Банкеръ Weekly

Съдби

МНИМА ФИЛАНТРОПИЯ В ЧЕРНО

Колкото и да е странно, в страни, сочени за еталон в много отношения на човешкото развитие като Великобритания, Италия и Германия, расовата дискриминация в спорта е най-голяма. Безспорно направеното там в борбата срещу расизма е много, но е вярна и констатацията, че чернокожите виреят в европейските клубове трудно не заради начина на игра, а заради отношението към тях. И с каквато и показност да се представя братството между расите, се получава една фалшива филантропия в черно. Вълната от расистки прояви в Англия избухна в началото на 70-те години на миналия век. Крайнодесните групировки, ориентирани към насилие и вандалщина, откриха свои хиляди свои последователи сред младите хора, готови да попълнят редиците им. Списание Булдог на Националния фронт окуражи хвърлянето на банани по черните футболистиТо създаде специална колонка Лигата на биячите и апелира към хулиганите да участват в съревнование за най-расистки стадион във Великобритания. За най-свирепата ултрадясна британска група през последните години се смята Камбат 18. Клубовете като Челси, Лийдс, Уест Хям и други се превърнаха в разсадници на расизма. На трибуните многобройните привърженици ставаха свидетели на омразата и постоянните ругатни по адрес на чернокожите състезатели. Много от клубните ръководства тогава бавеха процедурите по подписването на контракти с не белите играчи. Едва след великолепните изяви на първия чернокож футболист в националния отбор на Англия Вив Андерсън през 1978 г. ситуацията по стадионите започна бавно да се разведрява. Влияние за това оказа и трагедията на Хейзъл на финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус. Приетите превантивни мерки след това доведоха до някакъв видим резултат в борбата срещу расизма. Любопитно е, че холандецът Рууд Гулит стана първият черен мениджър в историята на английската Висша лига и беше посрещнат повече от радушно от ултрасите на Челси - същите, които преди петнайсет години прекарваха всеки съботен следобед по трибуните на Стамфорд Бридж в освиркване на играчите с тъмен цвят на кожата. Но доскорошният английски национал и бивш футболист на Арсенал Йън Райт смята, че расовият проблем все още стои на дневен ред: Нееднократно съм обиждан при гостуването на артилеристите. Според проведената неотдавна анкета повече от 85% от футболните фенове са убедени, че проблемът е поутихнал и не му се обръща такова голямо внимание. Затова спомогна и инициативата на Английската футболна асоциация и Комисията за расово равенство, издигнали лозунга: Нека изритаме расизма извън футбола. Асоциацията взе решение да се показва червен картон за всяка расистка проява на играчите. И въпреки видимите успехи трябва да признаем, че малцина от чернокожите просперират като мениджъри, треньори или администратори. Дълги години в Италия бе табу да играят играчи с черен цвят на кожата. Първият, успял да разчупи оковите в смятаното от мнозина за най-силното първенство в света е пристигналият в Наполи бразилски нападател Кане. Сред първите чернокожи, наложили се в италианското калчо, са и бразилците Жаир - Интер, и Амарилдо - Фиорентина. Южноамериканските жонгльори в началото са посрещнати с бурни освирквания, но перфектната им игра спомага да бъдат приети от тифозите.През 90-те години на миналия век на сериозен расов тормоз бяха подложени англичанинът Пол Инс - Интер, холандците Майкъл Фериер - Верона, и Алън Винтер - Лацио. Феновете на Верона публично изгориха чучело на негър в знак на протест срещу слуховете, че клубът им възнамерявал да подпише договор с Фериер, а кметът на Кремона се извини официално на Инс, след като местните фенове го оскърбяваха цял мач. Отборът на Пиаченца бе наказан да играе на неутрален терен заради расисткото поведение на част от публиката си. През последните години играчи, като Роберто Карлуш, Десаи, Англома, Уеа, Карамбьо, Тюрам и много други допринесоха с изявите си за намаляване на негативизма и омразата между тифози и чернокожи.Независимо от всичко Вън на негрите от Лацио е един от най-срещаните надписи по улиците на Рим. А на трибуните на стадион Олимпико често възникват скандали заради расистки лозунги. Последната жертва на ултрасите е чернокожият национал от Лацио Фабио Ливерани. При гостуванията на орлите запалянковците не му прощават. По този повод собственикът на клуба Серджио Краньоти заяви: Тези, които пишат гнусни транспаранти срещу Ливерани, със сигурност не са от Лацио. Краньоти дава пример с позицията си против расовата дискриминация, като спонсорира неизвестен клуб от Африка, както и турнира Шалом къп.