Банкеръ Weekly

Съдби

НА ПАНАГЮРЦИ ОТНОВО ИМ ПИСНА

В момента, в който софийската общественост и част от провинциалната е насочила вниманието си към внесения в Народното събрание Закон за културните ценности, една гражданска инициатива събуди голямо любопитство. Става въпрос за предложенията и исканията на ръководената от д-р Райко Чочев гражданска формация от Панагюрище за регламентиране на намереното през 1949 г. Панагюрско златно съкровище. Нека припомним, че става въпрос за седем съда от 22-каратово старо злато, с обща тежина 6.5 кг, които вече са емблематични за тракийската култура по нашите земи. За кратък период от време съкровището е било изложено в Панагюрище, докато не заминава за Пловдив. И до ден днешен то се води с инвентарен номер към Пловдивския археологически музей, но по-късно попадна в екпозицията на Националния исторически музей (НИМ), където е и досега. И откъдето тия дни ще отпътува за Брюксел, като един от най-ценните експонати на започващата Европалия. Междувременно панагюрци са проявили непознато за днешния ден чувство за стопанисване и дори са изградили специален павилион в местния музей, предназначен за съхранение и показване на тракийското съкровище. Павилионът не е остарял морално, а защитата му е обезпечена по най-добрия начин. Което не е трогнало директора на НИМ Божидар Димитров, отзовал се на изпратеното от панагюрци писмо по, меко казано, вулгарен начин. Същият тон е повторен и в интервюто, дадено от Димитров на пловдивския в. Марица. Гражданският комитет от Панагюрище засега има само три претенции: да се узакони името на съкровището като панагюрско, градът да получава към една трета от наемите за включването на съкровището в изложби зад граница и предоставянето на добро музейно копие за нуждите на местния музей.Инициативата на д-р Райко Чочев, завърнал се в родното си място след 40-годишно пребиваване в Германия, започва да буди публичния интерес, особено след разкопките на тракийския храм в Старосел, който е от същия културен ареал. Любопитно е също така, че хората от Панагюрище следват в крачка подобният опит на боянчани, които създадоха граждански комитет за защита на Боянската църква от процедурите на сенчестата приватизация. По този начин се оформя или поне се слага началото на едно движение на идеи, претенции (основателни) и намерения отдолу-нагоре. Събуждането на гражданската инициативност, е добър знак във времето, в което група анонимни засега специалисти боравят със законодателната материя по свой образ и подобие и с нескрити корпоративни цели. Изглежда 125 години след освобождението на България от робство отново е дошло времето за използване на тогавашните механизми и морал на гражданско поведение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във