Банкеръ Weekly

Съдби

НА БЕГОМ ИЗ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГАЛЕРИИ

Докато в българското обществено пространство непрекъснато се говори за присъединяване към Европа, а представата е абстрактно-отдалечена като Обетованата земя, малцина си дадоха сметка в какво обкръжение се опитва да пусне кълн нашият художествен пазар. Балканите, както е известно, все още са бяло петно на артсцената и в това отношение комшиите ни не са много по-напреднали от нас. Което по индукция се отразява и на ситуацията в България.Различно е положението в страните отличнички - Чехия, Унгария и Полша. Различно и по отношение на артпазара, който щедро ползва преимуществата на силно развитите търговски системи. Според едно социологично изследване от самия край на 2001 г., най-голям брой галерии и антиквариати има в Германия - 2934. Следват англичаните с 2742 галерии и магазини за търговия с антиквариат. Французите имат 1709 галерии, в Италия техният брой е 1126. Значителен е делът в европейския артпазар на Белгия (716) и Холандия (467), а също така и Австрия със своите 340 галерии. В Полша на европейските критерии отговарят едва 48 галерии, но по този показател у нас едва ли ще наброим повече от десетина, макар общият брой на появяващите се в анонимност и изчезващи също така незабелязано частни търговски галерии да варира около сто за цялата страна.Естествено е, че в тези богати общества пазарът е старателно парцелиран, диференциран по дейности и насочен към огромното потребителско внимание. При това структурирането му далеч не е завършено, въпреки привидния ред. Така например във Франция 58.2% от галерийното дело е съсредоточено в Париж, в Австрия. Виена държи 49.7%, в Холандия 38.8% се падат на Амстердам. Столицата на Германия - Берлин, обаче е съсредоточие едва на 10.8% от артпазара. Списъка водят Кьолн и Дюселдорф. В Германия галериите, които залагат на търговския сегмент до 6 хил. марки за произведение (преди въвеждането на евро), представляват 40.6% от цялата галерийна дейност в страната. Двадесет процента от тази дейност е ориентирана в ценовия пояс между 6 и 10 хил. марки... и едва 2% могат да си позволят лукса да продават произведения с цени между 100 и 250 хил. марки. Картината е ясна - добре изградена пирамида, основата на която е създадена от ценители и колекционери от средната класа. Това е европейският модел към който трудно, но последователно се прикачват и централноевропейските отличници. Така средната категория в Полша обхваща ценовия пояс до 12 хил. злоти, докато 90% от галериите предлагат оферти до 40 хил. злоти. За сравнение у нас галериите смесват на своята територия всички ценови пояси. Да не говорим за липсата на диференциация, за видимото нежелание да се работи откривателски и да се налагат талантливи нови имена, за липсата на жанрова ориентация... В този смисъл частната галерийна дейност почти дословно копира държавните музеи, които все още са от общ профил.Динамиката на артпазара в Западна Европа се поддържа и от големия брой потребители. Почти половината от оборота в Германия се осигурява от частни лица. Над 13% се дължи на галеристите, около 3% от купувачите са художници, а 8% е делът на музеите. Фирмите и банките осъществяват близо 20% от общия годишен артоборот. Самият факт, че в Полша, Чехия и Унгария (а също така и в Русия!) отдавна съществуват специализирани списания за подобна търговска дейност, че се поддържа двустранна и многостранна връзка с галеристите от Европейския съюз, че се участва активно в различните търговски инициативи на ЕС, показва каква е правилната посока. Къде сме ние? На Балканите! Сред съседи, които имат същите, та дори и по-големи проблеми от нашите. Сред беден и неструктуриран артпазар! Сред медийна практика, заради която днес знаем повече за Австралия и Нова Зеландия, отколкото за Словения и Албания! И в една пасивна среда, в която освен липсата на средна класа се отчита и липсата на енергия за постигане на по-трудни цели. Едва напоследък един човек започна да досажда с идеята за някаква интеграция на балканския артпазар. Дано успее!

Facebook logo
Бъдете с нас и във