Банкеръ Weekly

Съдби

МОМИЧЕ ЗА ДВА МИЛИОНА ДОЛАРА

ЗА 14 ДНИ КИМ КЛАЙСТЕРС СПЕЧЕЛИ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЛЕГЕНДАРНИЯТ РОД ЛЕЙВЪР ЗА ЦЯЛАТА СИ КАРИЕРАЗа белгийката Ким Клайстерс победата в Откритото първенство на САЩ има двойно значение. Първо, това бе първа титла от Големия шлем за дъщерята на футболиста Лео Клайстерс, която в последните години бе в сянката ту на сестрите Уилямс, ту на сънародничката си Енен-Арден. И второ, Ким счупи всички рекорди в историята на тениса, като получи за титлата си 2.2 млн. долара от наградния фонд. Но и това, както отбелязват специалистите, едва ли ще се окаже особено траен рекорд. Шампионите просяциИсторията на тениса се дели на две големи епохи - до 1968 година и след това. Тъкмо преди 37 години започна откритата ера - четирите най-големи турнира бяха обединени в една серия (Големия шлем), тенисът стана изцяло професионален спорт и състезателите започнаха да си изкарват хляба с него, вместо да запълват свободното си време. Впрочем тази рязка граница съществува само на книга. В действителност дори доста години след революцията наградните фондове си остават смешни в сравнение със сегашните. Отличен пример е Артър Аш - несъмнено велик тенисист, който щеше да е мултимилионер, ако се бе състезавал през 90-те. А през 1968-а за триумфа си в US Open Аш получава от организаторите... 280 долара. Всъщност това дори не е премия, а компенсация за квартирните му разходи - по двайсет долара на ден. Разбира се, трябва да направим уговорката, че по онова време като действащ лейтенант от американската армия Артър не е имал право на допълнителни доходи. Ако е бил цивилен, премията за успеха му е щяла да бъде 14 хил. долара. Но и тази сума, и общият награден фонд от 100 хиляди долара (тогавашната преса го нарича феноменален) изглеждат комични днес, когато с толкова пари разполагат четвърторазредните турнири. Друг ярък пример за финансовата революция в тениса е кариерата на Род Лейвър, единствения човек, успявал да спечели и четирите титли от Големия шлем в един сезон. В класацията на най-богатите тенисисти той заема... 199-о място, непосредствено зад Артър Аш. Макар и двамата да играха чак до преклонна възраст, общите им приходи едва достигат по милион и половина долара на човек. Днес състезател от втората десетка на ранглистата изкарва толкова за един сезон. При жените контрастът е още по-ярък. Ако съберем общите печалби на легендите Били Джийн Кинг, Хана Мандликова и Ивон Гулагонг, резултатът ще е малко под 6.5 млн. долара. Гулагонг, притежателка на четири титли от Откритото първенство на Австралия, две от Уимбълдън и една от Ролан Гарос, е изкарала едва1.1 млн. долара. За сравнение - Магдалена Малеева, която нито веднъж не е достигала дори и полуфинал за Големия шлема, спечели над четири милиона и половина. А сега Ким Клайстерс само за две седмици спечели двойно повече, отколкото Гулагонг или Лейвър за цялата си кариера. Разбира се, половината от нейните 2.2 млн. долара са извънредна премия, която й се полага, защото освен самия US Open спечели и най-много турнири от т.нар. US Open серии. Но дори и остатъкът от 1.1 млн. пак е рекорд за женския тенис. Закусвалнята на кортаТрябва да се признае, че идеята да се използват турнирите от Големия шлем като локомотив, който да тегли напред цялата композиция на световния тенис, се оказа повече от сполучлива. Трябваше да минат немалко години след 1968-а, за да се усети напълно ефектът, но днес той е съвсем очевиден. Още в началото на 80-те организаторите на турнирите в Париж, Ню Йорк и Лондон започнаха да си връщат парите за наградния фонд, и то с доста отгоре. Само Откритото първенство на Австралия известно време се провеждаше на загуба - главно защото турнирът бе насрочен за ноември, в самия край на сезона, когато много тенисисти се чувстваха твърде уморени, за да пътуват по 20 хиляди километра. С преместването му през януари, тоест в началото на сезона, този проблем веднага бе решен и печалбите заваляха. Все по-добре финансовите резултати започнаха да се отразяват и на самите наградни фондове. Бюджетът за премии в Откритото първенство на САЩ нарасна от 1.1 млн. долара през 1981-ва до цели 18 милиона тази година. Нещо повече - значително