Банкеръ Weekly

Съдби

МИХАИЛ КРЪСТЕВ: АЗ СЪМ ВЕЧНИЯТ ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ

Сред хората, които се опитват да опровергаят схващането, че трябва да си много богат, за да станеш още по-богат, е президентът на българската фирма Метатрон Михаил Кръстев. Може и да успее - преди 12 години започва с разпространение на вестници из софийските улици, а сега притежава собствена фабрика за производство на архитектурни елементи (която е и единствен представител в страната на световния лидер в същия бранш Хънтър Дъглас), фирма за търговия с метали и рекламна фирма с билбордове на бул. Витоша в София. И всичко това на 33 години.
До 1989 г. 21-годишният Михаил по нищо не се отличава от състудентите си във ВМЕИ, където учи електроника и микроелектроника. Баща ми даваше да карам колата му, но трябваше аз да я зареждам с бензин - така днес той обяснява първия си подтик към бизнеса. - Имах две приятелки и трябваше да ги водя по разни интересни места. Уволних се от казармата с мисълта как да изкарвам пари, за да направя живота си приятен.
Още преди 10-и ноември Кръстев създава една от първите студентски кооперации в столичните ВУЗ-ове и се заема здраво с разпространение на вестници. По онова време започва бум на печатни издания. Аз съм първият човек, който изкара студенти по улиците с вестници в ръце - спомня си той. - Започнахме с разпространението на популярния тогава вестник Диалог. Той бе дело на хора от екипа на Народна младеж и вървеше като по-напредничав младежки вестник.
Разпространителската дейност потръгва. Кръстев поема продажбата на Отечествен фронт и на още новопоявили се издания. Много скоро кооперацията се превръща в реална алтернатива на държавната разпространителска организация. По онова време тиражите на вестниците са огромни и не е рядкост оборотът в офиса му да надхвърля сто хиляди от социалистическите левове. Около предприемчивия студент се събират приятели и колеги от университета и за около шест месеца те стават повече от триста. Въпреки това не си представях, че цял живот ще се занимавам с разпространение на вестници - признава Кръстев. - Влечеше ме производството, исках да създавам нещо и то да е нужно на хората.
Шансът идва при Михаил на една от вестникарските маси, на която той сам продава вестници. Негов приятел се поява с обикновена панта за врата в ръка и казва, че някакви германци искат по 20 хиляди подобни бройки месечно. Мишо се сеща, че в предприятието, ръководено от баща му, се обработват метали, но липсват поръчки. Кръстев-старши потвърждава, че производството на панти е по силите на завода и след няколко дни офертата за Германия е изготвена. Оттам идва одобрение на цените и молба за десет броя мостри. Това се оказва и препъникамъкът в сделката. Изготвянето на мостри е технологически невъзможно, защото изисква скъпа производствена линия. Михаил не се отказва и отива да търси панти на гара Искър в София. В началото на 90-те години там съществува мебелно предприятие, което е голям консуматор на подобни елементи. Оказва се, че в склада му има не повече от стотина панти, защото не може да си осигури нов внос. Михаил успява да убеди шефовете да му възложат поръчка за производството и да му отпуснат аванс. С него Кръстев купува неголям струг. Договорът е сключен и не след дълго и работата с германците потръгва. А аз инвестирах печалбата в едногодишен курс за управление на малки и средни предприятия в Германия, усмихва се той. - Лошото е, че след две години заводът бе приватизиран и спря да изпълнява доставките.
След завръщането си Кръстев решава да се заеме с истинска производствена дейност и изоставя разпространението на вестници. Той продава кооперацията и с парите купува стругове, за да изработва бронирани врати. Оказа се точна инвестиция - спомня си той. - През 1993 г. започна да се шуми около престъпността, хората се замислиха сериозно за сигурността си. Бизнесът вървеше много успешно, постепенно към него включих и изграждането на метални огради и други конструкции от този род. Машините се увеличиха, наемах халета, но непрекъснато ме гонеха като наемател - първо от базата ми в Божурище, после от гара Искър.
