Банкеръ Weekly

Съдби

МИЛКЕН - ТВОРЕЦ И ПРЕСТЪПНИК

Далеч от американския финансов пазар Майкъл Милкен се занимава с платено образование и финансиране на безплатни медицински изследвания. Това е същият човек, който през 70-те години създаде пазара на високорисковите облигации ((junk bonds) и финансира многомилиардни поглъщания на гигантски корпорации. Като дете той бил необщителен любител на математиката, който помагал на баща си да съставя финансовите си отчети. В зенита на славата си не обичаше пресата и мечтаеше за несметни богатства. Днес Милкен, по чудо спасил се от рака, е автор на книга за вегетарианско хранене.В средата на 80-те години сред служителите в американските инвестиционни компании се носели невероятни истории за фантастичните печалби в подразделението на инвестиционната банка Дрексел Бърнъм Лъмбърт (Drexel Burnham Lambert), което се занимавало с т. нар. необезпечени или високорискови облигации и чийто шеф бил вицепрезидентът Майкъл Милкен. Говорело как веднъж един нов сътрудник, който работил само три месеца, получил седмичния си чек със заплатата, върху който била изписана сума със 100 хил. долара по-висока от обикновеното. Той се отправил с въздишка към шефа си, за да доложи за счетоводната грешка. Отговорът на Милкен бил: Това не е грешка. Просто искам да ти покажа, че съм доволен от работата ти. Не е за чудене, че от служителите на всички инвестиционни компании смятали за най-доброто място за работа отдела за облигации на Дрексел. Никой не се притеснявал от това, че той бил базиран в Лос Анджелис, далеч от Ню Йорк, основният фондов център на САЩ. Нито че работният ден започвал в 5.30 часа и завършвал в 20.00 вечерта. Или че Милкен може да навика подчинен заради някоя дребна грешка в детайлите на някоя сделка. Затова пък Майкъл лично контролирал около 70% от целия американски пазар на борсовите облигации и благодарение на това през 1986 г. Дрексел получил обща печалба от 525 млн. долара, превръщайки се в най-печелившата инвестиционна банка в САЩ.Чисто научна дейностМайкъл Милкен се родил в еврейско семейство на 4 юли 1946 г. в калифорнийското градче Енцио, северно от Лос Анджелис. Баща му бил добре платен счетоводител, поради което семейството не се лишавало от нищо. Но тихият и затворен Майкъл не се чувствал добре сред съучениците си. Обичал математиката, а освен това от 10-годишна възраст помагал на баща си да подготвя годишните си отчети. Вероятно затова се отнасял към печеленето на пари просто като към работа. Когато вече бил президент на Дрексел, той казвал следното: Никога не бройте парите си - иначе няма да се стремите да печелите повече.През 1965 г. Милкен постъпил в калифорнийския университет в Бъркли и започнал да изучава математика. В университетското градче той станал свидетел на прочутите студентски безредици от 1965 г., когато животът на университета бил парализиран за няколко седмици. Тогава Милкен бил поразен от думите на един от бунтарите, който заявил, че не е могъл да реализира американската мечта, защото не е част от системата. В желанието си да разбере как функционира системата Майкъл избрал за специализация управлението на бизнеса. И по-късно никога не съжалявал за това.След като преодолял детската си стеснителност в Бъркли, Милкен поел ръководството на група за поддръжка на спортните отбори на университета, а вечер работел като сервитьор в един ресторант. През 1968 г. се оженил за състудентката си Лори, която по-късно му родила три деца. След като получил бакалавърска степен в Бъркли, Майкъл постъпил в школата по бизнес в Уортън към Пенсилванския университет, където се борел за магистърска степен. Там той изучавал системата много по-задълбочено и установил, че построената върху рейтинги практика за определяне на кредитоспособността на емитентите е твърде далеч от съвършенството. В края на 60-те години способността за отпускане на кредити на компаниите, емитиращи ценни книжа - акции, облигации и др., се определяла въз основа на класациите, съставяни от двете най-големи рейтингови агенции Стандарт енд Поуърс (Standard Poor's) и Мудис (Moody's). Изработваните от тях оценки се делят на инвестиционни и всички останали. Активността на най-големите купувачи на ценни книжа - пенсионни