Банкеръ Weekly

Съдби

МЕДИЙНОТО АКНЕ НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА КАМПАНИЯ

ГафовеДжералд Форд по време на тв дебатите оспорва съветската доминация в Източна Европа, а Рейгън обърква родното място на Ку-Клус-Клан. Картър по време на кампанията си признава в интервю за Плейбой за похотта в сърцето си.В първата президентска кампания у нас тв диспутът между Желев и Вълканов като цяло може да се нарече гаф - Вълканов беше твърде напорист и отряза цели 44 минути от него, а Желев се задоволи със скромните 17 минути. Тв образът на Желев по време на диспута бе пропускан през двоен филтър, което го направи много по-съвършен. И тази президентска кампания имаше своите гафове - секретният доклад, който Стоянов извади по време на диспута по Би Ти Ви и печатната реклама в двата най-тиражни вестника, съдържаща декларацията на НДСВ в подкрепа на Стоянов, илюстрирана с образа на Симеон, без да е поискано неговото съгласие. Червеният щаб успя да се опази от провали, с изключение на самодейната акция на Бойко Рашков. Малцина се съмняват, че телевизията улеснява пътя към президентския пост. Защото тя е най-големият национален форум за изява на кандидатите - специалистите още припомнят онзи прочут първи телевизионен диспут, от който Кенеди излиза като победител, а Никсън окончателно, както се оказва дни след него, губи изборната надпревара. В кандидатпрезидентската кампания нейната роля изглежда малко раздвоена - телевизията е огромен стадион и малък бар, национален площад и селски мегдан, нейният екран еднакво добре показва и големия политически митинг, и малкото селско хоро. Но огромната мощ на въздействието от показването често се превръща във фатален недостатък - проблемът е какво да изнесеш на показ, как да го направиш и дали ще уцелиш удобното време? Ако покажеш уличаващи данни, дали те ще са достатъчно аргументирани? Ако разполагаш с аргументи, за да злепоставиш противника, дали зрителят ще им повярва? Кога негативната пропаганда се харчи успешно и при какви обстоятелства тя се връща като бумеранг в лицето на тоя, който я е употребил.В тази президентска кампания електоралният избор не се повлия особено от посредническата роля на електронния разкош. Всичко изречено и показано на тв екран като че не впечатли кой знае колко избирателя, вторачен сякаш повече в тегобите на бита. Телевизионният формат на кампанията изглеждаше като младежко акне, което се посреща повече с раздразнение, защото поврежда образа и влошава комуникацията. Отдавна търкаляната идея, че телевизиятапродава политическите образие вярна само донякъде. В президентското състезание телевизията дава възможност на зрителите да опознаят лицата на състезаващите се, но тази медийна привилегия не може решително да обърне електоралния вот. Иначе как да си обясним победата на Георги Първанов, който предложи последователна и модерна, но твърде скромна медийна изява. Но дефицитът от медиен блясък в кампанията му се компенсираше от неговите преки срещи и разговори с избирателите. Живият диалог има голям потенциал тъкмо защото е социално рефлексивен. И затова президентската кампания на Коалиция за България имаше отлична социална опаковка, която се оказа далеч по-голямо предимство от широко разгърнатия медиен формат в кампанията на другия основен опонент. Следователно участието или неучастието в медиите не е (или поне не бе) решаващ фактор за успеха в изборното състезание. Георги Първанов се наложи тъкмо с по-голямата си телевизионна дискретност и много по-скромната медийна кампания. Петър Стоянов загуби, въпреки обилно показаната си от екрана ораторска дарба и своето умение да извайва благоприятен публичен образ на дейността си като президент.Медиите далеч не бяха най-важният фактор за победата и крайния победител в тази кампания. Много по-важен фактор се оказа дълбоката икономическа криза, в която е потънало обществото ни. В такива временамедийните аргументиестествено губят част от своята сила и власт. Медиите са отлични посредници в развити общества, в които демокрацията и нейният тв пазар имат зад гърба си дълги традиции. Там негласувалите обикновено са в пасивна позиция, защото всъщност искат да съхранят статуквото. В нашето общество негласувалите са много активни и основната им цел е да разрушат статуквото. Отказът от гласуване е протестен вот, който в едно крайно бедно общество е вид политика, която търси промяна и отхвърляне на старото. На екрана на БНТ телевизионният израз на демокрацията беше напълно компрометиран. Нелепите ограничения на закона превърнаха политическото тв състезание в предизборен фарс, изпълнен с броене на секунди и измъчени кандидатпрезидентски монолози.Кампанията в частните телевизии отново имаше либерален режим, но отделните кандидати не използваха целия медиен ресурс, който щедро (и безплатно) им бе предложен. Би Ти Ви изпълни главната роля в предизборната медийна пиеса - тя организира двата най-важни диспута по време на първия и на втория тур, което й осигури и най-голямото медийно влияние върху хода на кампанията. Първата частна национална телевизия изпревари конкурентите си главно чрезШоуто на СлавиСлави и неговите сценаристи сринаха мухлясалия модел на надприказване от екрана и направиха най-добрия досега телевизионен превод на отделните политически персони и техните идеи. Главните състезатели получиха възможност да изложат пред зрителите човешкото си лице, а шоуто - отново да подскаже, че има потенциал и амбиции, които надхвърлят неизбежните ограничения на политическото кабаре.Президентската кампания ще се запомни и с някои дефицити - на позитивни аргументи и уважение към опонента, на истински тв диспути, в които идеите изпреварват обидите. Медийното отсъствие се превърна в основно предимство - отсъстващият от дебатите в БНТ Стоянов инкасира повече ползи, отколкото загуби, а отсъстващият от печалния диспут по Би Ти Ви Първанов определено спечели от това. Медийното присъствие се превърна в своеобразна гилотина, която набързо обезглави онези кандидати, които извадиха на предизборната сергия главно мръсни чорапи и отблъснаха избирателя с агресивното си поведение.Негативната кампания явно излиза от мода и не се харчи толкова успешно. Електоратът вече не се впечатлява само от добра визия и отлична комуникация. Шанс да спечели получи този кандидат, който нито веднъж не хвърли кал върху своите опоненти и показа милост и грижа за бедните. След всичко казано отново звучи актуално въпроса дали телевизионният политически пазар у нас действително може да се излекува от младежките си пъпки? Частните телевизии определено дават такава възможност, в изборната надпревара състезанието между тях е все по-оспорвано. Потенциал имат и политиците, които вече знаят как да се обличат, да гледат в камерата и по-рядко се замерят с отровни думи. Остава открит въпросът в какви граници е допустима медийната употреба на политиците - като звездите, сапуните или сапунерките? И доколко те самите знаят как да употребят медиите, за да постигнат целите си?

Facebook logo
Бъдете с нас и във