Банкеръ Weekly

Съдби

МУЗАТА НА СОЛЖЕНИЦИН

На 28 май, на 84 години в Москва почина Наталия Решетовская, първата съпруга на руския писател дисидент Александър Солженицин, носител на Нобелова награда за литература. Причините за смъртта й не се съобщават.Решетовская била химик, добра пианистка и мемоаристка, но отношенията й с Солженицин определили до голяма степен живота й. Двамата се запознали през 1938 г., когато били студенти в Ростовския университет. След две години се оженили. През следващите десетилетия те се развели, оженили се отново и пак се развели. Отношенията им са белязани с горчивина, взаимни обвинения в изневяра, както и с прошки, премирия и любов.Наталия Решетовская е родена в казашко семейство в Новочеркаск. Баща й е воювал бил участник в Първата световна война, а след болшевишката революция се сражавал срещу комунистите. През 1919 г. той избягал от страната. Момичето било отгледано от майка си и трите си лели. Наталия и Александър се запознават в разгара на сталинските чистки. Втората световна война разделила съпрузите година след сватбата им. През 1945 г. капитанът от Червената армия Солженицин бил арестуван и осъден на осем години затвор за непочтително изказване по адрес на Сталин в писмо до свой приятел. Отначало го държали в печалноизвестния затвор на площад в Москва Лубянка. Решетовская всеки ден обикаляла край него с надеждата да види мъжа си. По-късно, когато бил изпратен на заточение в Средна Азия, й разрешили да му пише веднъж месечно. Самата Решетовская можела да получава писма от съпруга си два пъти в годината.В началото на 50-те години тя започнала работа в Селскостопанския научноизследователски институт в Рязан. Боледувала от рак на матката, но оцеляла. Със съгласието на Солженицин Решетовская получила развод и смятала да се омъжи за Всеволод Сомов. През 1956 г. обаче Солженицин, подобно на героя от един негов роман, се върнал от заточение. Все пак Решетовская и Сомов се оженили, но скоро тя изоставила новия съпруг и отново се омъжила за Солженицин. Следващите няколко години двамата преживели в мир и съгласие.През 1962 г. всичко се променило. Писателят изгрял на литературния небосклон, публикувайки в Москва повестта си Един ден на Иван Денисович. В началото Никита Хрушчов го покровителствал. Солженицин обаче, който нямал никакви илюзии по отношение на съветската система, я критикувал все по-остро. Произведенията му били публикувани на Запад и забранени в Съветския съюз. В същото време личният му живот започнал здравата да се обърква. Той имал многобройни любовни връзки. Когато жена му го упреквала за това, Солженицин отговарял: Моля те да ме разбереш. В романите си аз трябва да опиша много жени. Нали не очакваш, че мога да срещна всичките си героини, докато обядвам в къщи? По-рано той изтъквал подобни причини за нежеланието си да имат деца. Те ще ми пречат да пиша - казвал Солженицин. През 1970 г., когато получил Нобеловата награда, писателят разбрал, че една от машинописките, които му помагали безплатно - Наталия Светлова, чака дете от него. Той казал това на Решетовская. Казват, че тя искала да се самоубие като Анна Каренина, хвърляйки се под влака. Тогава двамата се развели втори път.През 1973 г. Солженицин се оженил за Светлова. А след като през 1974 г. писателят публикувал на Запад Архипелагът ГУЛАГ, съветските власти го принудили да напусне страната.Според някои данни, КГБ вербувал Решетовская и й дал задача да убеди Солженицин да спре издаването на книгата. По-късно тя публикувала няколко тома мемоари, в които се изказва твърде критично за бившия си съпруг. В книгата си Саня - моят мъж Александър Солженицин тя стига дотам, че отрича съществуването на системата, описана в Архипелага ГУЛАГ. Решетовская твърдяла, че никога не е предавала Солженицин. Книгите й били публикувани от АПН, която по това време се контролирала от КГБ. Техен редактор бил Константин Семьонов, който станал неин трети съпруг.През 1994 г. Солженицин се върнал Русия. Той помагал с пари на Решетовская, но двама не поддържали лични контакти. До смъртта си Решетовская живяла в малка московска квартира, заобиколена от снимки и вещи, напомнящи за най-голямата любов в живота й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във