През 1995 г. му се обажда негов приятел от Холандия, който подготвя завръщането си у дома като представител на известната фирма Хънтър Дъглас. Предложението му е Кръстев да подпише лизингов договор с най-големия производител на архитектурни елементи в света да произвежда и да продава артикулите му. Бившият търговец на вестници за пръв път чува името на холандския гигант, но след неколкодневен размисъл решава да приеме. Финансовите ми ангажименти не бяха никак малки, но усещах, че си струва - признава той. - По принцип, като приемам една задача, се ръководя точно от интуицията си. Ако имам съмнения дали нещата са читави, въобще не подписвам договор.
По онова време Хънтър Дъглас има още двама дилъри в страната, но в процеса на работа 33-годишният софиянец ги изкупува. В момента е организирал мрежа с 64 дистрибутори на продуктите и услугите, които холандците могат да предложат. Сам определя себе си като монополист в бизнеса с окачени тавани и като идеалния подизпълнител на строителни проекти. Първата ми голяма поръчка бе за вътрешно и складово оформяне на обектите на Шел. Работата ми с тях приличаше не толкова на договор за изпълнение, колкото на облог - усмихва се бизнесменът. - Ако за 20 дни свърша интериора на дадена бензиностанция по техните изисквания, ми плащат. Ако закъснея с 1 час, изграждането й остава за моя сметка.
Очевидно е спечелил доста подобни облози, защото от години е предпочитаният подизпълнител на обекти на Главболгарстрой. Ако хората се удивляват на качеството във вътрешния интериор на хотел Хилтън, на ЦУМ, на сградата на МобилТел, на футуристичната офиссграда на ъгъла на булевард България и Милин камък, на новопостроеното бинго в един от подлезите на НДК, на столичните тотопунктове - заслугата е на Кръстев.
Интересна е историята за сътрудничеството му с ЛУКойл. Нефтопреработвателната компания предпочела друг изпълнител за първата си бензиностанция в столицата. Всъщност четири фирми изграждали отделните й компоненти. Всички те обаче прехвърляли прецизната работа като подизпълнител на Метатрон и така хората на Кръстев непрекъснато сновели из обекта. След като свършихме тази бензиностанция, шефовете на фирмата ме извикаха и поискаха да подпишат споразумение само с мен - пояснява той. - Казаха, че така и така съм свършил цялата работа, поне да си нося директно отговорността за нея. В момента той работи по четиригодишен договор между ЛУКойл и Метатрон, а само през тази година Кръстев е изградил шест бензиностанции за инвеститор номер едно в България за 1999 година.
Смее се и на историята при завършването на ЦУМ преди повече от година. С хората от дружество Дилиджонс имали фиксирана дата да предадат окачения таван на сградата, но в хода на строителството се оказало, че изпълнителите на електрическата мрежа закъсняват. Въпреки това хората от Дилиджонс настояха да сглобим тавана, без кабелите да са в изправност - разказва Кръстев. - Протестирах, но те бяха категорични. Приключихме работа, взех си камерата и един нов вестник и се снимах за доказателство под окачения таван. След седмица ме извикаха да го свалям.
Неуспехите му са свързани предимно с търгове за обществени поръчки. Кръстев смята, че Законът за обществените поръчки не позволява на държавните чиновници да дават договори под масата, но могат да пренебрегнат най-добрата оферта. Редовно не ме избират на търг, а после ме викат като подизпълнител - чуди се той.
Според младия предприемач за партньорите му е важно, че никога досега не е казвал не на тяхно желание. О Ем Ви го викат на Коледа в 10 часа вечерта, за да успеят да открият навреме първия си обект в 13 часа на следващия ден. Пак, за да се догони крайния срок, но на друга Коледа, монтажниците му довършват спешно козирката на хотел Рила. И в двата случая Кръстев е един от бригадирите. Все още аз съм един от най-добрите монтажници, да не говорим за познаване на техниката - смята той. - Много пъти съм се ядосвал, че хората ми не работят толкова добре и качествено, колкото аз бих могъл. Но си дадох сметка, че ако работят толкова добре, няма да работят за мен, а ще ми правят конкуренция. Във фирмата му на щат са около сто човека.
