Банкеръ Weekly

Съдби

НА СЦЕНАТА ЧОВЕК ГОНИ ДЕМОНИТЕ ОТ СЕБЕ СИ

ТВЪРДИ МЛАДАТА АКТРИСА СНЕЖИНА ПЕТРОВА, СКАНДАЛИЗИРАЛА ПУРИТАНИТЕ С УЧАСТИЕТО СИ В МАРАТ/САДСнежина Петрова е една от най-интересните и предизвикателни млади български актриси, която не се бои да експериментира. Нейното изпълнение на Марат в постановката на Явор Гърдев Марат/Сад от Петер Вайс, където актрисата почти през цялото време е гола на сцената, предизвика възмущението на редица пуританки журналистки от централните всекидневници. Въпреки това публиката, в общи линии, посрещна спектакъла с възторг и оцени по достойнство постановката и тежкото, дори и във физически смисъл изпълнение на Снежина Петрова и на партньора й Михаил Мутафов, който за ролята си на Сад получи тази година наградата Аскеер за водеща мъжка роля. Парадоксът обаче е, че дори след някои от неособено ласкателните рецензии, обявяващи спектакъла за порно, публиката във Варна, където основно се играе постановката (Драматичен театър Стоян Бъчваров е неин копродуцент), е станала доста по-толерантна и там вече има повече от десет представления при пълен салон.Поначало Снежина Петрова не обвинява публиката за нищо и смята, че при добро взаимодействие между зрители и актьори границата между тях изчезва и естетическото преживяване е еднакво за двете страни. Аз нямам претенции към публиката, тя никога не може да ме разочарова, твърди Снежина Петрова и добавя, че нейните несъгласия са с театралното съсловие и с някои от колегите й. Според нея тези среди съществува една консервативна нагласа и оценка за смисъла на театъра, за това какво и как да се прави на сцената. Само да се лицедейства не е достатъчно и когато актьорите се опитват да си спестят пълното изразходване и невзискателността към себе си, отблъскват и публиката, смята актрисата. Снежина Петрова е деликатен и чувствителен човек, в живота тя няма много общо с представата за демоничната личност от сцената. Тя е доволна, че има възможност да изразходва тази страна от характера си на сцената, което я прави доста по-разтоварена и чиста в реалния живот. На сцената човек се занимава с демоните си и ги гони от себе си, твърди Снежина Петрова. Според нея актьорската професия е опасно занимание. Тя цитира един монолог от Марат/Сад, в който се казва, че изкуството изисква от нас да си играем със смъртта, че то лети около смъртта и не се опарва, но ни кара да чувстваме опарването и се превръща в нещо, което пари и вълнува... Наистина близостта на изкуството до смъртта е много голяма и с края на всеки спектакъл свършва и животът на театралните герои - споделя Снежина Петрова и добавя: Всичко е мимолетно, както е в живота, през който човек трябва да премине много по-философски.Като актриса ми се иска за всяко представление да откривам нови възможности и средства за изразяване на самата себе си чрез някакви герои. Но героят е нещо мъртво, докато не стане част от нас, казва още Снежина Петрова. Така че в крайна сметка според нея човек се опитва да се занимава със себе си в тази професия и да открие някакви свои крайни точки, до които иначе, работейки в друга сфера, човек може да стигне само в кризисни ситуации. А театърът ни дава шанс да ги търсим в себе си, при това без да си в ситуация на криза, а в ситуация на удоволствие, в ситуация на изкуство, споделя актрисата, за която това е едно познание. Може би именно по тази причина тя не се вижда като щатна актриса на постоянно място, обслужваща даден репертоар. Защото театърът за нея е не толкова професия, колкото дълбоко лично чувство. За тези й нагласи, според нея, има влияние и опитът, натрупан в областта на театралния мениджмънт, докато е била в Ню Йорк. Това е нов поглед към позицията на актьора - не само да бъде избиран за дадена роля, както се случва с повечето артисти, но и сама активно да работи за реализиране на проекти. Това се проявява най-вече в работата й с режисьорката Десислава Шпатова. Заниманията й с театрален мениджмънт й помагат да прави това, което смята, че има смисъл за нея и за определен кръг от хора, които вярват в подобни търсения. Тя смята, че в тази посока е бъдещето на театъра, но същевременно вижда, че у нас всичко това много бавно се развива. Един добър спектакъл има нужда от грижа. А у нас, според нея, всичко е оставено на случайността. Липсват истински театрални мениджъри дори в държавните театри, а какво остава за някоя по-малка независима група, твърди Снежина Петрова. Според нея това е нещо, което напълно блокира развитието на театъра в България. Да не говорим за комуникацията на нашия театър със световните театрални тенденции. Или че за да се появят подобни ентусиасти, те трябва да са мотивирани от един пазар, който за съжаление у нас все още е в ръцете на държавата, а тя прави прекалено тромаво реформите, смята Снежина Петрова. Снежина Петрова казва за себе си, че ставащото в България не й вдъхва особен оптимизъм. Тя усеща напоследък все по-отчетливо клаустрофобия от затвореността на страната ни и на изкуството ни, и това я кара да мисли за реализация зад граница. От една страна, усеща, че има нужда от друг въздух, от ново кръвообращение, от различен икономически стандарт, до който не е ясно кога би могла да стигне у нас. От друга страна, Снежина е наясно, че това, което прави, може да бъде оценено най-вече от българска публика. И в това е голямото раздвоение за нея... Когато непознат човек я спре и й благодари за това, което прави, тя забравя своя песимизъм и скептицизъм, възвръща вярата си, че усилията й имат смисъл...

Facebook logo
Бъдете с нас и във