Банкеръ Weekly

Съдби

МИЛОТИНОВА НАПРАВИ КОКТЕЙЛ ОТ ГАФОВЕ И УСПЕХИ

Парламентарната комисия по медии представи отчет за дейността си през първото шестмесечие на годината. Той много напомня на един епизод от българската филмова комедия Щурец в ухото. В нея Павел Попандов и Стефан Мавродиев играят стопаджии, тръгнали да търсят щастието си в големия град. По пътя Мавродиев обвинява Попандов за непрекъснатите скандали между него и родителите му. Дългучът отговаря, че те не оценявали труда му, припомняйки как лично ремонтирал оградата на двора и прокарал вода в къщата. Лентата показва, че в действителност, след напиване, той срутва оградата и че водата идва до къщата по маркуча от чешмата на двора.Подобно е положението и между реалността и отчетените активи в доклада на 16-те народни избраници от медийната комисия, който предизвика през седмицата снизходителните усмивки на журналистите. Към активите например са причислени публична среща с представители на колектива на печатницата на БТА в присъствието на генералния директор и отчет за дейността на БТА през 2001 година. Пропусната е само несъществената подробност, че тази инициатива бе продиктувана от напъна на депутатите от НДСВ и ДПС да свалят директора на телеграфната агенция Панайот Денев и да сложат на негово място политически по-удобен шеф. Уволнението на Денев бе основен рефрен в една трета от 12-те редовни (и едно извънредно) заседания на комисията. Акцията тръгна през февруари от едно писмо, писано от съкратени работници в печатницата, забравили да си сложат подписите. Депутатите го взеха повече от присърце и съставиха анкетна група, която около месец разследва работата на Денев като директор. Кирил Милчев и Юлиана Дончева стигнаха до заключение, че печатницата на БТА е дадена под наем порочно, което впрочем се споделя и от други, запознати със ситуацията в телеграфната агенция. И до ден днешен обаче Панайот Денев е на поста си, и покрай цялата история парламентаристите от НДСВ доста се изложиха. Най-вече с изявленията, че негативните заглавия в българската преса спирали чуждестранни инвестиции за стотици милиони долари. Поне още една графа в отчета предизвика асоциация със самохвалството на героя на Попандов от Щурец в ухото. Според комисията, е била организирана публична дискусия за обсъждане на предложенията на Медийната обсерватория, в която членуват дванадесет неправителствени организации, за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия. Дискусията беше открита за участие и на журналисти, представители на ръководствата на БНТ и БНР. Само че зад претенциозната формулировка се крие друга акция за смяна на неудобен шеф на държавна медия - избрания през март генерален директор на БНТ Кирил Гоцев.След едномесечна подготовка измененията в закона бяха готови и представени за разискване. Тогава се установи, че капанът за Гоцев засича и че приемането на предложените поправки би довело до по-голям хаос в управлението на БНТ. След края на дискусиите бившият член на бившия медиен регулатор НСРТ и ръководител на обсерваторията Светлана Божилова обяви, че предложенията се оттеглят, защото още не им е дошло времето. Това бе краят на втория активен период на медийната комисия. И обстоятелството, че тя по-често бездейства, отколкото работи, може би е за добро.Всъщност най-много бяха гафовете в края на 2001 г., когато НДСВ и ДПС прокараха промени в Закона за радио и телевизия. Те позволиха на мнозинството да махне Попова от БНТ, но затегнаха докрай възела за третата национална телевизия. Ако преди поправките казусът бе един (между Кеворк Кеворкян и Министерския съвет) и той вече бе решен от съда, след тях делата станаха точно шест и краят им не се вижда в обозримо бъдеще. Освен случая с третата ефирна програма комисията оправи и проблемите на кабелните телевизии. Тя предложи и парламентът одобри промени в раздела за лицензирането им. Разпоредено бе те да регистрират, а не да лицензират дейността си. Новите текстове се оказаха абсолютно несъгласувани с действащата нормативна уредба на Министерския съвет. Наистина беше даден шестмесечен срок за синхронизиране с тарифите, но той изтече в края на май, като все още не е ясно какви пари ще се събират от кабелните телевизии. За да не се провалят изцяло партийните повели, надзорниците в Съвета за електронни медии взеха решение пререгистрацията да става по служебен път. Иначе депутатите в медийната комисия продължават да кръжат отвисоко около най-важния въпрос - как ще се събират абонатните такси, с които БНТ и БНР трябва да се издържат от началото на 2003 година. (В доклада се споменава само за намерението да се проведе международен семинар и да се сформира междуведомствена работна група за подготовка на законовите промени.) За сметка на това народните избраници намериха време и вече пикират над проблема с пиратските радиа и телевизии в страната, като за броени месеци обърнаха позицията си на 180 градуса. През зимата комисията даде знак на новосформирания Комитет за регулиране на съобщенията да издири електронните медии, работещи в нарушение на Закона за далекосъобщенията. Както БАНКЕРЪ вече писа, през май и юни новото ведомство спря 30 радиа и три телевизии, пренебрегнали всички разпоредби и дори гратисните периоди, отпуснати им за въвеждане на необходимите лицензи в ред. Но след като бяха засегнати част от интересите в бранша, депутатите, изглежда, се уплашиха от собствената си смелост и сега твърдо са решили да бламират свършеното от регулаторната комисия. От две седмици Милотинова и колегите й си блъскат главите как да натъкмят текстовете на далекосъобщителния закон така, че да оставят на пазара всички спрени радиа и телевизии. Според експерти, присъствали на заседанията им, възможната издънка при стъкмяването на поправките е да се остави вратичка всеки, който има достъп до незаета честота, да започне работа без лиценз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във