Банкеръ Weekly

Съдби

МЕЧТАТЕЛЯТ, КОЙТО ЗАРЯЗА МАЙКРОСОФТ

На втория ден от осемнайсетдневния си поход до връх Анапурна в Непал Джон Ууд спрял, за да изпие чаша чай. В чайната се запознал с един учител и получил покана да посети местното селско училище. Бедността, която видял навсякъде около себе си, го поразила. Хората в селцето живеели с по-малко от един долар на ден, а децата обграждали Ууд нетърпеливо, молейки не за пари, а просто за един молив. Но това, което най-силно впечатлило американеца по време на обиколката, била библиотеката. Къде са книгите?, попитал удивен той.Оказало се, че училищната библиотека е препълнена с книги - повечето завещани на местните хора от туристи. Но тъй като били прекалено ценни, те се пазели под ключ и никой нямал право да ги докосва.Заради това, което видял и чул в Непал, възпитаникът на едно от най-реномираните бизнесучилища в САЩ - Келог, взел съдбоносно решение. Загърбил деветгодишната си кариера в Майкрософт (Microsoft) и седемцифрените гарантирани премии при успешно завършена година и се посветил на нещо съвършено различно. Днес Джон Ууд е основател и президент на организация с идеална цел, базирана в Сан Франциско, която се е заела с благородната мисия да ограмоти населението в едни от най-бедните райони в света. Когато на връщане от Анапурна пристигнал в столицата Катманду, Джон влязъл в ИНТЕРНЕТ-клуб и разпратил електронни писма до стотина свои приятели, в които разказал за библиотеката. Освен това споменал, че е обещал да изпрати книги и помолил всички да му помогнат. Смятах, че ще събера 100-200 томчета, спомня си Ууд. Но фактът, че няколко месеца по-късно трябвало да пренесе 38 тежки кашона с 3000 тома до селище в Хималаите, намиращо се на два дни път пеша от последния асфалтиран път, не го стреснал. Той просто изпратил кашоните до Катманду, натоварил ги на камион до края на шосето, после ги завързал на гърбовете на осем мулета и тръгнал пеша. Обичах работата си, но нещо в мен изведнъж се пречупи по време на това пътуване - разказва Ууд, който по тогава работел като директор в офиса на Майкрософт в Пекин. - Сядах на бюрото си, но вече нямах никакъв хъс. Премията не означаваше нищо за мен.Така, противно на всякаква логика, в края на 1999 г. Джон Ууд напуснал корпорацията. Дори не пресметнал колко пари оставя зад гърба си: Ако го бях направил, сигурно нямаше да имам кураж да си тръгна. Цифрата беше прекалено голяма.Първоначално си мислел, че това, с което се захваща, ще е лесно - просто ще прелисти визитните си картички и ще помоли приятелите и деловите си партньори да направят дарения. Повечето от тях обаче му отказали. Пък и колко хора биха дарили пари на една начинаеща благотворителна организация, чийто президент току-що е обърнал гръб на компания като Майкрософт?След четири години организацията му вече действала не само в Непал, но и във Виетнам, Камбоджа и Индия. За този период тя успяла да построи 63 селски училища, да оборудва 700 библиотеки с 300 000 тома книги - половината на английски, а останалите - на съответния местен език. В градовете, където имало електричество, организацията открила 22 компютърни зали и места за езиково обучение. На всичко отгоре успяла да събере и достатъчно пари, за да осигури стипендии и да изпрати над 400 деца да се учат.Един от тези, които се запалили по идеята на Ууд, бил Томас Ромъри - вицепрезидент по маркетинга в самолетната компания Аляска еърлайнс (Alaska Airlines). След като чул за благородната кауза, Ромъри решил да превърне планираното изкачване на Хималаите в акция за набиране на средства. По този начин успял да събере 10 000 долара, с които се отправил към непалските села. Пет месеца след пристигането му там вече имало две нови училища с чисти и добре осветени класни стаи, нови чинове и библиотеки, пълни с книги. Днес Джон Ууд е на 39 години и няма свои деца. В дейността си е допускал и грешки и една от поуките, които си е взел, е повече никога да не приема книги, дарени от отделни хора. Случвало се е да ни изпратят даже сборници с попълнени кръстословици, споделя Джон. В същото време големите издателства и разпространители на книги като Амазон (Amazon.com) даряват книги на едро. Ръководството и някои от служителите на Майкрософт също са сред спонсорите на училища и библиотеки. Сред проблемите, които често се изпречвали на пътя на Ууд, била корупцията - особено във Виетнам. В северната част на страната местни служители му поискали 100 долара, за да разрешат построяването на компютърна зала. В отговор отворил залата на друго място. От благотворителната организация са искали и да плати пътните разноски на местен старейшина до Вашингтон, но също ударили на камък. Единственият случай, при който Джон Ууд отстъпил, бил, когато го помолили да дари 100 килограма ориз в добавка към таксата за откриване на библиотека.Ууд и неговите съмишленици посещават периодично училищата и библиотеките, построени със събраните от тях пари. А ако поискат да разберат как се развиват нещата, се обръщат към родителите на децата, а не към учителите. Според Ууд това е съвсем същият вид контрол на качеството, който е характерен и за света на бизнеса. За да поддържа разходите ниски и местните хора отговорни, той е наел само 14 служители. Двама от тях работят в централния офис на организацията в Сан Франциско, а останалите в държавите, където тя действа. До ден днешен Ууд не е взимал заплата, а режийните разходи на екипа му възлизат на 5.3% от размера на даренията. От началото на 2003 г. благотворителната компания е събрала 1.3 млн. щ. долара в брой и 1.2 млн. долара в натура - най-вече книги, предоставени директно от техните издатели. Единственото условие на дарителите е местните села да осигуряват половината от ресурсите, необходими за построяването на училища и библиотеки - под формата на земя и работна ръка.Целта на Джон Ууд е до 2010 г. да помогне за ограмотяването на 10 милиона деца в 20 страни по света. Досега той е извървял 2.5% от пътя си до нея - толкова, колкото би изминал след половин ден ходене по маршрута към връх Анапурна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във