Банкеръ Weekly

Съдби

МЕЛВИН УЕЙС - ЗЛИЯТ ГЕНИЙ НА УОЛСТРИЙТ

Мелвин Уейс твърди, че знае причината за възхода и падението на пазара на първоначални публични емисии в края на 90-те години. Според него това е най-голямата в историята манипулация и измама на световната инвестиционна общност. От февруари тази година насам 66-годишният Уейс е завел над 180 граждански дела от името на стотици ужилени инвеститори срещу инвестиционни компании от Уолстрийт и онлайн технологични фирми, ползвали услугите им. Сред тях са такива първокласни играчи като Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), Голдмън Сакс (Goldman Sachs Co.), Мерил Линч (Merrill Lynch Co.), Моргън Стенли Дийн Уитър (Morgan Stanley Dean Witter Co.), Робъртсън Стийвънс (Robertson Stephens Inc.), Лиймън Брадърс (Lehman Brothers Holdings Inc.) и Салъмън Смит Барни (Salomon Smith Barney Inc.). Уейс се опитва да докаже, че тези инвестиционни банки са използвали тайни споразумения за подялба на печалбите с подбрани клиенти и за фиксиране на цените с цел изкуствено завишаване на пазарната оценка на първоначалните публични емисии на корпоративните книжа. Той пледира, че така индивидуалните инвеститори, купили акции от някои ИНТЕРНЕТ-компании, са платили скрити надбавки и трябва да бъдат възмездени.Мелвин Уейс изтъква, че гарантите на емисиите и управителите на онлайн компаниите са създавали фалшива илюзия, че фондовият пазар се намира в нова конфигурация - ера на непрекъснат растеж. Вал Кай, собственик на фирма за видеопродукти от Лос Анджелис и един от ищците, представлявани от адвоката, свидетелства, че е бил убеден във възхода на ИНТЕРНЕТ-компаниите в обозримо бъдеще. Но откакто през март 2000 г. борсовият индекс NASDAQ Composit започнал да поевтинява, той е загубил над 1.2 млн. щ. долара от инвестиции в Акамай Технолъджис и Дабъл Клик и е на ръба на фалита.Опонентите в съдебната зала отдавна упрекват Уейс и неговата фирма Милбърг, Уейс, Бършад, Хайнис Лерач (Milberg, Weiss, Bershad, Hynes Lerach), че не са нищо повече от прославени изнудвачиПубличните компании класифицират заведените срещу тях дела като законен рекет. Подобно на повечето спорове, свързани с търговия с ценни книжа, Мелвин Уейс ще се стреми да постигне извънсъдебно споразумение за възмездяване на клиентите си. И ако успее, по оценка на експерти, инвестиционните банки ще бъдат принудени да платят между 1 и 6 млрд. щ. долара, т.е. приетите в такива случаи 10% от реализираните в резултат на измамите допълнителни печалби, чийто общ размер се оценява в границите от 10 до 60 млрд. щ. долара. Адвокатите на засегнатите инвестиционни банки и компании обаче смятат, че само жадните за бързо забогатяване инвеститори са виновни за загубите си. Те подчертават също, че Уейс не се интересува толкова от защитата на клиентите си, колкото от собствената си печалба. Обикновено защитниците на ищците вземат 14% от договорената извън съда компенсация. Което означава, че адвокатът и фирмата му ще получат 140 млн. щ. долара при спечелен минимален размер на обезщетението от 1 млрд. щ. долара.Десетки други адвокатски кантори също са внесли подобни искове срещу инвестиционни банки и ИНТЕРНЕТ-компании. Общият брой на делата, заведени в щатския районен съд в долен Манхатън във връзка с почти 200 първоначални публични емисии, осъществени в периода 1998-2000 г., е 860 - най-големият във финансовата история на страната. На 12 октомври съдията Шайра Скендлин определи Уейс за ръководител на групата на ищците. Мелвин Уейс е роден в нюйоркския квартал Бронкс и е израсъл в Куийнс. Получава диплома за бакалавър по счетоводство от Беръч Колидж в Ню Йорк през 1957 г., а две години по-късно завършва право в Нюйоркския университет. Той е представител на старата школа. Предпочита италианските костюми с колосани бели ризи и френски ръкавели, украсени с неговия монограм. Държи да получава телефонните си съобщения на розови листчета на бюрото вместо по електронна гласова поща. Висок 1.73 м, с широк кръгъл нос и твърд поглед, Уейс по-скоро прилича на бивш боксьор, отколкото на човек, сражаващ се в съдебната зала. При това неговите изяви са доста успешни.