Банкеръ Weekly

Съдби

МНИМАТА ВОЙНА ЗА БФС

СЛАВКОВ И КЛУБОВЕТЕ НЯМАТ ДРУГИ ВАРИАНТИ, ОСВЕН ДА СЕ СПОРАЗУМЕЯТВ начеващите летни жеги, когато животът забавя своя ход, всеки скандал в българския футбол е добре дошъл за коментаторите. Особено когато става дума за извънредни конгреси на БФС, за раздяла с Иван Вуцов и дори за бойкот на първенството от страна на големите клубове. Само за три дни вестниците похабиха десетки страници за предстоящите революционни промени в българския футбол. Малцина обаче отчитат, че войната за БФС всъщност не е никаква война, а само една старателно подготвена PR-кампания.На пръв погледът конфликтът изглежда прост - президентите на водещите 12 футболни клуба в България искат промени в устава на БФС, в ръководните органи на съюза и най-вече - оттеглянето на Иван Вуцов като символ на всичко нередно, нечестно и задкулисно в нашия футбол. В противен случай, заплашват те, ще свикаме извънреден конгрес, може дори да се оттеглим от шампионата. Звучи достатъчно апокалиптично и сериозно за неизкушения в тези игри читател. Затова вероятно мнозина са се учудили от реакцията на Иван Славков - в типично негов стил Батето отсече: Който не харесва Вуцов, да ходи на море да си почива и Ще има промени в БФС - сменям мебелите с финландски.Шефът на футболния съюз отлично си дава сметка, чезаплахите на т. нар. Г-12 не са сериозни и не биха могли да бъдат. Недоволните, като лидер на които се очертава собственикът на ЦСКА Васил Божков, поне на теория могат да свикат извънреден конгрес. За целта са им нужни подписите на 1/3 от шефовете на футболните клубове у нас. Спорно е дали тези подписи могат да бъдат събрани, но това е без значение, тъй като никой няма и намерение да се опитва. Защото един извънреден конгрес ще е равностоен на окончателно поражение за Г-12. По устав при гласуването на решения на конгреса всеки футболен клуб в България участва с по един глас, без разлика дали е професионален, полупрофесионален или аматьорски. В момента регистрираните клубове са малко над 500. Интересите на огромната част от тях са напълно противоположни с тези на големите от Висшата лига. Ще рече - съюз между клубове като ЦСКА и Левски, които искат преразпределяне на средствата и субсидиите в полза на най-големите отбори, и клубове като Сливнишки герой или Рома (Сливен) е напълно изключен. Именно с подкрепата на малките провинциални отбори Славков превзе властта от пловдивските брокери и съкрушаваше футболната опозиция на всеки от следващите конгреси. За да имат шанс при гласуване, елитните клубове трябва да променят самия устав, а за това пак е необходимо... решение на конгреса. Омагьосан кръг, от който няма изход. Колкото до заплахата за бойкот, тя също не изглежда твърде реална. Истина е, че без големите отбори не би имало първенство, но също така и без първенство не би имало отбори. Евентуална стачка на водещите клубове може само да доведе докрай тъжната тенденция от последните години - все по-малко хора да се интересуват от българския футбол. Посещаемостта дори на мачовете на традиционно популярните ЦСКА, Левски, Ботев, Локомотив и Нафтекс е спаднала драстично, а ако и последните верни зрители бъдат отблъснати, вече няма да има никакъв смисъл от провеждането на национален шампионат по футбол.Евентуалният бойкот ще има още едно много тежко последствие за Г-12. През БФС и Славков минават връзките на българските клубове с УЕФА и ФИФА. За Левски и ЦСКА, живеещи от едно участие в евротурнирите до друго, ограничаването на контактите с международния футбол ще бъде гибелно. А ако някой смята, че УЕФА ще предпочете клубовете пред своята легална структура в България, каквато е БФС, нека погледне прецедентите, които възникнаха в страни като Полша или Азербайджан. При това срещу футболните им федерации се бяха изправили не няколко клубни президенти, а самата държава. И държавата бе принудена да отстъпи Очевидно е, че членовете на Г-12 не могат да преговарят с БФС от позицията на силата. Впрочем същото важи и за другата страна. Клубовете все пак имат зад гърба си многобройни привърженици, което не може да се каже за чиновниците във футболния съюз. Пък и Славков няма никакъв интерес, нито намерение да влиза в остър конфликт с хората, които инвестират средства в българския футбол. От всичко това се налага само един възможен изход: че двете страни ще стигнат, ако вече не са го направили, до задоволяващо всички споразумение.