нараснаха парите и в останалите турнири извън Шлема. В момента минималният награден фонд за състезание от мъжкия Мастърс е 2.4 млн., а от женския - 1.3 милиона. Колкото до приходите на организаторите, и тук абсолютен лидер е US Open, който в последните години генерира средна печалба от около 40 млн. щ. долара. Следват Уимбълдън (34 млн.), Australian Open (30 млн.) и Ролан Гарос (28 млн.). Любопитното е, че за разлика от почти всички други силно комерсиализирани спортове при тениса много малка част от печалбата идва от телевизионните права - не повече от 8-12 процента. Всъщност това е напълно обяснимо следствие от самите правила на играта. Във футбола например продължителността на мача е твърдо фиксирана и позволява той да бъде включен в най-гледаното време, а рекламите да се разпределят предварително. В тениса, където турнирите продължават минимум седмица и се състоят от десетки мачове с неизвестно времетраене, това е невъзможно. Платените специализирани канали, които могат да си позволят да излъчват тенис по цял ден, само частично компенсират това. Но пък организаторите на турнирите си имат други солидни източници на приходи. По-големите от тях се посещават средно от половин милион души - при цени на билетите от 50 до 150 долара. Тази година на Australian Open само продадените сувенирни топки надхвърлиха пет хиляди - по 20 долара парчето. За двете седмици около кортовете бяха употребени четвърт милион бутилки бира, 130 хиляди минерални води, 170 хиляди сладоледа, 16 хиляди хамбургера и 19 хиляди хотдога... В Ню Йорк само приходите от най-различни дрънкулки - ключодържатели, часовници и пр., достигнаха 8 млн. долара. Бедните милионериПри това положение не е чудно, че тенисистите, които отлично знаят цитираните по-горе цифри, също искат все повече и повече пари. Понякога дори прекаляват - като Горан Иванишевич, който през 2000 година се оплака, че в тази професия доходите са твърде ниски. За същата година той бе спечелил над 1.5 млн. долара, без да се броят рекламните договори. Разбира се, този ръст не може да продължава безкрайно. Анализаторите често правят паралели с американската хокейна лига (NHL), където нарастването на средната заплата до 1.8 млн. долара годишно доведе до локаут, едногодишна пауза и в крайна сметка - до орязване на всички надници с по една четвърт. Нещо подобно, макар и без локаути, се случва и в европейския футбол. Но в тениса то е малко вероятно. За разлика от почти всички останали спортове ръководните органи в него - Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) и Женската тенис асоциация (WTA) - са под контрола на самите спортисти. Представете си как щеше да изглежда футболът, ако се ръководеше от синдиката на играчите вместо от ФИФА. В тениса WTA и ATP постоянно натискат за увеличаване на наградните фондове, а организаторите на турнирите, които за разлика от собствениците на футболни клубове имат гарантирани добри приходи, предпочитат да не воюват открито с тях. Така че съвсем естествено е да очакваме подобряването и на останалите финансови рекорди - например този за най-голяма печалба в един сезон. Засега той е притежание на Пийт Сампрас, която през феноменалния си сезон '97 получи общо 6.5 млн. от наградни фондове. Роже Федерер обаче от началото на тази година е прибавил към сметката си 5.2 млн., а до края на сезона предстои да се разиграят още поне трийсетина милиона. Няма съмнение, че абсолютният лидер в мъжката ранглиста ще вземе своята част от тях. НАЙ-БОГАТИТЕ ТЕНИСТИ ( в щ. долари)1. Пийт Сампрас (САЩ) 43.3 млн. 2. Андре Агаси (САЩ) 30.7 млн.3. Борис Бекер (Гер) 25.1 млн.4. Евгений Кафелников (Рус) 23.9 млн.5. Иван Лендъл (САЩ) 21.3 млн.6. Стефан Едберг (Шв) 20.6 млн.7. Горан Иванишевич (Хърв) 19.9 млн.8. Роже Федерер (Швейц) 19.3 млн.9. Майкъл Ченг (САЩ) 19.1 млн.10. Лейтън Хюит (Авл) 15.9 млн.НАЙ-БОГАТИТЕ ТЕНИСИСТКИ1. Щефи Граф (Гер) 21.9 млн.2. Мартина Навратилова (САЩ) 21.4 млн.3. Линдзи Дейвънпорт (САЩ) 20.6 млн.4. Мартина Хингис (Швейц) 18.3 млн.5. Аранча Санчес (Исп) 16.9 млн.6. Винъс Уилямс (САЩ) 15.9 млн.7. Серена Уилямс (САЩ) 15.9 млн.8. Моника Селеш (САЩ) 14.9 млн.9. Ким Клайстерс (Бел) 12.4 млн.10. Кончита Мартинес (Исп) 11.4 млн.

Facebook logo
Бъдете с нас и във