Банкеръ Weekly

Съдби

НА 84 СИДНИ ФРАНК НЕ МИСЛИ ЗА ПЕНСИЯ

На 84 години Сидни Франк няма никакво намерение да се оттегля от бизнеса, а името му все още попада в челните заглавия на вестниците за последно - заради продажбата на водката Грей гуус (Grey Goose) през юни на Бакарди (Bacardi) срещу зашеметяващата сума 2 млрд. долара. Това затвърди мястото му в пантеона на бизнеса с напитки, тъй като сделката е най-голямата в историята на бранша, при която се продава една-единствена марка. Тя го постави в класацията на сп. Форбс за 400-те най-богати хора в Америка. Състоянието на алкохолния магнат се изчислява на най-малко 1.6 млрд. долара - стойността на личните му приходи от продажбата на Грей гуус плюс неговия 75% дял в компанията Сидни Франк импортинг (Sidney Frank Importing).Това са достатъчно пари, за да накарат един прехвърлил осемдесетте човек сериозно да се замисли за пенсиониране. Франк обаче иска повече. Той възнамерява да използва репутацията си, за да създаде нова пияческа империя, включваща първокачествена текила, евтини вина и енергийни напитки, които да вървят едновременно с другия му основен източник на пари - немският ликьор Ягермайстер (Jagermeister). На моята възраст или се занимаваш с нещо, или умираш, казва Франк, пушейки направена по поръчка пура Давидоф в своята спалня, където прекарва повечето от дните си в гледане на филми за Втората световна война на телевизор със 72-инчов екран. Другото му любимо занимание е да слуша класическа музика, която звучи от висококачествената съраунд система, монтирана в стаята му. Пак там на видно място в рамка е поставено писмо от Доналд Тръмп, който го кани да се присъедини към неговия кънтри клуб Ню Джърси. Послеписът на Тръмп гласи: Ти си то-о-о-лкова богат!Но Франк не е бил винаги богат. Роден през 1919 г. , той израства в бедна ферма в щата Кънектикът и още като дете мечтае да се издигне. През 1937 г. се записва за студент в университета Браун и макара че само година по-късно отпада, тъй като не може да си плаща таксата за обучение, все пак сколасва да си създаде приятелства с деца на влиятелни хора. Знаех, че трябва да се оженя за богато момиче, споделя по-късно Франк, и прави точно това. След шест предложения за брак Сидни най-накрая успява да склони Луиз Розенщийл да се омъжи за него. Това се случва към края на 50-те години на XX век (Франк не си спомня точната година). Скипи е дъщеря на алкохолния магнат Люис Розенщийл, собственик на Шенли дистилърс (Schenley Distillers) - тогава най-големият производител на спиртни напитки в страната. Сидни започва да работи за своя тъст и първата му задача е да изправи на крака една губеща фабрика за скоч с уиски в Англия, наскоро купена от компанията Шенли. Той заминава за Лондон и установява, че въпросната дестилерия работи само два дни в седмицата - практика, наследена от остарелите английски закони за алкохола. Франк незабавно съживява производството. Гениалността е изява на очевидното, обяснява той. Глупаците, които ни продадоха фабриката, произвеждаха само 1 милион галона на седмица. Ние започнахме да дестилираме по 3.6 галона и така приходите ни за седмица се увеличиха с 10 млн. долара. Аз просто направих очевидно необходимото. При завръщането му в Ню Йорк Франк е посрещнат като герой и от 1960 г. нататък заема (с известни прекъсвания) длъжността президент на Шенли. След спречквания с многобройните съпруги на тъста си Франк напуска компанията и няколко години продава произведения на изкуството преди през 1972 г. да основе Сидни Франк импортинг (Sidney Frank Importing) заедно с брат си Юджийн. В началото започват да снабдяват със саке суши ресторантите. Тъй като през първите шест години компанията не успява да излезе на печалба, наложило се Франк да продаде за 500 000 долара 500 акра плажна ивица, която притежавал в Антигуа, за да може да плати на работниците си. Днес тази земя се оценява на 1 млрд. долара. След това идва Ягермайстер. През 1974 г. Франк се натъква на малко известния немски ликьор в един нюйоркски бар. На по-възрастните европейци ароматизираното с билкови корени питие, с вкус на сироп за кашлица, е познато още от 1935 г. , но го пиели не толкова заради тръпката, която създава, а по медицински причини. Ягермайстер продавал само 600 каси годишно в САЩ. Съзирайки възможността за печалба, Франк отлита за Германия, за да се срещне с тогавашния шеф на Ягер Валтер Зандвос и се връща в Щатите с правата за продажба на напитката от Мериленд до Флорида. Другите доставчици се отдръпват и Франк се заема с дистрибуцията в Америка. През 1986 г. Сидни Франк е осенен от друга очевидна констатация: Хората обичат секса. За популяризирането на питието в южните колежански градове той залага на Ягаретките - група оскъдно облечени момичета, които флиртуват със студентите и ги убеждават да пият по чашка Ягер вместо Джак Даниелс. До 1997 г. продажбите са се увеличили на 430 000 каси годишно. Днес Франк харчи по 30 млн. долара за своя отбор от 1000 Ягаретки и момчета Ягерети, както и за хевиметъл спектакъл, чиято основна тема е Ягер. След като вече е създал