийтроу посред бял ден или да нахлуеш с булдозер в изложбена палата в Лондон и да задигнеш една от най-ценните диамантени колекции в света пред смаяните погледи на случайните посетители вече е сериозна работа. За нея се изисква нещо повече от обичайната комбинация от алчност, смелост и склонност към престъпление. Водещата британска информационна мрежа Би Би Си (BBC) прави преглед на някои от най-дръзките (опити за) кражби през последните четиридесет години, които са достойни за сюжет на филм за Джеймс Бонд. Големият влаков обирЕдин от най-знаменитите обири в британската история е извършен в горещ летен ден на железопътна линия в заспалата провинция Бъкингамшир. На 8 август 1963 г. петнадесет мъже, преоблечени като железопътни работници, стопират пощенския влак от Глазгоу за Лондон с фалшиви сигнали за беда. В момента, в който машинистът спира локомотива, разбойниците нахлуват във влака, безмилостно прострелват всеки, който се изпречва на пътя им, и отмъкват от пощенския вагон 120 торби с пари. Веднага след кражбата бандата се укрива на сигурно място в малка провинциална къща в Оксфордшир. Мъжете имат достоен повод за празнуване - току-що са прибрали 2.3 млн. брит. лири в използвани банкноти от 1, 5 и 10 лири. А през 1963 г. 2.3 млн. лири далеч не са малка сума - по покупателната си способност са равни горе-долу на 40 млн. лири днес. Престъпниците разделят плячката и се покриват за известно време, докато шумът около дръзката кражба поутихне. Те запълват скучните летни дни с безкрайни игри на Монополи, с пиене на чай и слушане на весела музика. Фаталната им грешка обаче се оказва неблагоразумието да напуснат убежището си също толкова безгрижно, колкото и самото местопрестъпление няколко месеца по-рано. Бандата, сформирана по типичното холивудско клише всеки член има уникално качество, което другите не притежават, дори не си прави труда да заличи следите - например да запали селската къща. След известно време полицията все пак се натъква на тяхното скривалище и... на безброй отпечатъци от пръсти по вратите и мебелите. Оттук нататък съдбата на дръзките разбойници е предрешена. Въпреки че мъжете се разпръскват по всички краища на земното кълбо, в крайна сметка те са заловени и през 1965 г. получават присъди за общо 300 години затвор. Провалът обаче не прекършва авантюристичния дух на някои от крадците. След излежаването на една година зад решетките един от тях - Рони Бигс, успява да избяга от затвора Уондсуърт, подлага се на пластична операция и напуска Великобритания. Той се укрива първо в Испания, а след това последователно в Австралия и в Бразилия и така до 2001 г., когато пресилва късмета си, връща се в Лондон и моментално е вкаран в затвора, за да доизлежи оставащите му 29 години.Най-голямата и все още неразкрита докрай кражба в британската история остава аферата Бринкс МатНа 26 ноември 1983 г. шестима маскирани мъже нахлуват в склада Бринкс Мат (Brinks Mat) на лондонското летище Хийтроу. Според предварителния план обирът трябвало да бъде фасулска работа - вътрешен човек вкарва крадците в склада, те разбиват сейфа и си тръгват с 3 млн. брит. лири в брой. Каква била изненадата им обаче, когато вместо банкноти откриват десет тона златни кюлчета на стойност 26 млн. лири. Обирът, за който се предполагало, че ще отнеме не повече от пет минути, се превръща в сложна и продължителна операция. Няколко членове на бандата рискуват и напускат за малко строгоохраняваното летище, за да намерят друг вид транспорт, по-подходящ за пренасянето на неочаквано обемната и тежка плячка. В крайна сметка след два часа тежка товарно-разтоварна работа крадците все пак успяват да напуснат Хийтроу необезпокоени. И богати.