Банкеръ Weekly

Съдби

НАДЕЖДА ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Международното признание, което получиха няколко наши игрални филма напоследък, недвусмислено доказа, че слуховете за смъртта на българското кино са били силно преувеличени. Още преди пет години Писмо до Америка пробуди надеждите за излизане от кризата. Триумфът на Мила от Марс на фестивала в Сараево миналата година ги потвърди, а отличието за Откраднати очи в Москва това лято (приз за най-добра женска роля на Весела Казакова) и особено голямата награда за Лейди Зи - отново в Сараево, опровергаха скептиците. Вече не може да има съмнение, че българското кино се пробужда. Да не забравяме и за успеха на Георги и пеперудите, отличен в края на 2004 г. с най-престижната световна награда за документално кино - Сребърен вълк на ХVII международен фестивал в Амстердам, както и за номинирането на Чия е тази песен от Европейската филмова академия за най-добър европейски филм през 2003-а. Въпросът сега е дали това оживление ще получи освен естетическо и икономическо измерение?Защото отливът на публиката от българските филми трудно ще бъде преодолян. Кинопазарът у нас е завладян от холивудската конфекция, чийто дял през 2000-ата година достигна рекордните 93.2% по данни на програма Медиа към ЕС. И днес американското кино продължава да доминира тотално. На много места по света националните кинематографии също водят неравна борба за оцеляване с мощната задокеанска индустрия, но са малко страните като България, където се стигна до катастрофа. Цялостното финансиране на киното от държавата бе премахнато още през 1991 г., когато и у нас бе въведен възприетият по света продуцентски принцип. Когато през 1990-1991 г. ръководството на Министерството на културата предложи да използваме френския модел, адаптиран за нашите условия, то обеща също, че държавната субсидия за кино, която отиваше целево по студиите на бившето ТСО Българска кинематография, ще бъде запазена в пълния си размер. Това обаче не се случи. И както се казва, започнахме от кота малко над нулата, твърди режисьорът Станимир Трифонов, управител на студия Време.Последва рязко намаляване на филмопроизводството - от 20-22 филма годишно преди началото на 90-те години се стигна средно до две-три заглавия годишно през целия следващ период. Това пък доведе до силно свиване на пазарния дял на българските филми - от 10-12% до малко под един процент през 2000 година. Липсата на национална програмаза развитие на нашето кино допринесе най-много за продължителната криза в тази област. Едва в края на по-миналата година бе приет дългоочакваният Закон за филмовата индустрия, предшестван от шест-седем проекта, които не успяха да влязат за обсъждане в парламента. Това едва ли е случайно - просто на някого му е било изгодно въпросът с избистрянето на ситуацията у нас да се проточи колкото може по-дълго. Мнозина са склонни да обвиняват и местните дистрибуторски фирми, които имат най-голям интерес от безпрепятственото нахлуване на касовите американски филми. Данните, които оповести агенция Национален филмов център в края на миналата година, обаче дават основания за надежда. През 2004 г. са били завършени общо 16 филма (пет игрални и две новели, седем документални и научно-популярни и три анимационни). А постъпилата през ноември субсидия в размер на 3.74 млн. лв. даде възможност за реализирането през тази година на 14 нови игрални продукции, 10 документални и 10 анимационни. Националният филмов център осигурява от 30 до 80% от средствата за заснемането на един български филм. Съгласно закона за киното годишният размер на субсидиите за производство на български филми не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предишната година съответно - на пет игрални, 10 документални и 120 минути анимация. По данни на НФЦ средностатистическият бюджет на един игрален филм е 1.107 млн. лв., за документален - 132 хил. лв. и за една минута анимация - 15 хил. лева. А това означава, че държавата е задължена да осигури 6.2 млн. лв. за кино, ако иска да спази закона. Вече са усвоени 3.154 млн., като се очаква останалите пари да бъдат приведени до края