Банкеръ Weekly

Съдби

МОЗЪЧНА АТАКА НА МАДАРСКИЯ КОННИК

В Шумен се състоя (19-21 юни) международна експертна конференция, която предложи различни виждания и методи за реставрацията и спирането на ерозионните процеси на два от най-ценните паметника по българските земи - Мадарския конник и скалните църкви край село Иваново, Русенско. За все по-тревожното им състояние в. БАНКЕРЪ вече писа. Мадарският конник е в списъка на световните паметници, заедно с Боянската църква, скалните църкви край Иваново, тракийската гробница край Казанлък, стария Несебър, резервата Сребърна, Националния парк Пирин, Рилския манастир и тракийската гробница край Свещари. И е на път да загуби този си статут заради лошо стопанисване и лекомислено използване на неподходящи реставрационни технологии.В Шумен се събраха неколцина световноизвестни учени, специалисти по скална реставрация като проф. Дарио Камуфо от Италия, проф. Костас Сирмакезис от Гърция (специалист по сеизмична устойчивост), проф. Рене ван Гриекен от Холандия, проф. Томас Уоршайт от Германия (специалист по биологичните вредители върху камъка), д-р Кристине Бьом от Швейцария, доц. Валентин Тодоров и др. Представените от тях и дискутирани методи ще са основата, върху която у нас трябва да се избере най-подходящата технология, която да гарантира запазването на Мадарския конник. Мнението на доц. Валентин Тодоров, с което запознахме читателите си още миналата година, е, че съществуват възможности за укрепване и експониране на паметника в естествената му среда. Тодоров е противник на чулите се предложения за снемане на релефа и съхраняването му в музейна експозиция.Конференцията е особено важна за нас, защото от умението ни да поддържаме и съхраняваме световните си паметници ще зависи и решението за включването в този списък на още няколко подобни обекта, разкрити през последните, особено успешни археологически експедиции. Конференцията бе под патронажа на министър Абрашев, което ни припомня за миналогодишната му туристическа обиколка по тези места. И президентът се разходи по Шуменското плато, сподирян от нелепи, но галещи слуха предложения. Дано поне гласовете на чуждестранните учени бъдат чути! Защото те идват с финансиране от ЮНЕСКО, от което очакваме още много!

Facebook logo
Бъдете с нас и във