Банкеръ Weekly

Съдби

МЕДИЙНИТЕ МАГНАТИ СЛОЖИХА ФУТБОЛНИ ШАЛЧЕТА

Вече е невъзможно да се организира голямо футболно състезание без посредничеството на телевизията и най-вече без телевизионните компании на Мърдок, Търнър, Берлускони, Кирх... Големите медийни акули, особено в Европа, отдавна видяха в симбиозата футбол - платени дигитални телевизии - реклама огромен потенциал за печалби. Покойният Робърт Максуел, добре познат у нас и с интереса си към българския футболен клуб Славия, пръв надуши предимствата на инвестициите във футбола. Още през 80-те години чешкият евреин с британски паспорт се опита да купи Тотнъм, след като вече притежаваше три по-малки отбора от Острова, между които и Дарби Каунти. Лео Кирх (преди да фалира) отиде още по-далеч. Още през 1996 г. неговата Кирх груп взе телевизионните права за световните футболни финали през 2002 и 2006 г. за Европа и за САЩ. Но след фалита на швейцарския маркетингов гигант ISMM/ISL Кирх получи от ФИФА техния дял и за всички останали страни срещу общата сума от 1.9 млрд. щ. долара. Оттам нататък немският медиен барон започна да продава правата на телевизионните канали, желаещи да излъчват Мундиала. Първоначално прибра в джоба си 378 млн. щ. долара от два ключови пазара - Германия и Испания. За немските зрители мачовете ще се предават от теливизията RTL, а за испанските - от държавната тлевизия TVE. Преговорите за правата за Англия бяха повече от драматични. Лео Кирх първоначално поиска 250 млн. щ. долара за всичките 64 мача от тандема ITV/BBC. Двете компании, които отразяват заедно световните футболни шампионати още от 1966 г., бяха склонни на далеч по-малка сума. От ITV контрираха, че предлаганата им оферта е десет пъти по-скъпа от това, което са платили за Франция'98. Ние нямаше да платим толкова пари, ако имахме право да преговаряме, заяви директорът на Скай спортс Вик Уейкълинг. Но законите във Великобритания изискват всички срещи да се излъчват по ефирни телевизии, а ITV и BBC са най-големите такива канали. Кирх подаде оплакване до Комисията по конкуренцията срещу кооперацията между двете компании: Това съдружие е в разрез с принципите за свободна конкуренция и пречи на опитите ни да продадем тв правата във Великобритания на реална цена, бе отбелязано в неговото становище. Впоследствие обаче магнатът се съгласи да ги предостави на консорциума ITB/BBS за много по-малка сума. От французите Кирх поиска 140 млн. долара, за да наблюдават първенството на планетата в Япония и Южна Корея. Според френската преса това е бюджетът за спорт на канала Франс 2 за цяла година. Ръководството на най-популярната телевизия в страната TF1 отбеляза, че има много голяма разлика между исканото от Кирх и възможностите на компанията. Световното първенство спокойно може да не бъде предавано във Франция, с изключение на мачовете на националния отбор. Нито ние, нито TF1 ще се дадем лесно. Не можем да си разбием бюджетите заради едно световно първенство, подчерта Шарл Биетри, шеф на спорта във Франс 2. Но в крайна сметка се стигна до компромисното решение и правата бяха преотстъпени на TF1.Италианската държавна телевизия RAI плати 138 млн. щ. долара, за да предава футболния шампионат през 2002 г., както и най-интересните 25 срещи (плюс избрани моменти от другите мачове) от първенството през 2006 година. Правата за останалите срещи от Мундиала в Германия вероятно ще бъдат продадени на някоя частна телевизия. Междувременно от германския канал RTL предупредиха, че очакваният спад на рекламните приходи ще се отрази на присъствието на футбола на екрана. Началните часове на мачовете в Япония и Южна Корея не съвпадат с праймтайма, което ще доведе до по-слаб интерес на рекламодателите.Сега обаче футболна Германия е много по-заета да изчислява загубите от краха на Лео Кирх. Кирх притежава телевизионните права и за мачовете от Бундеслигата за срок от четири години и за сумата от над 1.5 млрд. евро, което прави повече от 375 млн. евро на година. Осемдесет процента от тези пари се разпределят между 18-те клуба от Първа лига и 20% за тези от Втора. В бюджетите на някои отбори въпросните приходи са твърде съществено перо.Австралиецът Рупърт Мърдок предложи в края на 1998 г. рекордните 1 млрд. щ. долара за най-популярния английски футболен тим Манчестър Юн. След напрегнати петмесечни преговори офертата бе приета от ръководството на Червените дяволи. Новината мигновено се почувства на лондонската борса, където акциите на сателитния канал на австралиеца Би Скай Би скочиха с 10 пенса. Но Комисията по конкуренцията прецени, че по този начин се нарушават принципите на частната търговия, след като Мърдок застава от едната страна като кандидат за телевизионните права на лигата, а от другата като собственик на клуба. Един от най-богатите хора в света все пак успя да стъпи с единия крак на митичния стадион Олд Трафорд с участието си в клубния телевизионен канал Манчестър юнайтед телевижън. За да се задоволи интересът на 4 млн. привърженици на червените