Банкеръ Weekly

Съдби

МНОЖАТ СЕ ПОТЕМКИНОВИТЕ СЕЛА

Предстои парламентът да разгледа няколко проектозакона от сферата на културата - за кинематографията, за културните ценности, за музеите... Това е поредният опит да се сложи ред в тези дейности. Но той отново е обграден от пълна тишина и тайнственост, ако не броим няколкото публични акции на режисьорската гилдия в киното. Обществен дебат не се състоя и експертите пак не можаха да кажат своето мнение.Зад гърба на пасивното очакване обаче се случват различни и все любопитни неща. Вестник БАНКЕРЪ вече имаше възможност да спомене едно-друго за идеята на Божидар Димитров да се построи (!) Голямата базилика в Плиска и, ето, я новата изненада: задачата е разширена с построяването и на вътрешния двор, т.е. да вдигнем своя Кремъл в първата българска столица. В дните около 45-ия си рожден ден и президентът Първанов, историк по образование, украси с присъствието си учредяването на сдружение Плиска. На дипломатически език това означава, че той подкрепя идеята, колкото и калпава от държавническа гледна точка да е тя. А е калпава по няколко причини:От руините в Плиска са останали само частици от зидовете, които позволяват да се установи хоризонталната планировка на сградите, но не и нейния вертикален обем. Исторически паметници, които поне малко от малко да указват как е изглеждал този сграден комплекс, няма. Което означава едно - ще се работи само по интуиция и със съвременно въображение (!), за да се построи нова сграда, която не е автентична и не носи никакви белези на автентичност. В пълно противоречие с международната харта, подписана и от България!Подобно нарушаване у нас не е ново. Нека си припомним т. нар. Патриаршия във Велико Търново, която арх. Кузупов изгради наизуст около 1300-годишнината на нашата държава. Ще кажете: да, но в онова време знаем как ставаха нещата и откъде пристигаха заповедите. Нищо подобно - само преди две-три години същият арх. Кузупов издигна голяма църква и в Кърджали, ръководейки се единствено от запазените дълбоко в земята основи на някогашния храм. Сега се задава и Голямата базилика в Плиска. Съдейки по интереса към изградените вече обекти - а той е много важен при лансирането на идеята плиска - става дума единствено за помпозен декор, който предприемчивият режисьор Пламен Карталов тутакси ще използва за своите грандиозни оперни постановки на открито. Но опера Цар Борис I все още няма!Някога Екатерина Велика тръгнала да пътува из необятната руска империя, отваряйки много работа на своя приближен княз Потемкин. Завоевателят на полуостров Крим наредил да се маскират бедните и мръсни села покрай пътя на императорската каляска с пъстро изрисувани фасади, които да прикриват мизерията на руския мужик. Така се появило понятието Потемкиновски села. Нашият Потемкин, предполагам, има други амбиции - придобиване на пост, близост до купчината пари, умножен обществен авторитет и пр.Съобщено бе, че за построяването на комплекса в Плиска ще са необходими около 20 млн. лв., 40% от които е поел като свое задължение Главболгарстрой. Божидар Димитров нееднократно, включително и пред БАНКЕРЪ, е подчертавал нищожността на годишния бюджет от 500 хил. лв., отпуснат за опазване на старинните и културните богатства. И точно пред нашия вестник сподели стратегията си, изложена и пред г-н президента на България - да се съсредоточи субсидията в няколко обекта, които все пак да бъдат завършени. На теория той използва модел, различен от този на неговата колежка Емма Москова, но на практика върви в нейните дири. Споменава се, че за строителството (но не и реставрацията, защото такава няма!) в Плиска ще са необходими четири-пет години, т.е. един президентски мандат. А сетне? Сетне като при г-жа Москова, която вдигна голям шум около позлатяването на куполите на храма Св. Александър Невски, за да остане обектът насред път, и най-важното - без достатъчно пари за довършването на работата. Много стара стратегия, провъзгласена за първи път през 6о-те години в Ботевград от покойния Тодор Живков: вие започнете да строите, а те ще ви дадат пари, къде ще ходят, ха-ха-ха.И как така вниманието се съсредоточи точно върху Плиска и точно върху Голямата базилика? Ако попитате многобройните екипи и съвети - към президента, към Министерството на културата, към Народното събрание, в БАН, в Института по изкуствознание при БАН, в СБХ и т.н. - ще установите, че там са в неведение за предложението на Божидар Димитров, пък и никой не ги е питал за мнение. Излиза, че президентът Първанов, който държи на демократичните процедури, е подведен да благослови прибързана и несериозно мотивирана идея. Каквато е и идеята, пусната да кръжи в софийските кафенета, че ще се строи копие на Хилендарския манастир в столицата! Върхът!Плиска, при цялото ни историческо уважение към нейната роля в пътя на младата българска държава, в момента е само едно голо поле, а в Голямата базилика, по думите на Божидар Димитров, растат дивачки. Което подсказва най-сериозния проблем - липсата на достатъчна инфраструктура, немарливото стопанисване и опазване на останките в област Шумен. Всеки грамотен градостроител знае, че създаването на прилична инфраструктура изисква средства, често пъти по-големи от тези за строителството. А инфраструктурата и комуникациите от модела ХХI век са още по-скъпи. При това положение защо трябва да се закопават 20 млн. лв. (а те ще са много повече) на голото поле, след като в съседство се очаква бързото решаване на тежките проблеми на Мадарския конник, признат от ЮНЕСКО за световен? И защо да пренасяме цял манастир от Атон, когато манастирите от т. нар. Софийска Света гора са в окаяно състояние с малки изключения? Защо трябва да се мисли непременно в макромащаби, когато на микроравнище нещата далеч не са в цветущо състояние? И дали ще последваме пътя на Египет, който с активна чуждестранна помощ и срещу част от откритите културни ценности слага в ред наследството си?Преди седмица правителството разреши извършването на двуседмични българо-австрийски археологически проучвания във вътрешния град на Плиска. Задават се пари!

Facebook logo
Бъдете с нас и във