Банкеръ Weekly

Съдби

НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР - САМО ЗА СВОИ ХОРА

БФС ПРЕНЕБРЕГНА ГРЪЦКИЯ ПРИМЕР И ЩЕ ЗАЛОЖИ НА БЪЛГАРИН ЗА ТРЕНЬОРОт чужденците файда няма, отвърна шефът на БФС Иван Славков на въпросите около бъдещия национален треньор. В новините неговото изказване доста символично бе последвано от съобщението, че Ото Рехагел е потвърдил ангажимента си към националния тим на Гърция до 2006 година. Чий е пропускът във футболните познания - на Славков или на гръцките му колеги, оставяме на читателя да прецени. Въпросът е друг: от кого би имало файда, за да може националният отбор да започне да буди по света и други чувства освен съжаление и насмешка?Прекрасни играчи, трагична тактикаТезата на досегашния треньор Марков, декламирана като наизустено стихотворение, бе проста: нямаме достатъчно качествени играчи, нямаме защитници, нямаме физическа подготовка, значи няма и причина да очакваме нещо повече от отбора. На Марков това обяснение му е удобно: то насочва обвиненията във всички други посоки освен към него. Само че така и не се намери поне един независим наблюдател, който да го подкрепи. Напротив: за Клинсман отборът ни бил по-талантлив от гръцкия; Прекрасни футболисти, трагична тактика, каза колегата от Гадзета дело спорт Матео дала Вите; Българският треньор игра с ултраофанзивна схема в първия мач, с ултрадефанзивна във втория и без никаква схема - в третия, писа португалският Рекорд. Впрочем нека оставим настрана дори безпристрастните мнения. Има далеч по-сигурен начин да разберем истината за националния си отбор - статистиката. Преди няколко дни статистическата агенция Опта публикува пълните данни за Евро 2004. Много любопитни данни. Според тях Мартин Петров е седми в класацията по точни удари във вратата, наравно с Ибрахимович, Маниш, Деко и Харистеас. И то само с три изиграни срещи. България има средно 10 удара във вратата на мач, с 4 повече от шампиона Гърция. Седми сме по брой пасове (433 средно на мач), пети сме по процент на точните пасове (76%), което означава, че сме играли по-комбинативно от Англия и Италия. По притежание на топката сме в челната шестица с 49.3 процента. Осми сме в символичната класация за най-атрактивен футбол. Мариян Христов е седми в класацията за изтърпени нарушения средно на мач. Стилиян Петров е абсолютен лидер на шампионата по пресечени пасове (15 средно на мач). Здравко Здравков е втори сред вратарите по процент на точните подавания. Росен Кирилов е пръв по изнесени топки от наказателното поле. И така нататък, и така нататък. Какво е заключението от всички тези цифри ли? Много тъжно за Пламен Марков. Излиза, че сме имали талантлив, приятно играещ отбор с добри изпълнители, но без елементарна организация, без никаква тактическа подготовка и без това, което малко мъгляво експертите наричат характер. За последното достатъчно красноречиво говорят показателите ни за първо полувреме (общо 1:2 голова разлика) и за второ (0:7).Трапатони ли?Горното описание допреди три години важеше с пълна сила и за един друг балкански отбор - този на Гърция. Факт е, че Ото Рехагел промени това. Помогнаха му и някои други неща, разбира се - като например дългогодишният опит на гръцките клубове в Шампионската лига, заминаването на Делас в Рома, на Фисас - в Бенфика, на Харистеас - във Вердер. Но основната заслуга бе на чужденеца, от който, както ние си знаем, файда няма. При това Рехагел съвсем не излезе скъпо на гръцката федерация. В цитираното му възнаграждение от 1 млн. евро бяха включени всички премии покрай класирането и постигнатата първа победа на финали. Иначе заплатата на германеца, нежелан в собствената си страна, бе едва 160 000 евро годишно. Горе-долу колкото премиите на Пажин, Кирилов и Петков. И далеч по-малко от 800-те хиляди годишно на Джовани Трапатони, когото от БФС си признаха, че са канили за поста. В Европа в момента има поне петдесет специалисти в същото състояние, в което бе Рехагел преди три години - треньори от добри школи, с опит, авторитет и успехи, но без работа. Без замисляне можем да цитираме няколко имена. Рихард Мьолер-Нилсен, извел Дания до европейската титла през 1992-ра, след изтичането на договора си с Финландия е безработен. Ренцо Уливиери, дългогодишен треньор на Болоня, Парма, Торино и Наполи, човек с признат собствен почерк във футбола, днес работи в третодивизионния Падуа. Егил Олсен, който превърна Норвегия от аутсайдер в една от европейските футболни сили, победи Бразилия на световното през 1998-а и си тръгна с актив от 46 победи срещу 8 загуби, също си почива. Защо от футболния съюз не потърсиха подобен човек, вместо да се обръщат към очевидно неосъществимия вариант с Трапатони? Отговорът е прост: защото на БФС не му се дават пари, нито пък му се иска да назначи човек със собствено мнение. ВариантитеУпорито се говори, че в последните дни изборът пред шефовете на футболния съюз е сведен до две имена: Христо Стоичков и Петър Хубчев. Преди две години се говореше същото за Димитър Пенев и Димитър Димитров, за да се появи накрая почти от нищото Пламен Марков. Така че изненади не са изключени. Иначе по двете кандидатури всичко е ясно. Зад Хубчев стои Иван Вуцов и неговата кандидатура със сигурност ще бъде подкрепена в Изпълкома от две мощни лобита - на Левски и Литекс. Бившият централен защитник има богат опит в Германия, включително и като треньор на дубъла на Айнтрахт, и диплома от Кьолнската школа, с каквато разполагат само още трима българи - Балъков, Георги Василев и Иван Кючуков. Основният проблем е у самия Хубчев, който според негови близки не изгарял от желание да седне на неудобния стол. В цялата си досегашна кариера бившият защитник се е стремял да си върши тихо работата, без много-много да попада под лъчите на прожекторите. Евентуалното назначение ще го принуди да изневери на навиците си. Христо Стоичков изглежда неговата пълна противоположност. Той поне не се притеснява да изразява мнението си, да дава оценки, да всява респект. Треньорският му опит обаче е минимален дори в сравнение с този на Хубчев. Ицо има необходимия характер, за да доминира над отбора, но пък дисциплината никога не е била сред основните му характеристики. А навикът да говори каквото му хрумне (като нарича шефа на УЕФА мафиот, а журналистите - тупани) очевидно не е подходящ за един национален селекционер. Така че, за да спечели мястото, Стоичков първо трябва се пребори със себе си. При всички положения обаче този път шефовете на БФС са максимално облекчени при избора. Просто защото каквото и да решат, промяната може да е само за добро. България има отбор с капацитет, който почти не е използвала. Ако Стоичков или Хубчев превърнат сегашните десетина процента полезно действие в 20 или 30, това вече ще е успех. А дали някой като Рехагел не би могъл да се доближи до 100 процена? Безсмислен въпрос, от който файда няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във