в Англия и няколко пъти повечето на планетата, каналът се присъедини към дигиталната система на Би Скай Би и днес може да се приема от всеки срещу абонаментна такса от 7 долара месечно. След старта на MUTV на Манчестър Юнайтед подобни телевизионни станции създадоха френският клуб Марсилия, Реал - Мадрид, италианските Милан и Интер, английските Мидълсбро, Челси и Уулвърхемптън, шотландският Хартс и др. Неотдавна пък бе лансирана идеята Реал - Мадрид, Рома и Манчестър Юн. да създадат общ телевизионен канал. Рупърт Мърдок купи за 76 млн. долара част от лондонския Челси. Той притежава и 9.9% от Манчестър Сити, а има и споразумение с Тотнъм за управление и развитие на информационното обслужване на клуба чрез ИНТЕРНЕТ. В Лиидс медийният бос е вложил 45.2 млн. долара, в Съндарланд 10.4 млн. долара, плюс 7.5 млн. долара, за да е медиен импресарио. След като отборът остана в лигата, миналия сезон в касите му влязоха още 4 млн. долара. Виждайки апетитите на Мърдок към почти всички тимове във Висшата лига, Комисията по конкуренцията взе решение да се ограничи участието на една компания в максимум шест клуба. Американската NTL плати 50.8 млн. щ. долара за 9.8% от акциите на Астън Вила и направи опит да закупи целия Нюкасъл. Опасявайки се от повторение на случая с Манчестър Юн., американският кабелен оператор накрая се задоволи само с 9.8% от свраките срещу 80 млн. долара. NTL купи малка част и от акциите на Мидълсбро и стана спонсор на шотландския гранд Рейнджърс. Арсенал също се обвърза с телевизионна медия по примера на други клубове от лигата. Карлтън комюникшейшънс придоби 9.9% от лондонския тим срещу 64.6 млн. долара. С акционерно участие от 9.9% в Ливърпул е медийната империя Гранада (Granada), която плати за него 72 млн. щ. долара. Нейната телевизия Ай Ти Ви държи правата за излъчване на срещите от английската Висша лига за срок от три години. Неслучайно американският гигант за безалкохолни напитки Кола Кола сключи договор с Гранада за телевизионна реклама на стойност 70 млн. долара.Испанските отбори печелят годишно около 2 млрд. щ. долара от договорите, който са сключени между Испанската футболна асоциация и дигиталните телевизиионни програми Антена 3 и Канал плюс. Интересът към срещите от Примера дивизион е огромен, въпреки че двата канала излъчват мачове задължително в късните часове на събота и неделя. Испанците са си спечелили славата на най-запалените телевизионни зрители - 86% от тях гледат телевизия, като най-предпочитани са именно футболните предавания. Правата за евромачовете в тази страна се държат от все същия Лео Кирх. За удоволствието да ги наблюдават по Канал плюс испанските запалянковци плащат месечна такса не по-малка от 200 щ. долара. Любопитното е, че същият канал даде 1 млн. щ. долара преди сезона 2001-2002 г., за да предава пряко представянето на отбора на Реал - Мадрид. Основната причина за това бе закупуването от Кралския клуб на французина Зинедин Зидан за рекордните 65.5 млн. щ. долара.В изключително изгодна позиция в триъгълника футбол-телевизия-реклама е Силвио Берлускони с участието си в Телемилано, Канал 5, Теле 4 и притежаването на супертима Милан. Всъщност отборите от италианската Серия А си разпределиха телевизионните права преди шампионата 2001/2002г. по следния начин. Телевизионният канал Стрийм, собственост на Рупърт Мърдок, сключи контракти с Фиорентина, Лацио, Парма, Рома, Лече и Удинезе. Останалите отбори се свързаха с Теле плюс, съвместна собственост на Берлускони и Кирх. Първоначално Мърдок се опита да откупи за четири години чрез Нюз Корпорейшън всичките права за мачовете в Серия А за 1.8 млрд. щ. долара, но срещна съпротива на Италианската футболна федерация. В страната дори бе прокаран закон, според който един сателитен канал може да купи само до 60% от телевизионните права за едно първенство. В същото време Парма, Лацио, Фиорентина и Рома основаха собствена компания (SDS), която да се грижи за продажбата на техните тв права. Клубовете искат сами да контролират този процес и да печелят значително повече от излъчването на техните двубои по телевизията.Частната френска дигитална телевизия Канал плюс е спонсор на италианския Ювентус, на френския Пари СЖ и на швейцарския Сервет. Ръководената от Пиер Лескюр медийна групировка държи и правата на мачовете от френското първенство. Специално италианският гранд Ювентус получава от компанията по 10 млн. щ. долара на година, за да носи името й на фланелките си. Преди четири години под егидата на Канал плюс бе създаден и Клуб Европа, включващ Марсилия, Пари СЖ, Монако, Лион и Ланс.От доста време се носи мълвата, че американецът Бил Гейтс също има интерес към футбола. Твърди се, че бащата на компютрите проявявал интерес към закупуването на телевизионните права на английското или испанското първенство. Финансови експерти дори вече започнаха да изчисляват с колко още ще се напълни джобът на най-богатия човек в света, след като сложи футболно шалче?

Facebook logo
Бъдете с нас и във