Банкеръ Weekly

Съдби

МОМЧЕТО, КОЕТО НАПРАВИ ПАРИ ОТ СЛАДОЛЕД

Витрината на Фабрика за сладолед не се отличава от лъскавите сгради в източната част на Манхатън - боята е ослепително бяла, оборудването - съвсем ново, а собственикът - младолик. Той е представител на трето поколение предприемачи. Сладоледът е в кръвта му, не крие гордостта си майка му - Филис Снайдър, наблюдавайки го как си да вади кутия с ананаси от хладилника.По време на младежките си години в Уестчестър Джон Снайдър работи в семейната франчайзингова компания Карвъл (Carvel). Много по-известен обаче става благодарение на сладоледената къща Чао Бела (Ciao Bella), която основава едва деветнайсетгодишен и продава още когато е на двадесет и пет. Днес 38-годишният Снайдър може да се похвали, че е преживял доста неща за това време. През този период той се връща в колежа, получава магистърска степен по бизнесадминистрация от Колумбийския университет, занимава се с търговия на акции първо в Лиймън Брадърс (Lehman Brothers), а после в холандската банка Ей Би Ен Амро (ABN Amro). Последното му приключение започва на 11 септември 2001 г., когато брат му Гари - служител на Лиймън Брадърс, е спрян от полицията на път към офиса си на 40-ия етаж в северната кула на Световния търговски център и по този начин се спасява от атентатите. Оттогава Джон Снайдър е обсебен от мисълта да реинвестира в Манхатън, и то в бизнеса, с който се справя най-добре - сладоледа. Той не крие разочарованието си от факта, че през 1999 г. неговата първа компания - Чао Бела, е принудена да се премести от Ню Йорк в щата Ню Джърси. Бях горд, че работя в Манхатън - разказва той, - но разбрах, че когато една компания се разраства, Ню Йорк е доста скъпо място. Беше тъжно, че трябваше да напуснем. Но сега имам шанс да се върна към корените на Чао Бела.Сладоледената фабрика е завръщане и към неговите собствени корени. Снайдър е обладан от фанатична страст към сладоледа още когато е тринайсетгодишен. По това време той работи под покровителството на своята баба Антоанета Чериале. Тя пък ръководи закусвалнята Карвъл в Кортланд Мейнър, щата Ню Йорк, в продължение на 30 години. През 1980 г. Антоанета предава бизнеса в ръцете на четирите си дъщери. Днес една от тях - Филис Снайдър, майка на Джон, е силно въодушевена от идеята за Сладоледената фабрика и почти всеки ден помага на сина си след работа.Баба ми беше постоянно в Карвъл, спомня си и Джон. - В едната машина за сладолед имахме ванилия, в другата - шоколад, а понякога сами си правехме смеси с вкус на лимон или портокал. Аз обаче бях единственият сред братовчедите ми, който оставаше до 3 часа сутринта, за да измисля нови комбинации.Когато идва време за колежа, Джон се записва в техническо училище с идеята да стане инженер. Но се оказва, че не това е неговата мечта. Много повече време той прекарва в едно заведение в нюйоркския квартал Гринуич Вилидж. Там се продава джелато - сладолед, който той никога дотогава не е опитвал. Беше наистина леден, но със силен аромат, спомня си Снайдър. - Хареса ми. През лятото след първата година в колежа той пътува до Италия и остава запленен най-напред от сладоледа, който опитва там, а после и от идеята да го пренесе в САЩ. Нищо не можеше да ме спре, спомня си Джон. Бях решил, че ще правя сладолед.За разлика от американския сладолед, който по принцип има висок процент масло и е много въздушен, италианският джелато е по-кремообразен, а ароматът му - по-наситен - разказва Джон. Снайдър създава Чао Бела през 1984 г., като заема 25 000 щ. долара от семейството и от приятели. Трябваше да минат три години, преди да видим някаква печалба, спомня си той после. - Работех по седем дни в седмицата, а през втората година си плащах минимална заплата. Всичко отиваше за покриване на разходите.Днес Фабрика за сладолед повтаря концепцията, с която някога стартира Чао Бела. Собственикът се свързва с готвачи и доставчици, които искат да работят заедно с него по създаването на вкусове според желанията на потребителите. Търговията на дребно остава на втори план. Първият голям пробив на Снайдър е, когато успява да привлече Чарли Палмър, признат готвач от веригата Ривър Кафе (River Cafe), да опита някои от мострите му. В крайна сметка Снайдър започва да снабдява със сладоледите си 50 ресторанта, сред които известните вериги Балдучи'с (Balducci's) и Дийн енд Де Лука (Dean DeLuca). Въпреки че започва да печели от Чао Бела на четвъртата година от създаването на компанията, Джон Снадър чувства, че няма сили да продължи дълго. Имах един служител, но ръководех съвсем сам целия бизнес - правех продукта, продавах го, грижех се и за разпространението му. Беше дошъл моментът за разрастване. А аз бях готов да се върна в училище. През 1989 г. Снайдър продава Чао Бела на Франк Пиърс за 100 000 щ. долара. Имам му голямо доверие, казва създателят на компанията. - Той си намери партньор, а аз съм много горд от начина, по който двамата развиват фирмата. Те вече продават в 25 щата.По думите на новия собственик на Чао Бела Франк Пиърс компанията очаква да спечели 10 млн. щ. долара от продажби през 2002 година. Пиърс не е приятно изненадан от завръщането на Джон Снайдър в бизнеса въпреки че срокът на специалната клауза за избягване на конкуренцията в договора, подписан при продажбата, вече е изтекъл. Определено не ни трябва нов конкурент, казва Пиърс. - Когато Джон ми продаде компанията, тя печелеше прилично, така че сега аз се опитвам да разбера какви са неговите планове.Партньорът на Пиърс вече е посетил новия магазин на Снайдър и е опитал от сладоледа му. Добър продукт, признава той, но не всички разновидности ми харесаха.През септември 2001 г. Джон Снайдър няма идея какво ще прави по-нататък в живота си. С парите, спечелени от Чао Бела, той е платил обучението си в Колумбийския университет. След това пет години е работил за Лиймън Брадърс, а после и за Ей Би Ен Амро. Мъчех се да разбера какво искам да правя оттам нататък, опитва се да обясни той решението си да напусне холандската банка през юни 2001 година.На 11 септември, когато брат му се прибира жив и здрав вкъщи и семейството се успокоява, мислите на Джон започват да се избистрят. Той решава да се върне към самото начало. Страстта към сладоледа, тъгата от оттеглянето на Чао Бела от Ню Йорк и желанието да се върне в този град постепенно пораждат едно ясно решение. Не след дълго непосредствено до музея Тийнмънт в източната част на Манхатън се появява витрината на Фабрика за сладолед По някакъв начин аз копирам Чао Бела, казва Снайдър. - Но сега имам по-различна рецепта, не толкова италианска. Опитвам се да използвам колкото се може повече местни ресурси. Преди двадесет години тук не можеха да се намерят добри съставки, но нещата вече се промениха.Променил се е и самият той след времето, прекарано в анонимност в големите корпорации. Просто вече не мисля, че по-голямо означава непременно по-добро. Страхотно е, че дядо ми е създал Карвъл, когато Америка се е разраствала и франчайзинговият бизнес е процъфтявал. Но сега феномени като Старбъкс (Starbucks) ме натъжават. Прекалено лесно е човек да си плати за франчайзинг, вместо да се опита да създаде нещо сам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във