на годината. Напълно завършени са два нови игрални филма (Лейди Зи и Принцът и просякът), две копродукции (Летете с Росинант и Деца от восък) и още седем игрални продукции предстои да бъдат завършени до края на годината. Пазарният дял на българските игрални филмипрез миналата година е бил едва 1.4 %, по данни на НФЦ. Той е бил определен на база на постъпленията на два български филма от общо 145 чуждестранни заглавия. До средата на август на тази година делът им е 5.9%, може би защото е формиран от резултатите на пет наши продукции спрямо 85 чуждестранни. Със сигурност този процент няма да се запази до края на годината, но все пак имаме основания да очакваме увеличението на посещаемостта на българските филми да продължи. То се почувства по-осезателно в края на миналата година. Спомням си как режисьорът на Изпепеляване Станимир Трифонов бе доволен от резултатите през първите шест седмици - 3378 зрители и 13 727 лв. приходи, защото тези скромни числа изглеждат прилично на фона на постиженията на българските филми през периода 2000-2004 г., които бяха гледани средно от по 1697 зрители (246 за 2000 г., 395 - за 2001 г., 3643 - за 2002-ра, и 1883 - за 2003 г.). Но филмът на дебютантката Зорница София Мила от Марс бе гледан от над 20 хил. зрители и до средата на това лято донесе 83 032 лв., което си е почти касов удар за българските мащаби. Сравним ли го обаче с приходите от 596 000 евро на блокбастъра Троя у нас, разбираме колко далеч сме все още от истината. Защото има страни, да речем като съседната нам Сърбия, където са свикнали да разчитат на 300 хил. посещения на своите филми. Например последната лента на Сърджан Драгоевич Не сме ангели 2 е била гледана от близо 500 хил. зрители само за първия месец след излизането му по екраните. Сръбският режисьор, който бе председател на журито на IХ София Филм Фест тази пролет, припомни, че първата част на неговия филм била посетена от 400 хил. души през 1992 г., при положение че Милошевич забранил всякаква реклама. А най-известната творба на Драгоевич Хубаво село хубаво гори (1996) е била посетена от 800 хил. зрители. Подобно е положението и с други съизмерими по население с нас страни като Дания например, където през 2003 г. пазарният дял на националните филми бе 25 процента. А през първото шестмесечие на тази година са били продадени общо 1.9 млн. билети за 17-те датски кинопродукции, което се равнява на 33% пазарен дял - рекорд за последните 20 години! Над 1 млрд. души са посетили кината на ЕСпрез миналата година. По данни на Европейската аудиовизуална обсерватория това се случва за първи път след 1990 година. В 25-те страни членки на Европейския съюз през 2004 г. са продадени с 6% повече билети за кинопрожекции в сравнение с 2003 година. Най-голямо е увеличението във Франция - 12.3 процента. Това обаче не доведе до намаление на пазарния дял на холивудските филми, който остана почти същият - 71.4%, какъвто бе и през 2003 г. - 71.7 на сто. Значителна роля е изиграла високата посещаемост на американо-европейските копродукции (117 млн. зрители и 11.7%). Пазарният дял на европейските филми в ЕС през миналата година е бил 26.5 процента. За съжаление от НФЦ не можаха да дадат точни данни за положението у нас, където е очевидно слабото пазарно присъствие на европейското кино.През тази година обаче повечето големи европейски страни отчитат намаляване на общата посещаемост в кината. Във Франция - със 17% за първите шест месеца, във Великобритания - с 8.4%, в Италия - с 16.5%, в Испания - с 14.7%, в Германия - с 20 процента. Според анализаторите, това е началото на една тенденция, забелязана това лято дори и на американския кинопазар, която е свързана с все по-нарастващите предпочитания на хората да гледат кино в домашни условия. За това говори и непрестанно увеличаващото се потребление на все по-усъвършенстваните системи за домашни видеопрожекции, както и на филми, записани на DVD. ТаблицаСубсидии за български игрални филмиГодина Сума (в лв.)1999 1 035 5002000 1 519 6842001 1 354 7002002 2 160 0002003 3 908 0002004 3 744 0002005 6 200 000Данните са на НФЦ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във