Първият проблем, с който се сблъскват след обира обаче, е какво по дяволите да правят с десет тона злато? За да имат изобщо някакъв шанс да се измъкнат безнаказано, крадците трябва да уредят претопяването и изпирането на златото, което после дискретно да бъде прехвърлено в банковите им сметки. Водачите на бандата Мики Макейвъй и Брайън Робинсън прибягват до услугите на известна фигура от лондонския подземен свят - престъпник с прякора Лисицата. Срещу процент от печалбата Лисицата урежда златото от Бринкс Мат да бъде разделено и претопено до по-лесно преносими форми от няколко верни бижутери. Крадците са на прага на успеха, когато полицията залавя техния съучастник от летище Хийтроу. Оказва се, че той живее със сестрата на Робинсън. След това откритие на органите на реда не им отнема много време, за да свържат кражбата с Макейвъй и Робинсън - добре известни лондонски престъпници. В същото време бандата прави грешката да изтегли наведнъж 3 млн. брит. лири от вече изпраните златни пари от един-единствен банков клон в Бристол. Местната банка се принуждава да изиска допълнително финансиране от националната Бенк ъф Ингланд (Bank of England), тъй като не разполага с достатъчно налични средства, за да посрещне неочаквано голямото плащане. Този инцидент моментално привлича вниманието на Министерството на финансите, а не след дълго - и на полицията. Подушвайки края на играта, Макейвъй поверява част от наличните пари и злато на свои верни сътрудници, разчитайки на негласния Кодекс на честта сред крадците. Заедно с Робинсън той е осъден на 25 години затвор, но полицията така и не успява да възстанови повечето от откраднатото злато. Едва след години се установява, че част от отмъкнатия благороден метал е бил претопен от бизнесмен близо до английския курорт Бат. Друга част от златото изчезва безследно в дебрите на английския криминален свят и по-късно се появява в банкови сметки в Люксембург, Швейцария, Каймановите острови, Маями и Бахамите. А членовете на дръзката банда - дори онези от тях, които все още излежават присъдите си в затвора, най-вероятно вече са баснословно богати. Днес една от любимите шеги на англичаните е, че всеки, който си е купил златни бижута във Великобритания след 1983 г., сигурно носи по себе си част от златото от Бринкс Мат. Бижутата на КарлтънСпоред книгата за рекорди Гинес най-голямата и успешна кражба на бижута в света е била извършена през август 1994 г., когато трима крадци нахлуват в най-известния хотел в Кан - Карлтън. Те откриват яростна стрелба с картечници и междувременно обират бижутерския магазин на Карлтън точно преди края на работното му време. Престъпниците изчезват с накити и скъпоценни камъни на стойност 30 млн. брит. лири. По-късно полицията установява, че мъжете са използвали халосни патрони, за да стреснат гостите и охраната на хотела. Крадците така и не са заловени.Обирът в Кан обаче можеше да бъде забравен завинаги, ако най-нахално заплануваната кражба на диаманти от лондонската изложбена палата Милениум Доумбеше осъществена успешно. През есента на 2000 г. в Милениум Доум, построена по повод идването на новото хилядолетие, се провежда изложба на най-ценните диаманти от колекцията на известната бижутерска компания Де Биърс (De Beers). Сред изложените експонати са дванадесет от най-редките и ценни диаманти в света, измежду които и прочутата Звезда на хилядолетието (Millenium Star) - третият по големина и най-съвършен диамант в света. Общата стойност на изложената колекция е 350 млн. брит. лири. Планът на крадците е прост и дързък до съвършенство - разбиват металната конструкция на палатата с помощта на булдозер, подкаран на висока скорост; стопяват, а след това и строшават армираните стъкла, зад които са сложени диамантите. После се измъкват с плячката по река Темза с бързоходна моторна лодка. Полицията обаче отрано надушва раздвижване в престъпния свят около предстоящата изложба. Предполагаемите извършители са познати престъпни лица, част от които вече са заподозрени в няколко скорошни неуспешни въоръжени обира. Органите на реда решават да изчакат, за да хванат бандата на самото местопрестъпление. В продължение на определените за рискови двадесет и четири дни служители на Скотланд Ярд (Scotland Yard) обикалят Милениум Доум, преоблечени като туристи, майки с деца, работници и охранители. Компанията Де Биърс също е предупредена и заменя диамантите с фалшиви кристални копия. В деня на кражбата - 7 ноември 2000 г., престъпниците нахлуват в сградата по план, но са посрещнати от над 200 преоблечени полицаи, които измъкват своите полуавтоматични оръжия от кофите за боклук. Заловените бандити са осъдени на общо 71 години затвор. А шестдесет и четиримата посетители на изложбата по онова време пропускат да станат свидетели на най-дръзката и холивудска кражба на нашето време.

Facebook logo
Бъдете с нас и във