Банкеръ Weekly

Съдби

НАЧАЛОТО НА ВЪРВОЛИЦАТА ОТ 100-ГОДИШНИНИ

В галерията на СБХ на улица Шипка 6 е подредена ретроспективната изложба на Илия Петров, която включва над 200 платна живопис, над 150 графики, рисунки и малка пластика. Огромна по обем експозиция, с която се отбелязва 100-годишнината от рождението на художника.Илия Петров (1903-1975) наистина се нуждае от преоткриване, защото тоталитаризмът не му спести нищо по пътя от разпни го до осанна, за да го прибере в клишето на пролетарския художник. Малкият брой самостоятелни изложби, първата от които е пренесена от Мюнхен в София през 1928 г., а последната - през 1965 г., също не подпомагат по-цялостния поглед върху творчеството му. Критиците (конюнктурните) изграждат около Илия Петров една фалшива иконография, която започна да се пропуква едва в началото на 90-те години благодарение на засиления пазарен интерес към картините му. Сетне пазарът го загуби от погледа си! Книгата на многоуважавания изследовател Валентин Ангелов Мюнхен и българското изобразително изкуство (2001) хвърли нова светлина върху творчеството на Илия Петров и предложи един реторичен въпрос - би ли израснал той като художник от първа величина в българската живопис и графика без допира с духовния свят на баварската столица през 20-те години на миналия век.Изложбата на Шипка 6 отговаря много точно на въпроса на г-н Ангелов, но някак на втори план, с полуглас. Сякаш не са му били отправяни обвинения във формализъм, егоцентризъм, отчуждаване от живота и пр. И сякаш не става дума за един от най-изтънчените ни творци, разпрострял се върху всички жанрове на изобразителното изкуство, обхванал огромен диапазон от чувства, състояния и емоции.Ретроспективната експозиция обхваща голям брой донори - от галериите в София, Плевен и Казанлък до частните притежания на племенника на художника Божин Танчев, Светлин Русев, Иван Радев и др. Има и приятни открития, направени от изкуствоведката Снежана Карлуковска, която е и куратор на изложбата. Не липсват и някои неща, създадени от младия художник още в частното ателие на Хайнрих Ман (1926-1928) в Мюнхен, знакови за формирането на неговия живописен възглед.Повече от очевидно е, че СБХ е приел като отправна точка за уреждане на ретроспективни изложби кръглите годишнини на старите художници. Няма да спорим с ръководството на съюза дали точно този подход е най-добрият - той все пак постига необходимия, главно медиен ефект. Което ни подсеща, че трябва да очакваме още поне две подобни експозиции - на Златю Бояджиев и на Стоян Сотиров. Първата, убедени сме, ще предизвика много голям обществен отзвук поради преекспонирания пазарен интерес към творчеството на пловдивския художник. А втората...

Facebook logo
Бъдете с нас и във