През 1998 г. например фирмата му, основана още през 1965 г., размъти водата на Уолстрийт и принуди над 30 маркет-мейкъри, сред които Мерил Линч, Креди Суис Фърст Бостън, Голдмън Сакс и А. Г. Едуърдс и Синове (E. G. Edwards Sons), да платят безпрецедентната сума от 1.02 млрд. щ. долара. Тя отиде за извънсъдебно уреждане на антитръстовия процес, в който инвестиционните компании бяха обвинени, че са фиксирали цените и маржовете на акциите, търгувани на електронния пазар NASDAQ. Уейс и другите обвинители по делото пък си разделиха комисиони на стойност 143 млн. щ. долара. В предстоящите дела залозите са още по-големи, защото сумите, за които става въпрос, са колосални. При тях ще се разнищват два вида провиненияПървото, според Уейс, е, че гарантите на първоначалните публични емисии са искали от някои инвеститори да им платят допълнителни, необявени официално брокерски комисиони, за да получат акции от най-търсените ИНТЕРНЕТ-компании. Второто е, че гарантите са постигнали обвързващи споразумения с инвеститорите, които са се съгласили да купят акции на предварително договорена цена след пускането им на вторичния пазар.Гражданският процес за първоначалните публични емисии ще протече в две фази. За първата обвинението и защитата ще трябва да подберат няколко тестови дела, при които ще се уточнява доколко обвиненията са основателни. Ако защитата успее да убеди съдията да ги прекрати поради липса на достатъчно доказателства за нарушение на законите, то Уейс няма да има почти никакъв шанс за успех. Предвижда се тази ключова фаза да започне през февруари следващата година.Ако обаче съдът прецени, че обвиненията са достатъчно надеждни, то ще се стигне до втората фаза - инвестиционните банки и онлайн-фирмите да изнесат всички данни и цифри по сделките, които посочат ищците. Тя ще започне най-рано през следващото лято. Сред тестовите дела най-вероятно ще попадне искът срещу базираната в Калифорния компания за изчислителна техника ВА Лайнъкс (VA Linux) и водещият гарант на първоначалната й публична емисия Креди Суис Фърст Бостън. В този случай обвинението пледира, че инвестиционната банка е сключила тайно споразумение с два хеджингови фонда, които да получат големи порции от 4-те млн. акции на Лайнъкс по време на първоначалната й публична емисия на 9 декември 1999 година. В замяна Креди Суис Фърст Бостън е трябвало да бъде възмездена с допълнителни комисиони. Цитираните в делото фондове са лондонският ГЛГ Партнърс (GLG Partners) и нюйоркският Челси Кепитъл (Chelsey Capital), придобили подозрително големи дялове от емисията. В резултат на изкуствено създаденото търсене цените на акциите на ВА Лайнъкс са скочили от 30 на 239.25 щ. долара парчето в деня на първоначалната оферта (б.а. - оттогава досега книжата са се обезценили до 3.21 долара). Реализираната печалба пък, според обвинението, се е върнала през следващите седмици и месеци в банката под формата на допълнителни брокерски комисиони, постъпили по несвързани с тази емисия сделки с акции на други компании. Уейс не обвинява Креди Суис Фърст Бостън че е нарушила законите за ценните книжа с въпросните операции. Той се опитва да докаже, че ВА Лайнъкс и банката са престъпили закона, като не са посочили допълнителните комисиони в проспектите на емисията и в регистрационните документи. В резултат тези проспекти са фалшиви и подвеждащи и акционерите на фирмата имат право да възстановят инвестициите си. Адвокатът предлага малко очевидни доказателства в подкрепа на твърденията си. Но всички замесени в делото са убедени, че той ще направи и невъзможното, за да спечели. Според финансови експерти обаче, задачата му доста се усложнява. Щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси и Асоциацията на дилърите, търгуващи с ценни книжа, водят собствени разследвания на сделките с първоначални публични емисии на акции. А в края на ноември щатската прокуратура отхвърли обвиненията в криминални престъпления при тези операции срещу Креди Суис Фърст Бостън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във