Банкеръ Weekly

Съдби

МОНАРХИЯТА Е КАТО РОЛС РОЙС

В съвременна Европа гражданите на Белгия, Великобритания, Дания, Испания, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Холандия, Норвегия и Швеция все още имат привилегията да са кралски поданици. Монархиите са погребвани много пъти. Включително и през последните 50 години. След Втората световна война от короните бяха лишени българският цар Симеон, Михай Първи (Румъния), Петър Втори (Югославия) и Умберто Втори (Италия). През 1975 г., след референдум, чиято честност се оспорва и до ден днешен, гръцкият крал Константин също престана да е монарх. Единственият случай на възстановяване на монархията след Втората световна война е Испания и крал Хуан Карлос и семейството му днес се радват на голяма популярност. Но нито испанският крал, нито европейските му синекръвни събратя имат реална власт.Конституционните монарси царуват, но не управляват. Изключение е само князът на Лихтенщайн Ханс Адамс. Тази година, след допитването до народа, правата на парламента в княжеството бяха съществено орязани, а князът получи власт, близка до абсолютната. Това за кой ли път накара мнозина да си зададат въпроса: За какво изобщо е нужна тази архаична институция? Двата най-разпространени отговора са - монархът стои над партиите и политическите борби и символизира единството на държавата и народа, както и - монархията поддържа приемствеността на националните традиции и символизира връзката с историческите корени.Уиндзорските благороднициВеликобритания е най-известната и най-старата монархия в Европа. Убедените републиканци в нея са малко, но за сметка на това са много активни и непрекъснато напомнят за себе си от страниците на двата големи национални вестника Гардиън и Индепендънт. През миналата година обаче дори те замълчаха почтително, докато стотици хиляди души се прощаваха с кралицата-майка, която почина на 102-годишна възраст. По-късно пък Англия направо се прехласна от възторг по време на празниците по случай 50-ия юбилей от коронацията на Елизабет Втора.Английската кралица е старша сред коронованите особи в Европа. Не само защото царува по-дълго от другите, но и защото принадлежи към ключова за съдбата на европейските монархии династия. През 1917 г. тази династия започва да се нарича Уиндзор, вместо Саксен Кобург Гота, защото по онова време всичко германско предизвиква ненавист във Великобритания. Всъщност днешните европейски монарси са едно голямо семейство, чиято обща прабаба е кралица Виктория - една от титаничните фигури на ХIХ век. Тя се качва на престола през 1837 г., още 18-годишна, и управлява до смъртта си през 1901 година. Днес повечето членове на европейските кралски семейства са потомци на петте деца на кралица Виктория и принц Албърт. През 1917 г. внуците им не само управляват половин Европа, но и воюват помежду си. Освен британския крал Джордж Пети внуци на Виктория са Вилхелм Втори (който е почетен адмирал от британския флот) и тогавашната кралица на Румъния - Мария. Впрочем тя е плод на единствения пряк династичен съюз между фамилията Романови и британското кралско семейство. На Виктория можели да съперничат само датският крал Кристиан Девети (управлявал от 1863 до 1906 г.) и съпругата му Луиза, родена принцеса Хесен Касел. Тяхната дъщеря - принцеса Александра, се омъжва за принца на Уелс (бъдещия крал Едуард Седми), а другата - Дагмар - за наследника на руския престол Александър Александрович, бъдещия Александър Трети. Единият от синовете на Вилхелм Велики слага началото на гръцката кралска династия под името Джордж Първи. Вторият не само продължава датската династия под името Фредерик Осми, но полага началото и на норвежкото кралско семейство. Когато през 1905 г. Норвегия скъсва унията с Швейцария и отново получава независимостта си, синът му Карл е коронован под името Хаакон Седми. Днес потомците на Виктория и Албърт - Елизабет Втора и Кристина и Луиза (в кралските скандинавски семейства) символизират двата типа съвременни монархии - традиционните и либералните.Традиция и династияЕлизабет Втора е въплъщение на класическата монархия. Тя е привърженичка на запазването на известна дистанция между народа и кралското семейство и култивира образа на недостъпния монарх, леко загадъчен и малко хладен. Неудачният семеен живот на повечето от децата й (39-годишният принц Едуард е единственият разминал се без развод) и най-вече драматичното разпадане на брака между уелския принц Чарлз и принцеса Даяна накараха кралицата да страда не само като майка, но и като блюстител на монархическото приличие. Строго възпитаната Елизабет Втора е убедена, че дългът на монарха е над всичко.