Метатрон не била заплашена от фалит дори по време на глобалната криза в страната през 1996 и 1997 година. Изведнъж се оказа, че нито държавата, нито общините, нито банките имаха пари да изпълняват инвестиционни проекти - спомня си той. - Прецених, че единствено хората са до известна степен платежоспособната институция в страната. По-добре беше да направя 20 бани по пет квадрата, отколкото един обект от 100, за да си храня работниците и да си плащам вноските на Хънтър Дъглас. Не ми беше лесно да разбия стереотипа на българина, който открай време поверява ремонта вкъщи на комшията. За него влизането на майстор у дома е равносилно на обявена война. Стотици пъти съм изисквал от моите хора да ходят спретнати, да почистват след себе си, да се държат културно, да си пият бирата извън чуждите къщи. Това е ключът към успеха, когато продаваш услуги. Домашните ремонти бяха и са огромно перо от бюджета ми. Само в месеците на хиперинфлацията ремонтирал повече от 1000 бани. По негови груби изчисления, след като се обвързал с Хънтър Дъглас, през ръцете му са минали над 200 милиона лева.
Целта му за близкото бъдеще е Метатрон да бъде призната за най-добрата фирма в производството на архитектурни елементи, защото прогнозира, че много скоро цените на строителните фирми и услуги ще бъдат напълно изравнени и хората ще избират по името и качеството. Колкото до по-далечната перспектива - смята да обърне повече внимание на фирмата си за внос и търговия с метали от Русия, която носи името Буорестест. Планира да се разширява и в областта на рекламата с билбордове чрез друго свое дружество - Агент-?ПМ.
Определя се като много общителен и това качество причислява към плюсовете си на бизнесмен. Лесно се сприятелява с хората, с които работи и непрекъснато в дома му гостуват клиенти и партньори. Преди години смених основния си партньор Кнауф, защото не можах да стана приятел с шефа на представителството в страната - признава той. Негови близки допълват, че за всичките му проблеми и трудности научават след тяхното разрешаване.
Твърдят, че живее в къща със свръхмодерен интериор. Той уточнява, че до Нова година обитавал панелен апартамент от 40 квадрата. Кара последен модел Ауди. Едва от няколко месеца започнах да си позволявам някакви екстри за мен самия - разказва Кръстев. - Доскоро приятелите ми си купуваха мерцедес-и и Бе Ем Ве-та, а аз - стругове и фрези. Преди две години ме изгониха и от последното хале, където бях под наем, но явно е било за добро. Така се стегнах и построих моя собствена производствена база. Фабриката ми до летището е глътнала най-малко един милион лева досега. След нейното завършване се чуствам по-спокоен, защото вече няма откъде да ме изгонят.
Откакто не се занимава със строежа на фабриката, е обиколил почти цяла Европа, Китай и Израел. Оттам се връща с купища снимки и видеоленти.
Изчислява, че в живота си се е стремил към четири неща - да има работа, която му е приятна, да няма материални затруднения, да има много приятели и да създаде добро семейство. От две години е направил и това - женен е и вече има наследник. Със съпругата си се познават от дете. Била дъщеря на негов приятел. Години наред ходех при него на гости, говорихме си и тя за мен беше винаги малка второкласничка - смее се Михаил Кръстев. - Докато един ден просто я погледнах и видях колко много е пораснала и как се е превърнала в млада и красива жена. За разлика от мъжа си, Теодора е по-мълчалива и по-сдържана.
Не се оценява като политически пристрастен, но се надява правителствата да се задържат по повече от един мандат, за да изпълняват програмите си докрай.

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във