Банкеръ Weekly

Съдби

МИНИСТЕРСТВО БЕЗ МИНИСТЪР Е КАТО ФУТБОЛ БЕЗ ТОПКА

Оживление, преминаващо в аплаузи, настъпи през лятото, когато най-накрая се разбра, че и у нас, както е в повечето напреднали страни, ще има министерство на спорта. Премиерът Симеон Сакскобургготски внесе в Народното събрание и проекторешение, с което предлага: На основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България... да избере за министър на младежта и спорта Васил Минчев Иванов, настоящ председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Това стана след приемането на второ четене на поправките в Закона за физическото възпитание и спорта и, пак да кажем - преди ваканцията на депутатите. Някои наивници очакваха, че предложението ще бъде гласувано в пленарната зала в последния работен ден преди отпуската, но уви. Поправка в дневния ред не бе направена. Заинатиха се от групата на Движението за права и свободи: Просто не го харесваме този Лучано, твърдяха тогава. После кадаифът се разплете в негова полза. Мина почивката. Президентът Георги Първанов утвърди промените в Закона за спорта, те излязоха в Държавен вестник и толкоз - има на книга министерство, но министър няма и в това състояние даже. Удари звънецът и за есенната парламентарна сесия. Нищо официално по въпроса. В същото време продължават политическите совалки зад пердето, парламентарните и извънпарламентарните шушукания, инсинуациите и спекулациите около личността на евентуалния бъдещ министър. Защото, въпреки предложението Сакскобургготски (или може би точно заради него), Лучано, изглежда, още не си е доукрасил тортата. (Въпреки че навремето и закон даже пренаписаха заради него.)Това с нищо неоправдано протакане е не само унизително за младежта и спорта, но и вредно. И за двата компонента, но особено за спорта. Младежта все някакси може да я бута по-дълго и без министър. Докато в сградата срещу паметника на царя Освободител се мотаят с избора, спортният календар се ниже с пълна сила, при това - пренаситен с всякакви авторитетни и важни състезания. У нас и в чужбина. Отиващата си агенция се опитва да дърпа конците, но всички там очакват новия стопанин, новите структури, новите директиви; оглеждат се, ослушват се и като виждат, че не иде влак, току прехвърлят папките от едното чекмедже в другото - да решават новите, които (уж) се задават. Така функциите на ДАМС стават не само затихващи, но и навреждащи. Наистина, в агенцията се правят перспективни планове, пресмятат се бюджети..., но всичко това е като да въртиш волана в мъгла. А сме я подкарали към изключително важната предолимпийска година, през която се надяваме на нови титли и медали. Надяваме се даже да падне някой и друг лев от чуждестранни отбори, които ще се излъжат да дойдат у нас да се подготвят за Атина 2004. Ще речете: толкова други неща се бавят или направо не се случват у нас, а вие за някакво там спортно министерство се кахърите. Кахърим се, тъй като остана една-единствена област в България, която все още е конвентируема по света - спортът. При това тази област освен слава и авторитет навън има задачата да носи здраве и живот вътре. Ето защо не би било зле политиците да побързат с назначаването на министър на спорта, преди да са се обадили и от книгата на рекордите Гинес.Междувременно, докато управниците движеха въпроса с министъра, българските спортисти взеха, че им осигуриха нови поводи да се тупат по гърдите и да се снимат ухилени с тях: три световни титли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във