Стефан Капраловспоменаван от медиите като евентуален наследник на Вуцов в съюза, потвърждава това мнение. Някогашният футболист, а от три години - секретар на Спортно-техническата комисия в БФС, изглежда подходяща компромисна фигура. Клубовете получават известно морално удовлетворение, като отстраняват от висшите ръководни структури толкова одумвания Вуцов. При този вариант самият Вуцов ще продължи да изпълнява функциите на отговорник по националните отбори - дейност, в която дори враговете му признават огромния му опит и компетентност. Същевременно ще запази и позициите си във властта, защото определят Капралов като един от близките му приближени. Основната печалба на Г-12 от подобно споразумение ще е, че ще получат по-голяма власт върху комисиите. Още от миналата есен чрез Професионалната футболна лига президентите настояват за контрол върху тях и най-вече върху трите най-важни - Спортно-техническата, Дисциплинарната и Съдийската. Тогава шефът на Професионалната футболна лига (ПФЛ) Валентин Михов прибегна към същите заплахи, но на практика не получи нищо - Славков склони да предостави на лигата администрирането на първенството, но този жест не бе съпроводен с никаква реална власт. Именно това накара клубните президенти да заобиколят ПФЛ на прословутата си среща в хотел Рила и да започнат преговори директно с футболния съюз. Успехът в тези преговори на практика ще означава края на организацията на Михов - смисълът на нейното съществуване бе да посредничи между отборите и БФС, но такъв посредник вече не е необходим. Най-вероятно Славков ще приеме искането на клубовете за създаване на Координационен съвет към Изпълкома, съставен от представители на шестте големи - Левски, ЦСКА, Литекс, Славия, Локомотив (Пд) и Нафтекс. Повече спорове ще има около другата претенция на Г-12 - самият Изпълнителен комитет да включва по един представител от всеки тим от Висшата лига. Клубовете предлагат да се създаде и изцяло нова комисия, която да урежда въпросите около телевизионните права и рекламните постъпления. Колкото до шумно прокламираната загриженост на клубните шефове за равнището на футбола у нас, тя щеше да звучи комично, ако не звучеше тъжно. В края на краищата кой носи по-голяма отговорност за качеството на играта от хората, които наемат футболистите и треньорите? Защото проблемът на българския футбол в никакъв случай не опира да корупцията, до уредените мачове или до скандалните решения на Дисциплинарната комисия. Подобни неща съществуват в Италия от един век, което не пречи средно по 32 000 зрители да посещават мачовете от Серия А. Проблемът на нашия футбол е, че на стадиона човек не може да види нищо повече от това, което биха му показали и децата в квартала. Единствената надежда за подобрение е най-сетне да се осъзнае простичкият факт: футболът има успех единствено като развлечение. Превръщането му в нещо друго напълно го обезсмисля.КОМИСИИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРЕДСЕДАТЕЛИДисциплинарна Марио ПримджановСпортно-техническа Боян БожиловАпелативна Христо СтранджанскиАрбитражна Антон ГюровСъдийска Атанас УзуновМедицинска проф. д-р Ангел Томов Сигурност и спортсменство Антон СтанковДетско-юношески футбол Иван ИвановЖенски футбол Христо ГеоргиевТреньорска д-р Стефан БожковМедийна Калин КатевФинансово-трансферна Димитър Попов

Facebook logo
Бъдете с нас и във