Банкеръ Weekly

Съдби

МЪРТВАТА ТОЧКА НА ГЕНЕРАЦИОННОТО МАХАЛО

Една от социологическите агенции, Алфа рисърч, най-сетне напусна територията на политиката и светския живот, за да се обърне към музикалните предпочитания на българите към днешна дата. Картината е прелюбопитна: 57 на сто слушат народна музика в нейния изворен, т.е. в оригинален вид; 36% предпочитат т.нар. естрадна музика отпреди 90-те години; 32 на сто са почитатели на попфолка; на дискотечна музика - 21%; латиномузика слушат 18%; класическа музика - 18%; рап - 8 на сто; джаз - 7 на сто; клубна електронна музика - 6%, и твърда алтернативна музика - 4 процента. Още от пръв поглед това изследване показва две основни неща: че е използвана неособено прецизна методика, различна от общоприетите в западния музикален бизнес категоризация и че в този си вид картината на предпочитанията не дава никакви основания за тревога. Видно е, че българите, участвали в тази представителна анкета, са доста консервативни в своите вкусове, анепреходните категории - народна музика, класика, джаз - събират доста голям процент слушатели и фенове. Изследването на Алфа рисърч става особено ценно при проектиране на неговите резултати върху една българска и една чуждестранна плоскост. Българската се сглобява от резултатите на първото у нас подобно изследване, направено в средата на 70-те години от Социологическия институт за изследване на младежта към ЦК на Комсомола. Макар и доста наивно и изработено с примитивна методика, то все пак предоставяше достатъчен материал за анализ. Тогава в музикалните вкусове на младите хора домнираше т.нар. естрадна песен, докато непреходните категории бяха много слабо застъпени. Три десетилетия по-късно наблюдаваме солидно покачване на резултатите в тези категории и, както вече споменахме, солидни пристрастия към народната музика и социалистическата естрада. Тоест част от обществото ни променя музикалните си вкусове по-динамично, докато друга част от него продължава да следва консервативния път на статичност в предпочитанията си.Не по-малко любопитно е изследването, ако го съпоставим с резултатите от музикалния бизнес през 2002 г.Изминалата година потвърди и разшири тенденцията за намаляване на продажбите и сериозните загуби както за големите фирми, т.нар. мейджъри, така и за музикалния бизнес като цяло. На най-големия музикален пазар, този в САЩ, продажбите спаднаха с 6.8%, в Япония с 14.2%, във Великобритания - с 6.2%, и т.н. За Западна Европа като цяло спадът е 7.5%, а за Азия - 15.6 процента. Опитът да се обясни тази рецесия с пиратската продукция и музикалните файлове в ИНТЕРНЕТ е несериозен и напомня по-скоро за навиците на щрауса, отколкото за умно, задълбочено и откровено изследване на причините. Защото дори спирането на Напстър (Napster) не повлия на трайния процес на намаляване на продажбите, започнал още през 1999 година. Прогнозите са, че той ще продължи до 2005 г., когато се очаква появата на нови, свежи и по-актуални музикални предложения, които да влеят свежа кръв в бизнеса.Истинската причина за въпросния спад на търговията със звукозаписни продукти се крие в пренавитата тенденция да се превръща всяка музикална разновидност в производна на категорията изи лиснинг (лесно слушане). С други думи,тоталното комерсиализиранена богатството от музикални стилове и направления.Точно тази тенденция бе възприета на ура от т.нар. български бизнесмени, втурнали се изпървом след чалгата, сетне след попфолка, по-късно след рапа и т.н. Все еднодневни шлагерни предложения, които могат да подпомогнат един и дори няколко последователни финансови удара, но не са основа за сериозно, дълготрайно и стратегически обосновано начинание. Музикалният бизнес у нас продължава да е носител на онова бандитско мислене от първите години след 10 ноември 1989 г., което стъпва не върху стойностите и качеството, върху борбата за все повече и качествени клиенти, върху доброто познаване и анализ на музикалните тенденции в света и у нас, а върху бързата и лесно постигната печалба. Тази философия все още не е изчезнала, но се множат знаците за промяна в мисленето и изграждане на бизнеса по общоустановените правила. Като цяло единствено музикалният бизнес продължава да мишкува, макар и в неговите редици да съществуват примери за умно ръководство и отказ от лакомиятаТакива са неколцината малки, независими от мейджърите фирми, които предлагат доста по-различен от масовия продукт. Бедата е там, че медиите - и електронни, и печатни - са точно толкова лекомислени, колкото и снабдяващите ги с продукция фирми, и градят програмите и публикациите си само и единствено върху лекомислието на деня.Но и тази философия получи първия удар: в последния си брой списание Ритъм е направило анкета за най-влиятелните фирми и хора в звукозаписния бизнес. Методиката е доста съмнителна, но някои от резултатите заслушават внимание. Така на първо място е поставена София мюзик ентърпрайсиз, която, както е известно, се занимава с организирането на концерти. Забележете - на жива музика! В това подреждане Слави Трифонов е поставен на 19-о място, а Лили Иванова - на 20-о. Което пък подсказва отказ от масово внушаваната естетика. Ако хвърлим отново око на анализите в световната преса за финансовите резултати в звукозаписния бизнес през изминалата 2002 г., ще видим, че независимо от общия спад на продажбите, най-голямо количество звуконосители са продадени в категорията ритъм енд блус и алтернативния рок. И двете, макар и с уговорки, може да причислим към непреходните категории с дълбок корен и дългогодишни традиции и развитиеи с минимално участие на компютри, процесори и друга съвременна електроника, която наистина промени характера на музиката през последното десетилетие, но вече води бизнеса към задънена улица. Тъй като музиката има качеството да се променя динамично, а социологията установи и правилото на генерационното махало, т.е. в цикъл от 20 години едно музикално явление започва от ъндърграунд проявите си, минава през най-високия комерсиален връх, за да се стопи и отстъпи мястото си на друго. Това, което нашите бизнесмени в звукозаписната сфера дори и не подозират.Е, в началото на ХХI век и по законите на генерационното махало електрониката вече додея на публиката (дори физиологически), а бунтът на улицата (рапът) така и не се състоя. Попфолкът бавно, но сигурно върви към своето най-естествено място за изява - кръчмата. Дискотеките на Запад вече редуват жива музика с грамофонната акробатика. Гейизпълнителите също вече излизат от мода... Остават непреходните разновидности, макар и в техния съвременен, творчески състоятелен вариант.Да му мислят онези лумпени, които поживяха пет-десет години със самочувствието на бизнесмени в музикалната сфера. Идва времето на истинските експерти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във