Банкеръ Weekly

Съдби

МИНИСТЪР, НО НЕ СЪВСЕМ

ГЛАВНИЯТ ПРЕГОВАРЯЩ С ЕС МЕГЛЕНА КУНЕВА ПОЕ ВТОРИ МИНИСТЕРСКИ МАНДАТ БЕЗ ЗАМЕСТНИЦИ И АДМИНИСТРАЦИЯИма един министър в новото правителство, който при предаването на властта между стария и новия кабинет остана самотен. Докато бивши и настоящи министри си връчваха символично ключовете на съответните ведомства, за главния преговарящ с ЕС Меглена Кунева, която запази пости си, остана просто работата. Впрочем така, както бе и през последните три години - от май 2002 г. (когато Кунева бе повишена в ранг министър) досега. Юристката, определяна като най-доброто кадрово попадение в кабинета на НДСВ, без много шум и показни рекламни акции доказа, че при добро желание може да се върши работа и без пълна сграда с чиновници. В началото на юли тази година в Държавен вестник бе публикувано постановление на Министерския съвет за организация и координация по въпросите на Европейския съюз. С документа се затвърждава установената още през 2002 г. практика (бел.а. - с отмененото постановление номер 33) министърът по европейските въпроси да има по-скоро координационни, отколкото управленски правомощия. Показателен за това е фактът, че министър Кунева няма нито заместници, нито специализирана администрация. Главният преговарящ с общността координира изпълнението на ангажиментите на България към 25-те, подготовката на стратегически документи за членството на страната и оперативните планове към тях, изготвянето на общи позиции в хода на преговорите, както и кореспонденцията на отделните ведомства с общите институции и мисията ни в Брюксел. Освен това министърът по европейските въпроси ръководи създадения Съвет за координация и мониторинг, който следи с какви темпове се въвежда у нас законодателството на общността. За външния министър остават далеч по-атрактивни задължения. Така например българският дипломат номер едно Ивайло Калфин ще представлява страната в Съвета по общи въпроси и външни отношения, ще се води официално и ръководител на делегацията (т.е. ще има правото да подписва документи) за заседанията на Съвета за асоцииране между България и Европейския съюз, където се вземат едни от най-важните решения. Външният министър е натоварен и със задачата съвместно с Министерството на финансите да координира приоритетните области, в които ще се харчат средствата от ЕС, дошли чрез програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Министърът по европейските въпроси обаче не може да внася самостоятелно в Министерския съвет проекти за решения по въпроси, свързани с присъединяването ни към Евросъюза - в тези случаи трябва да прибягва до услугите на външния министър.Някой би казал, че щом и при това разпределение на правомощията преговорите с ЕС приключиха успешно, а страната има подписан договор за присъединяването, избраният модел е ефективен. Но също толкова вярно би било да се твърди, че немалка част от успехите по пътя ни към ЕС се дължат и на работата на главния преговарящ и ръководителите на съответните работни групи. Когато през лятото на 2001-ва Меглена Кунева пое координацията на разговорите с Еврокомисията, България бе затворила едва девет от общо 31 глави. Само година по-късно - през 2002-ра, България бе отметнала нови десет раздела. Някои чуждестранни медии започнаха да говорят за страната ни, като за шампиона в преговорите, макар че като цяло си оставахме аутсайдери. Отлепването от дъното стана възможно и заради това, че Кунева запази като цяло преговорния екип, наследен от нейния предшественик Владимир Кисьов. Тази приемственост гарантира спокойствие на администрацията, която започна да съставя все по-добри документи. А това не убягваше от вниманието на експертите в Брюксел. Друг въпрос е, че бързането се оказа нож с две остриета. Колкото повече наближаваше затварянето на последната 31-ва глава, толкова повече се засилваха упреците към министъра по европейските въпроси, че липсва прозрачност за преговорите и едва ли не че капитулираме пред условията на 25-те. Когато през тази пролет най-сетне бе публикуван проектът на присъединителния договор, стана ясно, че поне по отношение на т. нар. преходни периоди страната е третирана подобно на десетте отличнички от Централна Европа, които станаха част от ЕС през май 2004 година. А сложната политическа обстановка, в която изпадна Евросъюзът след провала на референдумите във Франция и Холандия за новата конституция на общността, и липсата на съгласие в Съюза по параметрите на следващия общ бюджет доказаха, че бързането е било оправдано. В отговор на подмятанията на депутатите, че не разполагат с достатъчно информация, Меглена Кунева им раздаде компактдискове с позициите на българското правителство по преговорните раздели. През първия й мандат не липсваха и критични моменти. Във външнополитически план това беше войната в Ирак. Разговорите с Брюксел бяха почти замразени, след като България подкрепи позицията на САЩ, а не на по-важните за евроинтеграцията ни Германия и Франция. Във вътрешнополитически план драмата за главния преговарящ настъпи доста по-рано - след затварянето на главата Енергетика през ноември 2002-ра, с което бе предопределена съдбата на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Решението за затварянето на реакторите в края на 2006-а и до днес се възприема като погрешна стъпка от немалка част от българските експерти, а и от обществеността. Министърът по европейските въпроси изхаби доста нерви и около драматичното гласуване в Европейския парламент през април на проекта за договора с ЕС, както и около предложението на фракциите на Европейската народна партия и на социалистите в европарламента да се отложи изпращането на българските наблюдатели там и те да започнат работата си не от есента на 2005-а, а в началото на 2006-а. В мигове на откровение Кунева споделяше, че се уморила да оправдава в Брюксел българските министри и депутати, които постоянно пропускаха графиците около хармонизирането на българското законодателство с това на общността.След подобни трусове обаче идваха и малките, но сладки победи, като определянето на годината за присъединяване или пък датата за подписване на споразумението от Люксембург. Но те, както твърди Меглена Кунева, далеч не ни бяха подарени. Затова не бяха случайни и сълзите на радост по време на церемонията във Великото херцогство.За министър Кунева по-трудното обаче предстои през втория мандат. Докато той тече, трябва да бъде осигурена ратификацията на договора с общността от парламентите на страните членки. Засега това е направила само Словакия, а наесен нейния пример ще последва и Гърция. А за да достигне броят им до 25, ще трябва май да повярваме, че, както обича да казва министър Кунева, между България и членството ни в ЕС стоят само собствените ни усилия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във