Банкеръ Weekly

Съдби

НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ - В СРЯДА, ОБЩЕСТВЕН ВРАГ - В СЪБОТА

За пръв път от 35 години Израел има реален шанс да се класира на световно първенство по футбол. По ирония на съдбата главната заслуга за това е на един мюсюлманин, който е принуден да търпи расови и верски обиди почти всеки път, когато стъпи на терена. Абас Суан е капитан на Бней (Сахнин), единствения арабски тим в израелската първа дивизия. Тим, който си няма собствен стадион и дори ливада, на която да тренира, но въпреки това успя да спечели престижната Национална купа миналата година и се представя достатъчно прилично и през тази. Звездата на двайсет и деветгодишния Суан обаче изгря истински тъкмо в националния отбор - на 26 март 2005-а, когато късният му изравнителен гол срещу Ейре запази шансовете на Израел за Мондиал 2006 Сега ведрото лице и широката усмивка на този арабин грее от всеки ъгъл в Израел от рекламните пана на националната лотария. Когато обяви, че ангажира Суан, шефът й честно си призна, че това е колкото удар срещу расистките предразсъдъци, толкова и пазарен подход, целящ да привлече към лотарията израелските араби.За самия Суан рекламите са просто начин да припечели допълнително покрай скромните 1500 долара месечно, които изкарва в Бней. Но също и начин да подчертае, че израелските араби са и ще продължат да бъдат неразделна част от страната. След гола си срещу ирландците Абас Суан бе провъзгласен от мнозина евреи за гибор йизраил, спасителя на Израел. Четири дни по-късно друг израелски арабин, Уалид Бадир, отбеляза ключовото попадение за равенството 1:1 срещу колоса Франция. След още четири дни Суан бе посрещнат от публиката в Йерусалим на мача Бейтар - Бней с плакат Суан, ти не си един от нас, а агитката на домакините през цялото време му припяваше Абас Суан е болен от рак, което на иврит звучи като римувано стихче. В отговор пък арабската агитка на Бней освирка националния химн на Израел, който винаги се изпълнява преди мачовете на ултранационалистическия Бейтар. Самият мач завърши с кротко 0:0, но събитията по трибуните предизвикаха истинска буря в израелското общество. Конкретно Суан предпочита да не приема нещата чак толкова сериозно. Целта му е да играе добър футбол и да поскъси малко пропастта между араби и евреи. Това, че на всички стадиони го засипват с обиди, смята за нещо нормално. Когато гостуваме, местните фенове се опитват да нарушат концентрацията ни и смятат, че най-лесно ще стане с расистки обиди. Но ние знаем, че не бива да обръщаме внимание на онова, което става по трибуните. А за всички, които се опитват да ни изолират като някаква позорна група, просто не си струва да говорим. Защо да даваме гласност на мислите на толкова примитивни хора?Макар и да не иска да бъде отделян по етнически принцип, Абас вече се е превърнал в герой за израелските араби, които са 1.2 млн. от общо 6.8-милионното население на страната. Това са предимно палестинци, чиито земи са останали в Израел след войната от 1948-1949 година. За разлика от събратята си в окупираните палестински територии, те са пълноправни граждани на Израел. Поне по документи. Суан, който предпочита да играе в средната линия, със сигурност ще е титуляр и в следващия, решителен мач на Израел в квалификациите - реванша срещу Ейре в началото на юни. Като се има предвид, че на отбора остават три относително леки двубоя (два с Фарьорските острови и един с Швейцария), евентуалният успех в Дъблин ще гарантира на евреите виза за мондиала догодина. Досега Израел е участвал само веднъж в най-престижния футболен турнир - през 1970-а, когато преодоля леко съпротивата на слабите азиатски отбори в квалификациите, за да отпадне безславно още в първата фаза на финалите. След това бойкотът на арабските страни принуди ФИФА да премести тима в европейската квалификационна зона. В нея вече основният проблем на Израел са не бойкотите, а жестоката конкуренция. Самият клуб на Суан, Бней (Сахнин), е достоен за отделен сюжет. Това е отбор, който съществува напук на пазарните механизми и изцяло благодарение на огромната енергия на собственика Мазен Ганаим, строителен предприемач. Ганаим охотно признава, че издръжката на Бней не му е по силите. Бюджетът на тима е едва 2.1 млн. долара - четири пъти по-малко от средния за израелската първа дивизия. Строителството на собствен стадион, започнато преди няколко години, е прекъснато пак поради липса на средства. Но напук на всичко Бней оцелява и не смята скоро да напуска елитната дивизия. За нас е тежко да караме без никаква подкрепа - обяснява Ганаим. - Повечето араби ни осъждат, че играем в първенството на евреите. Евреите пък не ни обичат, защото сме араби. Ние сме като сираци, без баща и без майка. Но пък сираците обикновено са най-будните деца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във