Банкеръ Weekly

Съдби

МЪРТВИТЕ НЕ ГОВОРЯТ

КАКВО МОЖЕХА ДА КАЖАТ НА СВЕТА СИНОВЕТЕ НА САДДАМ Външната политика не е като филм с Джон Уейн. Не може просто да се появиш с чифт пищови и да решиш проблемите, каза неотдавна в една гневна реч пред американския Конгрес демократът Дик Гепхарт. Така че не е чудно, че вестта за убийството на Саддамовите синове в Мосул веднага извика у повечето наблюдатели образа на президента Буш в каубойски дрехи и димящ револвер в ръка. Дали обаче с този акт на правосъдие той наистина ще реши проблемите - своите и на съюзника си Тони Блеър? Велик ден за ИракПървата реакция на американските и английските политици бе да обявят смъртта на Удай и Кусай Хюсеин за велик ден в иракската история (Блеър). В администрацията на Буш се надяват, че с кончината на двамата синове ще отпадне и страхът, който досега е възпирал повечето иракчани да сътрудничат на западните сили. Деморализираните американски войници, даващи ежедневно жертви в размирната страна, вероятно ще почувстват, че в мисията им е имало смисъл. С тази голяма победа във войната с тероризма Буш ще затвори поне временно устите на своите противници в Конгреса, а Тони Блеър ще спечели малко време, за да подготви защитата си по скандала Кели. Дори цената на петрола спадна осезаемо, след като CNN потвърди новината за смъртта на двамата наследници на Саддам.След първоначалната еуфория обаче мнозина се запитаха дали Удай и Кусай не биха били по-полезни живи. Двамата братя можеха да предоставят на Запада информация за военната програма на Ирак, за тайните валутни сметки на бившия режим и дори за скривалището на баща си. Да не говорим, че един публичен процес, на който те да отговарят за престъпленията си, би доказал на иракчаните, че войната освен страдания, разруха и бедност им е донесла и справедливост. Всичко това можеше да се случи, ако командващият американските пехотинци в Мосул не бе наредил да се изстрелят десет противотанкови ракети срещу къщата, в която се укриваха двамата братя.Двете версииДва съвършено различни разказа за операцията по залавянето на Удай и Кусай бяха разпространени от западните медии. Според единия, на генерал-лейтенант Рикардо Санчес, четиримата обитатели на къщата оказали жестока съпротива и използването на ракети било наложително, за да не платят американските пехотинци твърде висока цена. От тежкия обстрел загинали тримата възрастни в къщата - двамата братя и един все още неразпознат мъж, за когото се предполага, че е бил техен телохранител. Оцеляло само момчето, идентифицирано като 14-годишния Мустафа, син на Кусай и най-голям внук на Саддам. То продължило да стреля с пистолет и било убито от нахлуващите в сградата пехотинци. Нашата цел бе да ги заловим или убием. Изпълнихме отлично задачата си, завърши генерал Санчес. Американският командващ обаче така и не успя да обясни как четирима души - трима възрастни и едно дете - са могли да се сражават шест часа и да заплашват живота на 200 войници от 101-а въздушнопреносима дивизия. При това оскъдните кадри на телевизия Ал-Арабия показаха, че укриващите се изобщо не са се подготвяли за отбрана - те били обути в меки филцови чехли, а по масата били разпилени шоколадови бонбони. Според обитателите на съседните къщи на братята изобщо не е бил даден шанс да се предадат след началото на престрелката. Удай и Кусай вероятно заслужаваха такава съдба - заяви пред Би Би Си един от съседите. - Но аз не мога да приема убийството на мюсюлмани, дори на такива като тях. А какви грехове може да има едно 14-годишно момче? Заслужената съдбаТрудно е да се пресее истината от преувеличенията и легендите, когато става дума за престъпленията на двамата братя. Западната преса представи единия като неудържим психопат, отговорен за изнасилването на хиляди иракски девойки, а другия - като хладнокръвен масов убиец. Но много малко от слуховете са подкрепени с факти. Удай, първородният син на Саддам Хюсеин, се ражда през 1965 г., когато баща му е все още в затвора след неуспелия първи опит за преврат на партията БААС. Според легендата майка му Саджида (братовчедка на Саддам) пренасяла тайни съобщения в пелените на детето, когато ходела на посещение при съпруга си. Удай води сравнително безметежен живот чак до 1988 г., когато баща му започва извънбрачна връзка със Самира Шахбандар. Срещите между диктатора и любовницата му се уреждат от Ханна Джаджу, близък приятел и опитвач на храната на Саддам. Разяреният Удай се нахвърля върху Ханна по време на официална вечеря, сред гостите на която е и съпругата на египетския президент Мубарак, и буквално го убива с ритници. На другата сутрин е арестуван, първоначално баща му го осъжда на смърт, но после се поддава на увещанията на йорданския крал Хюсеин и заменя присъдата със заточение в Швейцария. Удай прекарва в Женева пет години, след което е депортиран за рекет и измами. Връща се в Багдад и веднага се забърква в нов скандал - опитва да застреля своя чичо Уатбан Ибрахим, току-що уволнен от поста вътрешен министър. В резултат синовете на Уатбан - генералите Хюсеин Камел и Саддам Камел - бягат в Сирия и издават доста сведения за тайната програма на Багдад за създаването на биологично оръжие. След шест месеца Саддам успява да ги върне в Багдад и да уреди екзекуцията им. Удай лично води отряда, който нахлува в дома на братовчедите му, и ги избива. След този случай обаче първородният син губи благоразположението на баща си и диктаторът избира за свой наследник по-малкия - Кусай.Загадъчният КусайЗа разлика от брат си три години по-младият Кусай никога не се е забърквал в скандали. Женен щастливо и с три деца, той остава в сянка до средата на 90-те, когато Саддам постепенно започва да му отстъпва основните лостове на властта - тайната полиция, разузнаването, Републиканската гвардия. Според докладите на ЦРУ именно Кусай е натоварен с потушаването на шиитските бунтове в Южен Ирак. Смятат го отговорен за избиването на 2000 политически затворници през 1996 година. Под командването на втория син на Саддам са и иракските оръжия за масово поразяване. Същите, с които Буш и Блеър оправдаха войната, и от които до момента не е открита следа. Ако Кусай бе жив, той би могъл да хвърли светлина по въпроса, което може би обяснява бързината, с която командващият американските части в Мосул е посегнал към ракетите.Каквато и да е истината, три от асата в знаменитата колода са извън играта и победителите могат да излагат спокойно своите версии - поне докато бъде заловен и самият Саддам. А на иракчаните им остава само да разсъждават върху думите, които Кофи Анан произнесе в Ню Йорк миналата седмица: Демокрацията не може да бъде наложена отвън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във