и застрахователни фондове и др., е тясно свързана с тези рейтинги. Според Милкен, въпреки че абсолютно всяка компания може да се разори, управляващите на фондове по кариеристични съображения предпочитат да купуват облигации с инвестиционен рейтинг. А в случай че нещо се провали, те винаги можели да кажат на акционерите си, че грешката не само е тяхна, но и на уважавана кантора като Стандарт енд Поуърс например. В резултат на тази практика само 600-700 компании с кредитен рейтинг на инвестиционно равнище можели да пласират акциите си. Милкен виждал решението на проблема в това да се отчитат не толкова миналите резултати на компаниите, колкото перспективите за тяхното развитие. Според него шансът на младите и перспективни компании бил в пускането на необезпечени облигации, при които повишеният риск се компенсирал с висока доходност. Тъкмо в развитието на пазара на тези високорискови облигации Милкен виждал новия източник за икономически ръст на страната си.Църквата на необезпечените облигацииСлед като завършил бизнес школата в Уортън с отлични оценки, Милкен можел да разчита на работа в някоя от най-големите инвестиционни компании. През 1970 г. той започнал в Дрексел като деловодител в канцелария. На Майкъл винаги му е липсвало търпение да изслушва гледната точка на другите - казва негов бивш колега. - Той беше невероятно високомерен. Ако не беше започнал да се занимава с ценни книжа, можеше да създаде движение за възраждане на църквата. В резултат на особения му характер отношенията на Майкъл с колегите му били доста обтегнати. Затова пък шефовете на инвестиционната банка се отнасяли много добре към самия Милкен и приемали идеите му. Може би защото той се изявил като истински работохолик, трудейки се по 15 часа дневно. Не след дълго Майкъл бил преместен в отдела за ценни книжа и получил добра заплата. Освен нея той получавал 35% от печалбата от операциите си.Майкъл успял да организира първото пускане на високорискови облигации едва през 1977 година. Обемът на емисията на новата нефтена компания Тексас Интернешънъл (Texas International) бил 30 млн. долара, а доходността им - 11.5 процента. Дрексел била единствената инвестиционна компания, работеща с този вид ценни книжа, и обирала целия каймак на този пазар. А Милкен станал незаменим. Година по-късно той вече бил вицепрезидент на банката и успял да се пребори за преместването на отдела му в родната Калифорния, при това в най-престижния район на Лос Анджелис - Бевърли Хилз. Впрочем по същото време баща му умирал от рак и Майкъл искал да бъде близо него.Не след дълго за подразделението на Дрексел в Бевърли Хилз започнали да се носят легенди. Затова пък работният ден на служителите продължавал 15 часа и всякакви отлъчвания, дори за обяд, били забранени. За решаването на битовите им проблеми имало щатни помощници, които водели децата на училище, купували продукти, плащали сметките, носели дрехи за пране и разхождали кучетата им. От сътрудниците милионери се искало само едно-единствено нещо - да печелят пари. Милкен не жалел и себе си. Той нямал собствен кабинет и работел в общата зала. Изобщо Майкъл бил особняк - не пиел кафе и алкохол, не понасял цигарения дим и снимките си във вестниците и винаги се стараел да купи правата върху тях.Освен с пускането на високорискови облигации отделът на Милкен се занимавал с поддържането на тяхната ликвидност. За целта Дрексел и самият Майкъл постоянно ги търгували чрез подставени кантори. Но най-важното за този пазар си оставали инвеститорите - пенсионните и застрахователните фондове и кредитно-спестовните банки. По правило - малки и провинциални. Специално за тях в Бевърли Хилз всяка година се организирали т.нар. Милкенови фестивали. Това били феерични зрелища, предназначени да поразят въображението на гостите с разкоша си. Пристигащите били посрещани на летището с разкошни лимузини, които ги откарвали в апартаментите на най-добрите хотели. Гостите се хранели в изключително шикозни ресторанти, а вечер след края на лекциите и срещите за тях пеели звезди като Франк Синатра, Кени Роджърс и Даяна Рос.