Банкеръ Weekly

Съдби

МОМИЧЕТО, КОЕТО НЕ ОБИЧАШЕ ДА БЯГА

ЛОРИН УИЛЯМС ОБЕЩАВА ДА ИЗМИЕ ПЕТНОТО НА ДОПИНГА ОТ ЛЕКАТА АТЛЕТИКАНикога не съм искала да съм като Марион или Фло-Джо, уверява най-бързата жена на планетата. Смехът й е ведър, но в него се усеща и нотка от онзи железен характер, който я изтласка до победата в спринта на 100 метра на световното в Хелзинки. Лорин Уилямс е много дребничка, много дружелюбна и много различна от Марион Джоунс и Флорънс Грифит-Джойнър - тези високи, внушителни, блестящи емблеми на леката атлетика, чието пропадане зарази целия спорт с атмосфера на подозрителност и безчестие. Никога не съм се интересувала от тях, просто защото не съм от онези момичета, които си имат идоли. Винаги съм искала просто да бъда Лорин. Не знам дали това ви звучи смислено, казва новата шампионка с усмивка. В мрачния свят на късите бягания, където допингът и измамите отдавна са изместили истинския талант, думите на Уилямс подчертано имат смисъл. Нещо повече, нейният старомоден подход може да се окаже в състояние най-сетне да премести интригата от лабораториитеи съдебните зали обратно на пистата. В бурната, дъждовна вечер в Хелзинки високата едва 165 сантиметра Лорин Уилямс стана убедително световна шампионка, а Юлия Нестеренко, жената, която сензационно й отне олимпийската титла в Атина, завърши последна. Съмненията около странния финал в Атина са неизбежни, още повече че седем от предишните световни шампионки се оказаха замесени в различни допингафери. На олимпиадата триумфът на Нестеренко бе помрачен от отсъствието на поне четири от фаворитките. Нямаше ги Марион Джоунс (която мина между капките по скандалния случай Балко, но пък просто не успя да се класира за игрите), тогавашната световна шампионка Кели Уайт, сънародничката й Тори Едуърдс и олимпийската вицешампионка от Сидни Екатерини Тану, и трите наказани за употреба на забранени стимуланти. Никому неизвестната състезателка от Беларус използва отлично отсъствието им, подобри значително личното си най-добро време и грабна олимпийското злато. Но след това, вместо да подпечата статута си като новата кралица на спринта, Юлия просто изчезнаВместо това се появи информацията, че през 2002 г. тя се е провалила на допингтестове и се е отървала безнаказано само защото полската лаборатория, извършила изследването, не е била акредитирана от Световната антидопингова агенция. Лорин Уилямс се опитва да не мисли за факта, че ако не бе ненадейната поява на Нестеренко, тя щеше да е и олимпийска шампионка. Но явно й е трудно. Отначало бях достатъчно щастлива и от среброто, но после си дадох сметка, че съм загубила от човек, дошъл буквално отникъде, въздиша американката. Тя никога не е обвинявала директно беларуската в употреба на допинг, но намекът витае във въздуха. Напоследък се случиха страшно много лоши неща - признава Лорин. - Но се надявам, че аз и още няколко мои съотборници ще успеем да върнем малко невинността в този спорт. Вярвам, че хора като мен и Джъстин Гатлин (23-годишния шампион на 100 метра при мъжете, б.р.) могат да променят лошата репутация на леката атлетика. Ние сме още хлапета, чисти смеи правим всичко за забавление. Разбира се, шампионското време на Уилямс от Хелзинки - 10.93 секунди - е осезаемо по-слабо от онова, с което Марион Джоунс спечели титлата през 1999-а (10.70), и безкрайно далеч от изумителния световен рекорд на Флорънс Грифит-Джойнър от Сеул (10.49). Впрочем рязката промяна във физиката и в резултатите на Фло-Джо в края на 80-те години бе последвана от неочаквано ранното й оттегляне през 1992-ра, когато бяха въведени задължителните допингтестове след състезания. Последвалата й внезапна смърт на 38-годишна възраст само увеличи съмненията, че най-бързата жена на всички времена е била робиня на стероидите. Каквато и да бе тайната на Грифит-Джойнър, нейните бягания запалиха за атлетиката милиони деца по света. Искам да стана олимпийска шампионка, написала през 1988-а на черната дъска ученичката от гимназията Марион Джоунс. Дори и първите стъпки на Лорин Уилямс в леката атлетика били повлияни от голяма Фло-Джо - или поне от нейната