Банкеръ Daily

Съдби

Мостът над р. Янтра при Бяла, строен от Колю Фичето, се руши

Феликс Каниц: "И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров извън Цариград."

Пожарът в парижката "Света Богородица“ или Нотр Дам дьо Пари (Notre-Dame de Paris) обърна погледите към един от символите на Париж и френската нация и най-посещаваният паметник във френската столица. Но, той ни даде повод и да си припомним един малко познат факт от живота на Колю Фичето (1800-1881 г.), наричан още Уста̀ Колю Фичето (през турското "уста" от арабското "устаз" - майстор, учител, професор) - възрожденски строител, архитект и скулптор. През своята дълга история средновековната катедрала е преживяла не е дно и две премеждия - пожари, разрушения... През 1866 г. е имало теч от покрива, който нито един френски майстор не успял да открие и отстрани. Тогава Митхад паша, управител на Дунавския вилает по това време, изпраща Колю Фичето. Майсторът се справя с проблема, а французите са възхитени от него и го канят да остане в Париж. Колю Фичето обаче отказва и се връща в град Бяла, където строи мост над река Янтра - един от архитектурните му шедьоври.

Бя̀ла е град по поречието на река Янтра в област Русе. Днес е административен и стопански център на едноименната община. Името на Бяла произлиза от белия цвят на близките скали край града. Отначало хората, заселени в района на трите хълма, нарекли селището "Бяла земя". По-късно за краткост го наричали само Бяла.

Градът е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, на 54 м надморска височина. Той заема кръстопътно положение, като шосейни пътища водят за Русе (на 55 км), Плевен (на 98 км), Свищов (на 48 км), Велико Търново (на 55 км) и Попово (на 49 км). На 7 км, в посока Велико Търново, е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира жп гарата по линията Русе-Горна Оряховица (София), както и редица фирми от индустрията в града.

Сред забележителностите на града е и Беленският мост, разположен над река Янтра на 1 км от Бяла - на пътя между Плевен и Русе. Колю Фичето печели търга с най-добрата оферта - като цена и срок. Мостът се смята за върхово постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва точно след две години, както обещал майсторът. Мостът бил много важен за империята, тъй като свързвал София-Орхание (Ботевград)-Плевен-Русе.

Мостът е построен по заповед на Митхад паша, един от реформаторите на Османската империя по онова време. През 1864 г. той поема управлението на т. нар. Дунавски вилает с административен център Русчук. Мидхат паша е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. На 26 октомври 1866 г. той открива жп линията Русе-Варназапочната преди две години.

Мидхад паша е много доволен от строежа и издейства награда за Колю Фичето от 50 000 гроша. Мостът е дълъг 276 м и е широк 9 метра. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.

За Колю Фичето и Беленския мост австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц казва: "И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров извън Цариград."

Едва ли майсторът си е мислил, че само десет години по-късно по този мост ще преминат руските войски, които ще освободят България. През Руско-турската освободителна война Бяла е второто освободено селище от османско владичество в България след Свищов (на 5 юли 1877 г.). По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Заради благоприятното кръстопътно положение на града, тук се разполага щабът на руската армия и всъщност Бяла играе ролята на първа столица на освободена България. Тук отсяда и император Александър Втори.

След наводнение през 1890 г. осем свода в средната част на моста (около 130 м) са унищожени. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманенобетонни опори и сводове, което променя първоначалният му облик.

Днес мостът е запазен като паметник на строителното изкуство. Използва се само като пешеходен. Годините и недобрата поддръжка рушат вече съоръжението и са необходими спешни мерки, за да запазим моста и спомена на Колю Фичето. Южно от него е построен съвременен мост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във