Банкеръ Weekly

Съдби

МУЗЕИТЕ СЕ ВГЛЕЖДАТ В СЕБЕ СИ

Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства при Министерството на културата направи през август изследване (чрез агенция Факт маркетинг) за състоянието на музейното и галерийното дело у нас. То е част от проекта Повишаване на обществената информираност за културно-историческото наследство на България, изпълняван от Центъра за развитие на медиите в София. Миналата седмица бяха огласени някои от получените резултати.При внимателно прочитане и анализ на данните могат да се откроят прелюбопитни моменти в инак доста повърхностното, макар и с претенции за представителност проучване. Първият от тях е, че отново, две десетилетия по-късно, започва да се говори за свободното време на гражданите - социологическия хит на 70-те и 80-те години. Тогава плахо навлизащата в живота ни наука старателно бе парцелирала тази територия, разделяйки я на всекидневен, седмичен и годишен сегмент на свободното време в добавка с обилие от предложения за усвояването му според световния опит. Сега Факт маркетинг се е задоволила с констатациите според отговорите на анкетираните 783 души. Оказва се, че на първо място с огромно предимство (83.8%) е пасивното медийно общуване с преса, телевизия и радио. На пета позиция, най-напред от културния спектър, е наредено четенето на книги (12.6), което сериозно разколебава внушението за бързо отдалечаване на българите от книгата. Макар изследването да не е напълно коректно, защото кой знае защо включва в литературата и учебниците на студентите. Ползването на компютър и ИНТЕРНЕТ е три позиции по-ниско със своите 4.5% - солидно изоставане от световните показатели. Чак в опашката на подреждането попада общуването с изкуството чрез традиционните му форми и институции: 1.1 на сто предпочитат концертите (какви - не е ясно), 0.6% - киното, 0.4 - театъра, и едва 0.1 - музеите и художествените галерии. На пръв поглед пропорциите отговарят на традиционно сложилите се в България представи за интерес към изкуството. Но не може да не прави впечатление статичността на процесите в момент, в който индустрията на образите е обсебила почти без остатък свободното време на хората. Както не може да не буди недоумение преекспонираното внимание към медиите, т.е. към политиката в България, каквато и да е тя. На този фон традиционните средища за общуване с изкуството са в голямо отстъпление. Особено музеите, които далеч не отговарят на пропагандния шум, вдиган до възбог от амбициозни учени (със или без кавички). Пък и самите музеи обхващат широк спектър от колекции и изследователски труд, за да бъдат обобщавани на ангро и пъхвани под общ знаменател.Тук се нуждаем от исторически екскурс, който веднага извиква в паметта потуленото сериозно изследване Прогноза за развитието на културата в България до 2010 година, осъществено през есента на 1989 г. от екип с ръководител проф. Аксиния Джурова. В него проблемите са оголени до болка и отразяват в дълбочина състоянието на музейното дело (и не само) с цялата му изостаналост и нелицеприятност. Настоящото изследване повтаря, макар и по-лежерно, с употребата на повече макиаж, вече констатирани истини. Като тази за нередовно водените и проверявани инвентарни описи, поощряващи кражбите. Новата анкета показва, че кражби се констатират в един от всеки десет музея, но едва в 4-5% от тях обирите са по-големи. Обяснението е просто - изследването обхваща 81 директори на музеи и галерии (броят на отказалите участие не е споменат), а в.БАНКЕРЪ познава такива музейни работници), които нямат нито личен, нито обществен интерес да споделят цялата истина. А тя е, повтаряме, че в музеите се краде, при това невинаги от външни хора.Изследването на агенция Факт маркетинг би трябвало да приемем като своеобразен тест, който да регламентира една или няколко предпоставени тези. Нека не забравяме, че музейната дейност е територия, в която частната инициатива все още не е навлязла и държавата присъства с цялата си тежест и с доминиращата позиция на чиновниците. Именно те пледират за създаване на още един централен орган, който да регулира държавната политика в областта на т.нар. движимо културно наследство. Доста закъсняла амбиция, между другото. И все пак не можем да я подминем, защото в нея има теми, които обществото доста отдавна е откроило като необходимост. Например за самостоятелно разпореждане със собствените средства, за аукцион (но не непременно държавен) за търговия с културно-исторически ценности, за свобода при формиране на приходите и други подобни, все свързани с финансите. Така стигаме до необходимостта от нов, съвременен и актуално звучащ закон, който да регламентира и структурира културния пазар и музейното дело.Между другото, няколко докторанти в катедрата по културология при Софийския университет имат намерение в края на октомври да организират семинар на тема Институции и среда за развитие на съвременното българско изкуство. Ще бъде обхванати и артпазарът, юридическата рамка, както и естетическите трансформации. Успоредно с това докторантите са амбицирани да размножат и представят пред по-широка аудитория много ценното и задълбочено изследване от 1989 г. на проф. Аксиния Джурова и експертен екип.

Facebook logo
Бъдете с нас и във