Любителите на германския футбол сигурно помнят често издигания навремето от привържениците на Мюнхен 1860 плакат: Какво прави тази маймуна сред нас? В началото на 90-те години водещите играчи от Африка написаха отворено писмо, оплаквайки се, че Бундеслигата била най-расисткото място в Европа. Преди пет години фенове от Дортмунд пък запалиха ресторанта на бразилеца Жулио Сезар, въпреки че той бе един от най-добрите футболисти на местния Борусия, станал през същата година европейски клубен шампион. На косъм от предизвикването на международен скандал се размина коментаторът по немския тв канал DSF на мача от Европа 96 Холандия - Франция. Какво европейско първенство е това? Все едно гледаме купата на Африка, бяха думите му, визиращи, че в двата отбора преобладават тъмнокожите футболисти.Френският футбол също регистрира периодично насилие, в чиято основа са най-вече феновете на Пари СЖ. Нарастващото влияние на играчи от бившите френски колонии обаче задържа развитието на този проблем. Нещо повече - националният отбор на петлите се превърна в пример за сътрудничество между черни и бели и постигна огромни успехи - световна и европейска титла. В България към чернокожите футболисти се отнасят като към екзотично допълнение, с което можеш безнаказано да се шегуваш, подиграваш и да го обиждаш. Първият тъмнокож, опитал късмета си в нашето първенство бе колумбиецът Редин. Той носеше екипа на ЦСКА през пролетния сезон на 1991 година. Съсипван от цветущите епитети на публиката той бе избягван и от повечето си съотборници, защото южноамериканецът вонял като коч. По-късно на Българска армия акостира и португалецът Жаир, доведен в тима от неговия приятел Илия Войнов, с който бяха играли заедно в чужбина. Именно това бе причината никой да не обижда техничния сънародник на Луиш Фиго.Може би най-расистки настроени у нас са феновете на червените, които издигнаха огромен транспарант: Вън Черните, по повод привличането в отбора на Чък Нвоко и Масена Моке. Тогава от фенклуба заявиха, че в основата на написаното стоят, т.нар. скинари.Най-преуспелият чернокож футболист в България е избягалият скандално от Левски Серж Йофу. Той бе приет радушно от сините фенове, след като им се отблагодари с много важни попадения. Само че Йофу създаваше много проблеми на живеещите в неговия блок край Герена. Съседка се оплака публично в пресата, че не може да спи от постоянните купони на нападателя от Кот Д'Ивоар. А Серж от своя страна се оправда: Тая е истинска расистка, постоянно ме нарича черна маймуна и макак. Йофу стана известен и с факта, че всяка вечер гуляеше по заведенията в Студентския град, а любимата му дискотека бе Уайл Уайлд Уест. Съквартирантът му - защитникът Мохамед Кварши, също се подвизаваше в Левски и се прослави с две случки. Първата, когато беше набит от феновете на Герена, и втората, когато отнесе голям пердах, но от приятелката си. Изгората му наподобяваше едно към едно героинята от Робинята Изаура - Жануария. Впоследствие Кварши опита късмета си като футболист в Кремиковци, диджей и дори общ работник.В Литекс по традиция взимат тъмнокожи състезатели, които освен внасяния от тях колорит се проявяват и като добри играчи. Добродушният бразилец Луис Мота бе първата екзотична покупка на благодетеля на отбора Гриша Ганчев. Кариоката се понрави много на бедните откъм развлечения ловчанлии, но особено забавен е случаят, когато Мота попитал как се казва на български Хей, тренер. Тогава някой от майтапчиите в съблекалнята му обяснил, че точната фраза е Хей гей, която Мота веднага пуснал в употреба в диалога с Димитър Димитров - Херо. Запознати твърдят, че в този момент Херо бил в настроение и пощадил момчето.Малко преди злополучния мач с Видзев в града на люляците акостира нигериецът Ибе Джонсън. Съотборниците му бързо го научиха, че добър ден в превод означава Аз съм педераст. Джонсън не успя да се приспособи към футболната ни действителност и си купи билет за Африка малко преди мразовитата зима у нас.Непрекъснати обиди търпи южноафриканският нападател на Локомотив София, Макдоналд Мукаси. В едно интервю Мукаси нарече България расистка страна: При всяко едно гостуване запалянковци, футболисти и треньори ме наричат циганин, мангал и какво ли още не. Дори съдиите се отнасят несправедливо към мен. След един от мачовете от шампионата с Нефтохим пък се разбра, че Мукаси е бил здраво наложен от съотборниците си в съблекалнята. След този случай южноафриканецът многократно се молеше на боса на Локомотив СФ Николай Гигов да го продаде в чужбина. Това му желание е на път да се сбъдне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във