Банкеръ Weekly

Съдби

МРЪСНАТА ТАЙНА НА ТУР ДЬО ФРАНС

Точно преди 100 години Морис Гарен спечелил първата в историята Тур дьо Франс със средна скорост от 26 км в час. Като се има предвид, че етапите тогава често надхвърляли сто километра и че се карало ден и нощ, това постижение било сметнато за удивително. Днес състезател от основната група постига средно 41 км в час. За сравнение - един добре трениран аматьор може да поддържа такава скорост по гладка писта за не повече от час и половина, а професионалистите от Тура го правят в продължение на три седмици.Как се постига това? Много просто - никой не разчита само на едната минерална вода, признава живата легенда в състезанието, петкратният победител от 60-те Жак Анкетил. Навремето той си помагал основно с амфетамин, но и допингът, също като техниката, е претърпял оттогава огромно развитие. Когато през 1998 г. бе постигната най-високата в историята на Тура средна скорост (42.6 км/ч), избухна и най-големият допингскандал. И едва ли някой би повярвал, че става дума за случайно съвпадение. Амфетамините от ерата на Анкетил въздействаха директно на мозъка, като позволяваха на състезателите да пренебрегват болката и така да изцеждат максимално усилие от тялото си. Но тези вещества все пак не влияеха пряко върху физиологичните възможности на организма. Това дойде по-късно, през 70-те, с появата на анаболните стероиди. Кленбутеролът, нандролонът и епитестостеронът направиха състезателите по-мускулести и силни от всякога, но подобрението в представянето им бе скромно. Мускулната маса е смесена благословия за колоездача: тя е полезна при експлозивните спринтове, но не помага и дори пречи при дългите планински изкачвания, където от основно значение е дихателният капацитет. В последното десетилетие обаче стероидите бяха трайно изместени от ново поколение допинг - синтетичната версия на еритропоетина (ЕПО), хормон, който стимулира производството на червени кръвни телца. Колкото по-голям е техният брой, толкова повече кислород постъпва в организма. Един професионален спортист има около 44% хематокрит (кислороден капацитет на кръвта). С височинни тренировки той може да се покачи максимум до 48 процента. С употребата на ЕПО надминава 50 процента. Но има и рискове - кръвта може да стане толкова плътна, че да доведе до спиране на сърцето. Еритропоетинът е смятан за виновник за смъртта на поне 20 спортисти, главно колоездачи, в последните десетина години. Препаратът се появи в професионалния спорт през 1987 г. и само две години по-късно вече бе забранен. Само че едва на олимпиадата в Сидни през 2000 г. бе въведен надежден тест за откриването му. Преди това учените просто не умееха да различават синтетичния от естествения хормон.Прибягването към ЕПО днес е доста рискован ход за колоездачите, но дори и съвременният тест не гарантира пълна разкриваемост. Миналата година неизвестният литовец Раймондас Румсас сензационно завърши трети в Тура, като пробите му бяха отрицателни. Веднага след това обаче съпругата му бе арестувана на границата с огромни дози кръвен допинг. Румсас обясни, че препаратът бил предназначен за лечението на майка му. Френската преса пък ехидно подметна, че с такова количество ЕПО самата майка лесно би спечелила Тур дьо Франс.Ако приемем, че колоезденето вече е излязло от ерата на еритропоетина, можем ли да смятаме започналия вече Тур 2003 за напълно чист? Със сигурност не. Просто ползите от кръвния допинг са твърде изкусителни за състезателите. Актовегинът - серум, извличан от говеждата кръв - е субстанцията, която вероятно ще замени ЕПО. През 2000 г. френски тв оператор засне празна опаковка от актовегин в боклука, изхвърлен от екипа на бъдещия победител Ланс Армстронг. От отбора се оправдаха, че препаратът бил предназначен за болен от диабет член на техническия щаб. От няколко години вървят и слухове за употреба на хормона на растежа (HGH). С действие, сходно с това на стероидите, той не върши особена работа по време на самите състезания, но е безценен при възстановяванията, особено след контузии. Малко е известно за отрицателните странични явления след злоупотреба с този хормон. Един френски колоездач призна неотдавна, че заради използвания HGH трябвало да смени размера на обувките си по средата на сезона. Междувременно се появяват и нови технологии за насищане на кръвта с кислород. Учени от Кеймбридж модифицираха човешки хемоглобин, като му добавиха аминокиселини от крокодил. Другият новаторски подход е да се инжектират перфлуорокарбони (вещества, сходни с тефлона), които вършат същата работа като хемоглобина - доставят кислорода до телесните тъкани. Тъй като са инертни, те ще бъдат практически неуловими при изследвания на кръвта и урината и само газова хроматография на издишвания от състезателя въздух би могла да установи наличието им. От известно време специалистите предупреждават, че вероятно идва времето и на първия генетично модифициран спортист. Няколко фармацевтични компании разработват начини да подсилват у пациентите си гена, отговорен за производството на еритропоетин. Тази технология още не е готова за изпитания върху хора, но когато стане, колоездачите ще са между първите кандидати. Проблемът е, че генът функционира твърде добре. Бабуините, подложени на ЕПО-терапия, в рамките на три месеца повишили нивото на хематокрита си от 40 на 75% и се наложило непрекъснато кръвопреливане, за да се поддържа животът им.Световната антидопингова агенция (WADA) вече работи с удвоени усилия, за да пресече в зародиш всякакви опити за незаконна генетична терапия. Целта е винаги да сме на крачка пред измамниците - уверява шефът й Оливие Рабен. - Не казвам, че след две-три години вече няма да се използва допинг. Но поне едно е сигурно - напоследък главно ние печелим битките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във