Банкеръ Weekly

Съдби

МЕДИИ С ДЪРВЕН КРАК И ЧЕРНА ПРЕВРЪЗКА

Новият проект за медиен закон отново актуализира отколешната вражда между професионалните стандарти и политическата целесъобразност. И някак извън общественото внимание остава проблемът за щетите, които поредното стълкновение нанася на професионалната общност, медийната регулация, гражданското общество. Първият ефект, който привидно изглежда страничен, се отнася допсихологическия климатчрез който новият проект за медиен закон влиза в зоната на публичността. Нормалното е той задължително да бъде професионално обсъден, за да се постигне съгласието на медийната общност и гражданското общество. Такава е обичайната практика в европейските държави - дори в съседна Сърбия дебатът върху текстовете на тамошния медиен закон продължи цели две години и в него активно участваше цялата медийна общност.А професионалният дебат у нас отново не се състоя поради липсата на прозрачност и отсъствието на правила. Всъщност новият проект бе създаден при пълна секретност. Грижливо охранявана тайна е кой екип носи отговорност за неговото създаване и дали тези хора притежават нужната компетентност, за да спечелят доверието на медийната общност. Неслучайно по време на публичната дискусия с участието на премиера предложението за съставяне на експертна група, която да преработи текстовете на закона между първо и второ четене, се посрещна с нескрито одобрение. Но си остана само предложение...Същевременно подмяната на истинския професионален дебат с продължителен публичен скандал създава твърде неустойчива медийна среда, която дестабилизира не само регулаторния орган (СЕМ) - ако това е била целта, но и публичния образ на медийната регулация. Вече се чуват гласове, че всъщност няма нужда от регулаторен орган, още по-малко - от медийно законодателство. Въпросът е кой има интерес европейският модел на медийна регулация у нас да бъде напълно компрометиран, след което - и лесно съборен?Вторият ефект попада точно в целта -лицензиранетоТо бе спряно чрез поправка в медийния закон през юли 2002г., влязла в сила броени дни преди окончателното обявяване на подготвяните регионални конкурси за телевизии. Тази поправка предвиждаше СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да изработят Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност. Нещо, което се прие с одобрение от професионалната общност, защото приемането на стратегия за развитието на сектора просто е необходимо. Но изработената от СЕМ и КРС в рекордно кратък срок стратегия вече четвърти месец отлежава в парламента, без шанс в скоро време да бъде приета. Което подсказва, че жегата на юлската поправка в медийния закон идва от желанието да се спре лицензирането, за което бе намерен убедителен професионален аргумент.Блокирането на лицензирането на практика лиши куп оператори от възможност по законов път да уредят статута си. Техните лицензии вече изтекоха, изтича и шестмесечният гратисен период, който КРС им даде. Те вече споделят нерадостната съдба на пиратите, над чиито мачти насилствено бе издигнат Веселият Роджър.Пиратският флаг засега остава единствената възможност и за тези, които искат да участват в конкурси за радио- и телевизионна дейност. А също и за отменените конкурси за радиодейност от Върховния административен съд (ВАС), които могат да се финализират само чрез провеждането на нова конкурсна процедура.Ако новият проект веднага влезе в пленарната зала, за приемането му ще са нужни два, а при наложено президентско вето дори три месеца. Процедурата за лицензирането, която СЕМ прие, трае 130 дни. Това означава, че нови лицензии могат да се очакват не по-рано от края на годината. Така развитието на медийния сектор ще се забави с повече от две години. А спирането на лицензирането компрометира публичния образ и на медийната регулация, и на регулаторния орган пред професионалната общност и гражданското общество. Третият ефект се отнася до стабилността нарегулаторния органНеговият мандат постоянно бива прекъсван от всяко следващо парламентарно мнозинство. Ала между последното и сегашното прекъсване има една съществена разлика - гибелта на НСРТ бе последица от професионалното му фиаско, свързано с избора на Иван Бориславов за шеф на БНР и голямата криза в радиото. Тогава с действията си НСРТ заслужи присъдата на медийната общност, изразена чрез дървен паметник с надгробен надпис Вечна слава на НСРТ, поставен от групата за натиск новото време в двора на националното радио.Ситуацията днес очевидно не е същата - СЕМ е далеч от подобен професионален разгром, съдът потвърди правомерността на неговия избор за генерален директор на БНТ. Регулаторният орган има своите постижения и грешки, но за първи път той е лишен от основната си функция - да лицензира. На медийния хоризонт от три години има една голяма цел, съпроводена от голям конфликт. Това е проведеният, а после провален конкурс за втора частна национална телевизия. Новият проект за медиен закон, преди да стигне до пленарната зала, предизвика един неочакван ефект -съдебните делакоито водеха притежателите на програмни лицензии за национален тв обхват, най-сетне бяха финализирани от съда.В същото време решенията на ВАС създават нова главоблъсканица, защото пренасят сраженията на територията на далекосъобщителния закон и КРС, като се опитват да елиминират едни противници в полза на други. Оттук насетне откриването на нов конкурс за трета национална телевизия неизменно ще се съпровожда от съдебни дела, поне доколкото съдът призна валидността на издадените програмни лицензии на Нова тв и Медия бродкастинг сървисис. Единственият изход е в новия далекосъобщителен закон да се приеме специална разпоредба, която да отмени издадените от НСРТ лицензии за национална тв програма. Петият ефект е сложния пъзел, който се нарежда заобществените медииНовият проект подменя професионалния проблем на БНТ и БНР (финансиране, начин на управление, отделяне на управленската от редакционната политика) с персонален - отстраняването (най-сетне) на генералния директор на БНТ. На езика на прехода това означава - смяна на управляващото лоби на кормилото на БНТ. Публичният дебат се измества в посоката за или против Кирил Гоцев, а проблемите, които пречат на БНТ и БНР най-сетне да се превърнат в обществени медии, остават на заден план. Например въвеждането на добре работещ механизъм за събиране на абонатните такси като елемент от независимото им финансиране отново се отлага за далечното бъдеще.Медийната комисия тъй и не реши проблема с програмните лицензии на БНР, които не могат да бъдат издадени поради дефицит в сега действащия закон. Това превръща държавното радио в най-големия пират в родното радиопространство. Тя пропусна да реши проблема и с подмяната на Шуменския предавател, чрез който се излъчва програмата на Канал 1 на БНТ в Североизточна България. Макар и скъпоструваща, тази подмяна е належаща, защото този предавател подтиска укв-обхвата в района. Без неговата подмяна въобще не може да се говори за конкурс и старт на второ частно национално радио, което би гарантирало обществените потребности от качествена национална радиопрограма.Новият проект за медиен закон е на път да постигне един основен ефект - да снабди с черна превръзка и дървен крак и да увие с пиратско знаме цялостното развитие на медийния сектор. Той ще бъде приет, защото обслужва конюнктурен интерес. И никой от управляващите не се интересува, че не се прави изцяло нов медиен закон преди предстоящата ревизия на общностното право. Защото след нея той веднага трябва да бъде преправян. Никой не го е еня, че в един нов закон трябва да има ясно разписани правила и процедури за управлението и финансирането на БНР и на БНТ. На никого не му пука, че един модерен закон трябва да урежда навлизането на медийния сектор в епохата на цифровото разпространение. Знае се, че аргументите на политическият натиск винаги са по-несъстоятелни от силата на професионалните аргументи. Но това не значи, че са по-слаби. Струва ли си да се доказва, че електронните медии вече не могат да бъдат управлявани в името на демокрацията, но с тоталитарни методи?

Facebook logo
Бъдете с нас и във