Банкеръ Weekly

Съдби

МНОГО ДЯВОЛИ И МАЛКО АНГЕЛИ ВЪВ ФИЛМ НА БНТ

Всеки шивач си има свой възглед за изкуството, гласи един от популярните афоризми на Козма Прудков. Историята пък вечно се изхитря да намери своите придворни хронисти, описващи събитията коленичили върху мантията на последния император. Честно казано, излъченото на 8 ноември вечерта по БНТ творение със заглавие Сцени от един демократичен живот не си заслужава мастилото. Но понеже предизвика радиоскандал в миналата Неделя 150 и реплики по страниците на вестниците, струва си да се каже за какво всъщност иде реч.


Не представляват интерес нито художественият подход на авторите (Люба Кулезич и Явор Дачков), нито отношението им към миналото. Не си заслужава труда и натрапеният от тях каламбур със Сцени от един семеен живот, независимо от изкушението да попитаме как и за какво се харчат парите на данъкоплатците в държавната телевизия. Проблемът е, че мнозинството от зрителите в оная сряда си задаваха въпроса: Ние живели ли сме през тези единадесет години? А силно пристрастените в политиката недоумяваха дали Сцените... не очертават рамките на новата предизборна кампания на СДС. За такива подозрения филмът дава обилна храна, даже и без неизбежната предубеденост към политическите пристрастия на създателите му.


Но ако това е така, нещата изглеждат доста страшничко. Защото във филма политиката и нейните субекти стояха извън живота, извън баналните човешки грижи, извън националните копнежи, извън икономическите проблеми. Макар посланието Не хлебом единым да претендираше да е моралният му заряд, тъкмо оскъдните самуни хляб бяха показани като двигател на щурма срещу парламента през януари 1997-а.


Така и не стана ясно защо след като Желю Желев е продал народния вот през лятото на 1990 г., вече повече от десетилетие никой не извади доказателства за неговата подмяна. Очевидно е, че заснетите аргументи на щатската републиканска експертка Даяна Майкъл-Кристофър не стават за това. А и е любопитно дали тъкмо сега, когато по ирония на съдбата президентските избори в САЩ зациклиха, тя призовава американците да останат на улицата, та да решат въпроса, както призоваваше да сторят българите тогава?


Всъщност Свидетелствата на Кулезич и Дачков удивително наивно повтарят една теза, развита още в ония дни и днес по-жива от всякога - че всички са маскари. Маскари са Луканов и Желев, Берон и Тренчев, Попов и Беров, ченгето Доган и комунистът Виденов. За сметка на това пропиляният мандат на Филип Димитров е романтичният спомен за СДС, макар неговият кабинет да бил предвзет и измислен образ на промяната, а министрите му за нищо не ставали. Дотук - нищо ново. Но - внимание! От общата снимка на кабинета Попов липсва финансовият министър Иван Костов. Липсват и повечето министри на романтика Филип Димитров. Липсва и намек за действителния, неофициален живот, за икономиката, за финансите, за далаверите.


А от целия филм липсва периодът след 10 януари 1997 година. Просто го няма. Там, по подобие на Фукояма, авторите са турили края на историята. Внушението е простичко, елементарно като крясък - на тая дата дяволите бяха прокудени от ангелите в бяло. А ангелските дела аксиоматично са добри, по-добри, най-добри. Аксиомите не се нуждаят от доказателства. Ангелите - от алиби.


Ами защо тогава БНТ ни рисува всичките тия епични сцени на дългата българска битка между доброто и злото? За да облагороди душите ни? Да не затънем, не дай, Боже, в охолството на уредения си живот, на безпроблемния си бизнес, на регламентираните почтени взаимоотношения? Вятър и мъгла.


Такива ли абдали изглеждат българите от висотата на Сан-Стефано 29? Тая мрежа е твърде рядка, за да улови достатъчно гласове. Ако, разбира се, това е целта. Но пък ако не е - защо ни показваха сцените? Заради простото разчистване на сметки едва ли си струва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във