сянка. Бях десетгодишна, когато татко ме заведе в Научния център Карнеги - спомня си Лорин. - Там имаше една електронна писта, на която всеки желаещ можеше да си пробва силите срещу силуета на Грифит-Джойнър. Останах там, докато накрая не го победих. Не знам колко пъти съм се наредила на опашката, за да се надбягвам с тази сянкано накрая успях. Тогава татко реши да ме запише на лека атлетика. За самата Лорин това далеч не е било любов от пръв поглед. Като хлапе никак не обичала да бяга. Опитвала какво ли не - спортни танци, гимнастика, карате. Голямата ми мечта беше да стана баскетболистка, но при моя ръст нямах големи шансове. Детството й не ще да е било особено лесно. Лорин се разкъсвала между разделените си родители - майка й била учителка в Детройт, а болният от левкемия баща живеел в Рочистър, Пенсилвания. В Детройт беше лесно, защото всичките ни съседи бяха афроамериканци - спомня си Уилямс. - Но в Рочистър бях единствената тъмнокожа в класа си. Това бе подготви за всички сложни ситуации, в които може да ме постави животът. Преди заболяването си Дейвид Уилямс имал добра работа в Дженеръл Мотърс, но после левкемията му отнела почти всичкоЛорин трябвало да започне работа още като ученичка в гимназията. Тръгнах на работа една седмица след като навърших 16 - разказва тя. - Отначало правех сандвичи в една закусвалня, после станах продавачка в супермаркет. И само си мечтаех да намеря отнякъде пари за колеж. Всъщност точно това бе амбицира за леката атлетика - с атлетическа стипендия можех да уча, където поискам. Сега основната цел на Лорин е да помогне на баща си да се справи с болестта, с която се бори вече 14 години. Като малка дори не знаех колко болен е всъщност, защото той никога не го показваше, беше толкова силен човек. Но имаше дни, в които просто не можеше да стане от леглото. И въпреки това винаги ме караше сам на състезания, та дори и на другия край на Америка. Но сега татко е добре. Има някакъв нов вид хемодиализа, благодарение на който не му се налага да ходи в болницата три пъти седмично. Още чака за трансплантация на бъбрек, но състоянието му се подобри значително. Впрочем амбициите на младата американка далеч не свършват с късия спринт. Този уикенд на британската Гран При в Норич тя смята да хвърли ръкавица на старата си приятелка Алисън Филикс и в бягането на 200 метра. И отсега чертае планове за два златни медала на олимпиадата в Лондон през 2012. Тогава ще съм на 28 години, в златната си възраст, така че защо не?, усмихва се Лорин. Но дотогава Уилямс има друга, по-важна задача - да върне доверието на хората в любимия си спорт. Когато я питат откъде ще започне, отговорът е типично американски: Искам да гостувам в шоуто на Опра Уинфри. Тя е единственият човек, който излъчва положителни послания. Ще я чуят навсякъде - и в Америка, и по света. Затова ще е страхотно да получа покана от Опра. Междувременно някогашната бедна продавачка чака бившите й работодатели от веригите Уендис и Събуей отново да потропат на вратата й - само че този път с рекламни договори за милиони долари. Това съм си го заслужила! - казва сериозно Лорин. - Достатъчно работа съм свършила за тях, ще се радвам сега да получа писмо с някоя голяма оферта. Естествено, 21-годишната американка има и по-възвишени цели. Тя непрекъснато мисли и за живота си извън пистата. Странно е да си изкарваш парите с нещо, което не изисква да си размърдваш особено мозъка- признава тя. - Но аз се стремя да чета много и често мисля какво ще правя, когато приключа с бягането. В колежа учех финанси, но бих искала да се занимавам и със социална дейност. Може би като издействам кредити за семействата с ниски доходи. Искам да помагам на хората, да бъда филантроп. Филантропия не е дума, отъждествявана често с Флорънс Грифит-Джойнър или Марион Джоунс. Но от устата на очарователната им наследничка звучи съвсем естествено. Като я слуша човек, наистина вярва, че тази дребничка лъчезарна американска е способна да измие петното от най-атрактивния спорт. Сигурно е поне, че тя ще опита с всички сили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във