добри позиции за Ягермайстер, на 77-годишна възраст Франк си поставя за цел да направи състояние от бизнеса с водка, разсъждавайки по следния начин: Бутилка Абсолют се продава за 20 долара. Водката е всъщност само вода и алкохол, така че ако продавам една бутилка за 30 долара, разликата от 10 долара е почти чиста печалба. Сидни Франк е бил убеден, че богатите клиенти биха платили 15 долар за един коктейл мартини или 10 за космополитън, ако напитката е приготвена с най-добрата водка на света. И така той изпраща свои представители във Франция да създадат такава водка, тъй като е убеден, че французите са най-добрите във всичко. След като Грей гуус започва да се произвежда, Франк разчита на вече създадените връзки в сферата на дистрибуцията и търговията на дребно покрай Ягермайстер. Ако моите дистрибутори и продавачи печелят пари, това означава, че и аз печеля, обяснява Франк. Затова брутната печалба на всеки дистрибутор и търговец на дребно на Грей гуус от Сидни Франк импортинг е около 140 долара на каса. За продажбата на суперкачествената водка Грей гуус в елитните хотелски лоби барове и нощни клубове са ангажирани атрактивни девойки. Търговията се разраства неимоверно, като през 2003 г. са продадени 1.4 милиона каси. Въпреки че това количество е доста по-малко в сравнение с лидерите на пазара - Абсолют (4.5 млн. каси за 2003 г.) и Смирноф на Диаджио (Diageo), печалбите на Грей гуус бързо настигнаха мощни конкуренти като Белведере (Belvedere) и Кетъл уан (Kettle One). Сега Франк гледа към бъдещето. Той споделя, че ще възприеме същия подход при маркетинга на първокласната си текила Корасон де Агаве (Corazon de Agave), пусната на пазара преди две години. Елегантната бутилка струва между 35 и 60 долара, но се предлага и в по-скъп вариант на готово питие, разредено с безалкохолна напитка. Такива бутилки с Корасон сега могат да се видят редом с Грей гуус, комбиниран с портокалов или боровинков сок, в менюто на модните нощни клубове като Пи ем в Ню Йорк или Гоустбар в Лас Вегас. А цената е 350 долара за бутилка. Но това, че Корасон е в менюто, не означава непременно, че ще се продава. Докато водката може да се смесва в коктейли с почти всичко, на текилата се гледа като на типично питие, което се пие чисто.Според специалистите обаче пазарът е достатъчно узрял. Текилата сега се намира там, където беше водката преди десет години. Условията са подходящи за нейното успешно настаняване и разширяване на позициите. Корасон е една малка нова търговска арка, но такава беше и Грей гуус, коментират познавачите на сектора. Франк споделя, че през 2004 г. ще продаде 50 000 `каси Корасон, с 50% повече от предишната година. За сравнение: лидерът на пазарХосе Куерво (Jose Cuervo) е продал 3.2 милиона каси през 2003 г. на средна цена 17 долара за бутилка. Пътешествието на Франк в бизнеса с вино ще го изправи пред друг вид препятствия, които трябва да преодолее. Новата селекция италиански вина, пусната на пазара през август, които се продават под търговската марка Сидни Франк, ще се състезават с хиляди други названия. Първоначалният план на Франк е да подбие конкуренцията, като сложи цена от 10 долара в магазините, където италианското вино струва средно 25 долара. Ще бъде доволен, ако успее да реализира 60 000 каси тази година и 100 000 през 2005-а. Не можеш да успееш в бизнеса с вино, ако си затворен в една ниша. Трябва да бъдеш навсякъде, обяснява той и складира вина в Австралия, Калифорния, Чили и Франция.Франк прави опит за пробив и на пазара на енергийни напитки в САЩ, чийто оборот възлиза на 1.1 млрд. щ. долара. В съдружие с хип-хоп импресариото Лил Джон, Франк е създал Кранк - безалкохолна напитка с аромат на череша, която възбужда и освежава. Ако сте младеж и сте с красиво момиче, Кранк е това, от което имате нужда, смее се той. Маркетинг стратегията е проста: ще остави на Лил Джон продажбите. Франк смята, че рапърите могат да бъдат добри търговци в големите, развити градски пазари. От дебютния албум на Джон - Кинг ъв Кранк са продадени над 2 милиона броя, а на корицата на следващия - Кранк джус ще бъдат фотографирани червените кутийки на напитката. До този момент Кранк е хит - с продадени 35 000 каси и приходи от 400 000 долар в Атланта и Ню Йорк от април досега. Ако мога да стъпя на 10% от пазара на Ред Бул, ще направя много пари, казва Франк. Той вече си има много пари и раздава част от тях. Всеки от неговите 200 служители ще спечели от продажбата на Грей гуус: работниците с 10-годишен стаж в компанията ще получат като бонус равностойността на заплатата си за две години. Направил е и дарение от 100 млн. долара на университета Браун, осигурявайки стипендии за студенти, които не могат да си позволят годишната такса от 31 000 щ. долара. Печалбата за Сидни Франк е двойна: от една страна, сумата на дарението е освободена от данъци, от друга - той получава около 17 млн. долара като годишна рента, така че благотворителността му сама се връща в пълен размер за четири години. Още един хитър ход от страна на Сидни Франк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във