И днес британската монархия е пищна и грандиозна, както винаги. Защото, макар и формално, кралицата е държавен глава и на Канада, Австралия, Нова Зеландия и на редица други по-малки страни, които до неотдавна се наричаха Британска общност. Освен това Елизабет Втора е една от най-богатите жени в света - притежава замъците в Уиндзор, недалеч от Лондон, Балморал в Шотландия, както и много други дворци. Собственичка е и на една от най-богатите колекции от произведения на изкуството и скъпоценности. Кралицата удостоява с благороднически титли и оглавява държавната англиканска църква. Тя има правото и да освобождава премиера в някои държави от британската общност. Елизабет Втора се възползва от него през 70-те години, когато уволни премиер-министъра на Австралия - Уитлъм.Обикновени праваМонарсите от либералния тип пък се стремят да направят монархията народна. Името на норвежкия принц наследник Хаакон почти две години не слезе от страниците на вестниците заради връзката му с разведена самотна майка, чийто бивш съпруг бил замесен в търговия с наркотици. И макар че крал Хералд и кралица Соня не бяха във възторг от избора на сина си, те трябваше да се примирят не толкова с неговото решение, колкото с настроението на поданиците си. Норвежците бяха във възторг, че принцът обича обикновена жена с трудна съдба и бидейки привърженици на равноправието във всичко (в Норвегия няма аристократи, всички благороднически титли са забранени със закон), прецениха, че бракът по любов е неотменно право на всеки човек, дори да е принц. Сега бившата самотна майка Мете-Марит е наследствената принцеса.Преди известно време шведският парламент промени закона за престолонаследничеството, позволявайки на дъщерите на монарха да наследяват короната. Но не защото крал Крал Густав и кралица Силвия нямат наследници от мъжки пол (двамата имат син Карл Филип), а тъй като от гледна точка на депутатите лишаването от това право на най-голямото дете в семейството - принцеса Виктория - е нарушение на конституционния принцип за равноправие между половете.Монархът и неговите гражданиСъвременните монарси не употребяват думата поданици. В британските паспорти след името пише британски гражданин. Такива се чувстват и най-убедените монархисти. Европейските монархии не посягат на свободата. Те са се научили да я уважават и защитават, както направи това крал Хуан Карлос през февруари 1981 година. Тогава част от армията и гражданската гвардия направиха заговор и завладяха парламента. Плановете им бяха да спрат процеса на демократизация на страната, започнал след смъртта на Франко през 1975 г., и разчитаха за това на поддръжката на монарха, когото генералисимусът възпитавал от 10-годишна възраст. Но метежниците се излъгаха в очакванията си - кралят се появи на телевизионните екрани във военна униформа и осъди действията им. Военните се подчиниха на главнокомандващия и се върнаха в казармите. Малко по-късно Хуан Карлос доброволно се отказа от властовите пълномощия, дадени му от франкисткото законодателство. Днес испанската кралска фамилия заедно с люксембургския велик херцог Анри и великата херцогиня Мария Тереза са най-благополучните сред европейските монархически семейства. В тях няма нито скандали, нито разводи. Двете дъщери на Хуан Карлос - инфантите Христина и Елена, са щастливо омъжени. Престолонаследникът принц Фелипе все още не си е харесал невеста, но не предоставя материал за жълтите вестници със скандални похождения.Макар и различни, европейските монарси доста си приличат. Едва ли някой от тях би поискал да вземе реалната власт в свои ръце. За привържениците на дестилираната демокрация пък предаването на властта по наследство изглежда чудовищен анахронизъм. Но в повечето от днешните монархии няма и намек за силно републиканско движение. Засега кралете и кралиците няма от какво да се тревожат. Както и техните поданици - гражданите. Защото последните 50 години доказаха, че конституционната монархия е като Ролс-Ройс - сигурна, безопасна и завладяващо красива.По материали на чуждестранния печат

Facebook logo
Бъдете с нас и във