Банкеръ Weekly

Съдби

НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА - В ТОЧКАТА НА ЗАМРЪЗВАНЕ

В специализирания печат на архитектурната гилдия повече от година се води дискусия за съдбата на Националния архитектурен музей във Велико Търново. Далечно ехо от нея се дочува и в националните медии, но винаги във връзка с конкретните факти - например съкращаването на персонала до един човек, който в момента е едновременно директор и чистач. Че има какво да се чисти, спор няма - сградата е в състояние на саморазрушаване, а фондовете са застрашени от унищожение. На всичко отгоре, независимо от многобройните сигнали, предложения и идеи за спасяването на музея, досега Министерството на културата сякаш не проявява никакъв интерес към проблема.
Националният музей на архитектурата е със сравнително кратка биография - създаден е през 1978 година. За основа на сбирките му служат многобройните гипсови макети на ценни историко-архитектурни паметници, дело на търновлията Леон Филипов (1880-1968), посветил им целия си живот. По-нататъшната работа на шепата научни работници е свързана главно с един от аспектите на всяка музейна дейност - събирането и подреждането на фонда. Който към днешна дата съдържа около 13 хиляди единици - чертежи, скици, документи, снимки, филми, негативи, архиви, макети, а библиотеката му наброява около 5 хил. тома специализирана литература и периодика. За съжаление музеят практически никога не е имал широко разгъната експозиция, която по-трайно да го легитимира в представите на обществото и на архитектурните среди. Нещо, което след 1990 г. го обрече на постепенно затихване, и то във време, когато подобни институции по света се превърнаха в главна туристическа атракция и в солиден източник на средства за опазване на културно-историческото наследство.
Във вялата дискусия, поддържана основно от специализирания седмичник Арх Арт, се появиха различни предложения за спасяване на музея, а Брацигово дори гарантира предоставянето на хубава сграда за преместването му в града. Велико Търново също излезе със свои предложения, като се подхвърли и възможността за музейно крило на манастира Св.св. Кирик и Юлита край Асеновград, който е база на Съюза на архитектите в България (САБ). Напоследък се чуха гласове и за преместването му в София. Според Евгений Сачев, шеф на Центъра за музеи, галерии и изобразително изкуство към културното министерство, статусът на един национален музей не позволява той да е подведомствен на САБ. Но архитектурният съюз, оказва се, не желае да се раздели дори с методическото ръководство. Това двойно подчинение - на изпълнителната власт, от една страна, и на творческия съюз, от друга, създава непреодолимите пречки за решаване на проблема и затяга, вместо да развърже неговия възел. Съответно, по стар български навик, надеждата за отговори се препраща към по-високата инстанция - в случая Народното събрание, което уж работи по законопроекта за паметниците на културата. Но от тази посока и по тази тема доста отдавна не се чува нищо.
Видим е само фактът, че Националният музей на архитектурата продължава да се руши!

Facebook logo
Бъдете с нас и във