Банкеръ Weekly

Съдби

МЕЖДУ ВАЛЯКА И ТАТЕТО

И ОПОНЕНТИТЕ НА БАКЪРДЖИЕВ ПРИЗНАВАТ, ЧЕ В СДС Е ИМАЛ САМО ИЗБОРНИ ПОБЕДИ


Мануела Тодорова

Човек и добре да живее, един ден може да срещне Евгений и тогава има само две възможности - да му стане приятел завинаги или да се запише в отбора на неприятелите му. Ако някой иска в труден момент да се опре на силно рамо, трябва да му се довери. Който се дразни от него - да му обърне гръб. Среден път в отношенията с него поне досега няма.
За оня, който успее да се нареди сред приятелите на Евгений, той става Татето. Заедно ще викат за Левски, заедно ще мечтаят в синьо и до среднощ ще чоплят партийни проблеми. Казват, че е по-добре да не се говори какво се случва с неприятелите. Прозвището Валякът е достатъчно красноречиво.
Никой не оспорва, че Бакърджиев е сред малцината в СДС, които досега не са изгубили нито една битка. Въпреки че винаги са му възлагани най-тежките и наглед безнадеждните. Затова и този път му се падна Видин. Аз не съм начело на листата, за да стана депутат от Видинско, а да изтегля хората от региона напред, за да станат депутати, казва Бакърджиев.
На пръв поглед изглежда благ, намира добра дума за всеки, ораторството му се отдава. Предпочита да разговаря с човека, преди да си изгради мнение за него. Малцина биха оспорили, че първото нещо, за което се грижи, е да помогне на хората си, независимо на какъв пост се намира. Разбира се, има една особеност: Всички хора на СДС са хора на Бакърджиев и аз се чувствам отговорен пред тях. Те не са еднодневки. Не можеш като със салфетка да си избършеш ръцете с тях и да ги захвърлиш..., разсъждава Татето. С еднаква страст прегръща каузите на таксиметровите шофьори, на вестникопродавците или на тези, които се прехранват от сергии по общинските пазарища. Когато не се занимава с делата на СДС, превръща кабинета си в нещо като синдикален отдел Жалби и обикновено намира начин да реши въпросите.
Който го познава, знае, че любимият начин на действие на видинския водач е атаката. Въпреки че барикадният период на Валяка свърши още през 1997 г., Десети януари не бива да се забравя, за да не се повтаря никога вече. Да не излизаме българи срещу българи, казва Бакърджиев. Между другото малцина знаят, че той е от политиците, които не позволиха в онази злополучна нощ пред парламента да се пролее кръв.
Но когато става дума за печелене на битки, атаката не е единственият похват на Валяка. Иначе въобще не би могъл да се справи с неблагодарните задачи, които сякаш за лош късмет все на него се падаха. Заплетените ребуси са неговият специалитет: газовата спогодба с Русия, цената на парното, продажбата на БТК, преговорите за моста Видин-Калафат, новото административно разпределение на страната, отстояването на правителствената позиция за НАТО, всички бедствия, наводнения и катастрофи. Въпреки че срещу някои от тези решения опозицията продължава да скача и днес. Или пък предварителните избори в СДС и неизбежното демонтиране на мавзолея. Няма значение какъв е проблемът. Паля и тръгвам, лаконично реагира Валяка.
Дори и опонентите му признават - сериозните успехи на синята партия се дължат и на неговата намеса. Като се започне от налагането на Стефан Софиянски за столичен кмет през мрачната 1995 г., когато БСП здраво държеше властта, мине се през избирането на Петър Стоянов, който преди пет години беше малко познат дори в СДС, а сега е политикът с най-висок рейтинг, и се стигне до парламентарните избори през бурната 1997 г. и местните преди две години.
Всъщност, независимо дали е Татето или Валякът, Бакърджиев е първо седесар. Той беше на върха на партията, когато имаше да върши работа, не се тикаше напред, когато трябваше да се обират лаврите, но винаги е оставал верен на синята идея. Когато СДС прие резолюция, според която не могат да се съвместяват две избираеми длъжности в партията, Бакърджиев, който получи 60% от гласовете на делегатите за член на НИС, си подаде оставката от ръководния партиен орган.
Тогава той предпочете да остане в областната организация на СДС-София - най-мощната в цялата партия, и да работи за обединението в партията. Заложи на екипното начало.
Когато става дума за отбор - Татето предпочита големите и силните - Левски и ОДС. Принципът, който следва, е изписан и на Народното събрание: Съединението прави силата. Затова той винаги и навсякъде казва, че е по-добре по-широка коалиция да управлява страната. Авторитетите трябва да се консолидират. Държавата не трябва да се управлява еднолично, така както управляваше Живков. Силата на демократите е в общото, разсъждава Бакърджиев.

Евгений смята, че в България винаги е имало много силен афинитет към политиката и за съжаление много омраза. И винаги при смяна на властта омразата е надделявала и пораженията върху страната и народа ни са били много тежки.
Убеден съм, в България никой не е смятал, че нещата ще се променят за няколко седмици или месеца. Реформата, която седем години отлагаха предишните правителства, изисква и време, и сили, и пълна мобилизация. Още повече че пропуснатите години и ограбената икономика сега тежат двойно и тройно. Но сега вече България не върви нито назад, нито надолу. Напротив! Къде по-бързо, къде по-бавно, във всеки от ресорите на стопанството ни нещата напредват. И това поне пред себе всеки честно си признава. Друг е въпросът, че ни се иска всичко да се промени много по-категорично и на по-малка цена. Към това са насочени усилията ни.

По повод на нестихващите слухове и одумки уточнява:
Зорлем ме правят алтернатива на Костов. Всъщност атаката е срещу СДС. Вече доста време се играе една подла пиеска: лошите трябва да бъдат натирени. Костов да остане сам. После ще ги целим поединично. Схемата е простичка, но ефикасна. Разделяй и владей. Срещу нея можем да се преборим само чрез консолидация...
Добре би било, ако сините успеях да го докажат.

На част от хората им бе натрапена погрешна представа за мен. Валяка, Терминатора, Бомбата - всички тези силови определения не отразяват истинския ми характер. Привърженик съм на разумната сила. Ще мине време и хората ще свикнат с естествения Евгений, а не с мита за страшния Бакърджиев, който гази всичко по пътя си. Проявата на сила е да държиш на принципите си. В този смисъл почтеният човек трябва да е силов...

Няма безгрешно правителство. Ние сме живи хора. Всеки от нас и бърза, и бърка. Важното е да не се вземем прекалено насериозно и да се обявим за безгрешни и незаменими. И още по-важно е да не сменяме посоката, да не изневерим на ангажиментите, които поехме пред всички, които ни дават своето доверие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във