Банкеръ Weekly

Съдби

МУРГАВИЯТ ВЪПРОС

От месец вече на летище Ружице в Прага работи екип на британските емиграционни служби. За това време, твърдят чешките медии, повече от сто граждани на Чехия с редовни документи не са стигнали до стълбичката на самолета за Лондон. Общото при всички върнати от англичаните е, че цветът на кожата им е малко по-тъмен от този на чехите. Иначе казано, всичките са цигани.
От години насам в България думата циганин е забранена. От години цели села и квартали в градовете са писнали кански от ромски золуми. Както и от общия жалостен плач на обикновени цигани, техните лидери и яростните им правозащитници.
Че десетилетието на прехода халоса яко ромската общност, е факт, който никой не оспорва. Те са почти стопроцентово безработни, почти стопроцентово чакат социална помощ от държавата и почти половината от дребните кражби, грабежите и изнасилванията са тяхно дело. Вече звучи почти като ултиматум към обществото неизменното Крадем бе, брато, иначе ще ни умрат децата от глад. Даже полицията, която рядко се смущава да претарашва офиси и да просне по очи в нищо не нарушаващите реда служители на фирми, много, ама много внимава, когато работата опре до ромски набези. А само в последните дни писнаха селяните от търговищкото село Лиляк, настръхнал заспива Самоков, пловдивчанин не смее да мине през Столипиново след залез.
Преди няколко дни фирма бе предложила на ромски лидери работа за хората им - да берат бамя по четири часа на ден срещу надница от 4 лева. За три месеца. Отказали - бамята много бодяла. Нали се сещате кой ще я обере...
Истината, която никой, кой знае защо, не смее да изрече, е, че циганите са трудно социализираща се общност, че са организирани в рамките на собствения си етност и че не зачитат законите на обществото, в което живеят. С изключение на частта им за социалното подпомагане. Това го знаят англичаните на пражкото летище, знаят го и в Норвегия и Белгия, откъдето на тълпи се завърнаха мургавите братя от Русенско, подирили политическо убежище. Знаем го и ние - живели сме, живеем и ще живеем с ромите - историческа даденост.
Ала по законите на държавата и обществото, които са еднакви за всички. Последното е напомняне за правозащитниците в чужбина и у нас. Защото и правозащитничеството може да бъде превърнато в поминък, в кражба на едни права под маската на бранители на други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във