Редовни участници в Милкеновите фестивали били и всички известни корпоративни завоеватели, включително и Роналд Перелман, прочул се с покупката на козметичния гигант Ревлон. При своите операции те използвали същите високорискови облигации, но те били обезпечени с акциите на вече погълнати компании. Финансирането на корпоративните враждебни поглъщания скоро се превърнало във важен източник на доходи за Дрексел. Опитът за завладяването на всяка корпорация носел на инвестиционната банка не по-малко от 100 млн. долара. С времето започнали да наричат Милкеновите фестивал балът на хищниците.В капанСлед появата на пазара на високорисковите облигации Америка вече не била същата. Милкен продължавал да печели луди пари. През 1982 г. премиите му в Дрексел били в размер на 45 млн. щ. долара, през 1985-а - 286 млн. долара, а през 1986 г. - 550 млн. долара. Въпреки това Милкен живеел все така скромно. На коледните празници жена му обличала една и съща черна рокля, а самият Майкъл не продал мерцедеса си, докато не навъртял с него 140 хил. километра. Когато го питали за длъжността му, той отговарял небрежно: някакъв вицепрезидент.Американският делови свят бил поразен от способността на Милкен да акумулира огромен капитал и от лекотата, с която големи компании преминавали от едни ръце в други. През 1988 г. амбициозният прокурор на Манхатън Рудолф Джулиани (бъдещият кмет на Ню Йорк) притиснал до стената Айвън Боски, дългогодишен делови партньор на Милкен. Обвинил го по повод на поглъщането на строителната корпорация Фишбах (Fischbach). Историята започнала с желанието на един от клиентите на Милкен - Виктор Познер, да осъществи токова враждебно поглъщане. Всичко опирало до договор, според който Познер не можел да купи акции на Фишбах, докато някой друг не купи поне 10% от акциите на компанията. И Познер се обърнал за помощ към Милкен. На свой ред той посъветвал Боски да купи пакет от акциите на Фишбах. Това договаряне било незаконно - в САЩ инвеститор, който действа в полза на чужди интереси, е длъжен да обяви това. Под натиска на следствието Боски се съгласил на извънсъдебно споразумение с прокуратурата, според което трябвало да плати глоба в размер на 100 млн. долара и да свидетелства срещу Милкен.На 14 ноември 1988 г. информационните агенции разпространили новината за споразумението на Боски с прокуратурата. Същия ден Милкен нарушил дългогодишната традиция и се преместил да работи в отделен кабинет. На следващия ден Майкъл извикал главния си борсов търговец Джим Дал, замъкнал го в една от кабините на мъжката тоалетна и пуснал водата. След това се наклонил до самото ухо на Дал и казал: Призовките още не са дошли. Направи всичко, което трябва да се направи, имайки предвид да унищожи компрометиращите документи.Въпреки това прокуратурата успяла да събере достатъчноматериали, за да принуди на 20 април 1990 г. Милкен да се признае за виновен. В замяна Милкен получил от прокуратурата гаранции за неприкосновеността на брат си Лоулъл, който също работел в Дрексел. След като прочел в съда признанието за вината си, Майкъл закрил очите си с ръце и заплакал. На 21 ноември 1990 г. съдията Кимба Ууд произнесла присъдата на Милкен: 10 години затвор, глоба от 600 млн. долара и пожизнена забрана да се занимава с каквато и да било дейност, свързана с ценни книжа. Когато Милкен чул присъдата, му прилошало.Той излежал в затвора само година и 10 месеца - лекарите установили, че страда от рак на простатата и преценили, че му остават година-две живот. За да победи рака, Милкен станал пълен вегетарианец, започнал да се занимава с йога и медитация и... е жив до ден днешен. Той дори издаде книга с вегетариански рецепти, която се продава доста добре. Отначало Милкен се опитал да се занимава с финансово консултиране, но прокуратурата отново завела дело срещу него, така че трябвало да се раздели и с това си занимание. През 1997 г. Майкъл създал компанията Нолидж Юнивърс (Knowledge Universe), която се занимава с платено образование. Освен това финансира медицински изследвания на рака. В книгата си Балът на хищниците Кони Брук обобщава живота на Майкъл по следния начин: Милкен е преди всичко творец и едва след това престъпник. И в това е неговата трагедия. Впрочем тя не е много голяма. Според различни оценки сега състоянието на Милкен надхвърля 600 млн. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във