Банкеръ Weekly

Съдби

МУЗЕИ, ОЧЕРТАНИ ОТ ГЕОМЕТРИЯТА НА ВЛАСТТА

Около два месеца в триъгълника между Народното събрание, Софийското кметство и Националния исторически музей се търкаля темата за превръщането на бившия партиен дом в постоянен дом на парламента. Най-многословен, естествено, е директорът на музея, който с популистки плам размества сгради, институции и техните функции, сякаш става дума за лодки-еднодръвки край кея в Созопол. Както обикновено, никой не попита истинските специалисти - архитекти, градостроители, социолози, културолози и пр. Изключение направи само арх. Христо Генчев.Той, както и архитектурният историк и критик арх. Йордан Тангъров, към който в. БАНКЕРЪ се обърна за мнение, са единодушни - бившия партиен дом е предимно административна сграда с пленарна зала и здравият разум изисква тя да се използва като такава. Всякакви други предложения са плод на невежество и водят до харченето на огромни средства и до унищожаване на пространствата в сградата. Поради което са неприемливи.Пръв подхвърли идеята за преместване на парламента председателят на предишното Народно събрание Йордан Соколов. Сега Огнян Герджиков я рециклира и твърди, че трансформацията ще погълне само 6 млн. лв., които ще се вземат от годишните бюджети на НС и икономии. (За 2004 г. в бюджета са поискани 1 700 000 лв. за капиталови разходи.) Има и друго - офисите на народните представители, на отделните комисии и техния персонал отдавна са разположени в бившия партиен дом и са обживяли сградата. Единственият по-значим разход ще бъде предназначен за ремонт и преоборудване на зала Св. София (бивша Георги Кирков) и превръщането й в пленарна. Тази идея, родена и лансирана във властовия център, обезпечена и с финансов ресурс, изглежда, предрешава преместването. Но остава въпросът за функционалното използване на сегашната сграда на Народното събрание, която е хем паметник на културата, хем символ на свободна България. Пак Огнян Герджиков лансира идеята тя да приюти най-ценните експонати на НИМ, които да са импозантен фон на тържествени събития, приеми на НС и прочие събития с декоративно-ритуален характер. Което е разумно от гледна точка на НС, но окончателно разцепва и разделя далеч една от друга експозициите на НИМ. Арх. Тангъров е на мнение, че властта ще надделее, защото само тя у нас е в състояние да осигури средства за преустройството, включително и за пренасянето на част от музея в Народното събрание. Вестник БАНКЕРЪ споделя това убеждение, но ще добави и няколко нелицеприятни факти.Вече 125 години в София не е построен нито един музей и нито една по-голяма галерия, ако не броим Галерията за чуждестранно изкуство, дело на Людмила Живкова. Впрочем и тази сграда е възстановка - на бившата държавна печатница... Всички днешни културни институции са приютени в преустроени и адаптирани съществуващи сгради: НХГ в Двореца, Археологическият музей в джамия, СГХГ в някогашното казино, Музеят Земята и хората в бившия арсенал, Музеят на техниката - в бившия музей на Георги Димитров и т.н. Нека добавим и факта, че през последните 60 години в София е построен само един театър - общинския София. Кината са повече. И става пределно ясно, че нито една власт - била тя монархическа, социалистическа или демократическа, няма отношение към материалната база на културата, отлагайки изграждането й за по-добри времена. Които никога не идват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във